Join the new world

В края на предишния ми разказ, аз - възхитен от завземането на богат на жито регион в Босна, реших без да се бавя да замина натам, за да помогна на страната си с каквото мога.

И така, стискащ самолетен билет в ръка вече бях на летището в очакване на полета си. Понеже все още не бях получил депутатската си заплата (очаквах и 2-3 комисионни, които обаче също се бавеха), а и вече бях похарчил по-голямата част от парите си на морето, нямах много голям избор освен да се сдобия билетче от нискобюджетна компания, полетът с която щеше да се отрази сериозно на щастието ми. Но разстоянието не беше толкова голямо и неудобството не ме притесняваше особено, щом беше в името на родината.
Летището беше претъпкано от хора, пътуващи за Босна. От войници и бизнесмени, през политици и държавни служители, до обикновени земеделци и родолюбци. Хората се бяха запасили с най-необходимото, а някои се бяха престарали малко. Имаше пълни торби с лютеница, шпеков салам и боб чорба в буркани - слава богу, че повечето бяха конфискувани.
Но дори и това не успя да помрачи еуфорията и приповдигнатото настроение на всички. Дадох си сметка, че точно в такива моменти хората забравят за текущите проблеми, успяват да се издигнат над дребните си грижи и битовизмите и дори успяват да помечатят и да отворят душите си за по-възвишени чувства и благородни намерения.
- Аре мърдай бе тюфлек, кво дремеш като пън! – сръга ме в ребрата един примитив от опашката зад мен и бързо ме извади от сладкия ми унес. Но дори и той не успя да убие в мен вярата в доброто и човека и усещането ми, че нещо хубаво очаква народа ни в Босна.

И така, без някакви съществени премеждия кацнахме на летището в новия ни регион. Посрещна ни хубаво августовско слънце и няколко облачета гонещи се като бели платноходки по небето. Дори и природата беше с нас и сякаш ни казваше: Добре дошли!
Идеята ми беше да пристигна инкогнито в Босна, без да вдигам излишен шум около себе си, но не успя да се получи.
Група активистки на местната Демократична партия ме очакваха на летището и след като се появих в зоната на пристигащите развяха знамена и нададоха радостни писъци, като долових и странно скандиране: ДУУУУУУУЛЕЕ СААААААВИЧ! Това малко ме озадачи – трябваше да го проуча.



Момичетата ме откараха до хотела като ми дадоха 20 минути за преобличане – после програмата беше натоварена. Първо, лекция пред местната организация, а после и партиен купон до зори. Но бях доста добре трениран на подобен график, така че това изобщо не ме притесняваше. В момента единственото което ме вълнуваше бе – кой е Дуле Савич??

Затова първото, което направих след като стигнах в стаята си беше да пусна лаптопа и де потърся какво пише в интернет за Дуле.

Оказа се, че това е известен босненски футболист – местна легенга, играл през периода 1973 – 1989 за отбори като Цървена Звезда, Спортинг Хихон, Лил, Кан както и за националния отбор на Югославия. В 400 мача от първенствата, в които е играл, Дуле е вкарал около 200 гола, което показва, че наистина е бил голяма работа.

Но по-интересното около него е, че след състезателната си кариера се превръща в нещо като национален супер-герой. Няколко неща допринасят за това. На първо място е сръбският филм “Рани”, в който две момчета скандират ДУУУУУЛЕ САААААВИЧ, докато правят секс с проститутка. Филмът става особено популярни, а възгласът започва масово да се употребява в подобен контекст. След това местна група написва песен “Дуле Савич”, отново повлияна от филма. А също така, самият Дуле се появява в кратка сцена на друг филм. Всичко това затвърждава имиджа му на легенда и добива още по голяма популярност. Това беше накратко – вече бях спокоен.



Набързо взех душ, сложих едно леко спортно костюмче и се отправих към залата за лекцията. Когато пристигнах вече нямаше свободни места, имаше дори правостоящи, както често се случва на моите лекции. Във встъпителната си реч, местния лидер акцентира върху еБългарския принос за разпространението на демокрацията в региона и лично ми благодари, за оказаната чест на малката им организация. Приех скромно овациите на залата, а на хвърлените към мен цветя и 2-3 сутиена, отвърнах с лека усмивка, казваща: Е, нямаше нужда....

Лекцията ми мина гладко, прекъсвана единствено от ръкопляскания и отделни възгласи “Браво!” и “ДУУУУУЛЕ СААААВИЧ!” Ако ви е интересно за какво става въпрос в подобни речи, заповядайте на някое партийно събрание на БДП и ще разберете.

След като раздадох няколко десетки автографа, се отправихме към ресторантчето, където щяхме да се повеселим в по-неформална обстановка.
Хората се бяха постарали похвално. Масите бяха отрупани с добри мезета, а имаше и солидни количества от някаква местна ракийка. Не беше зле, а и хората бяха топли и гостоприемни.



Бяха поканили и едно местно девойче, Мария Сестич, да пее. Тя имаше хубав звънлив глас, но на моменти ме притесняваха начинът по който държи микрофона и погледите, които ми хвърляше.



И така, вечерта премина повече от приятно – в хапване-пийване и танци-манци до зори. Жалко, че най-известният купонджия на БДП – Antonio KK не бешее на партито – щеше да го оцени подобаващо. Но пък едва ли и той си губеше времето в момента, така че не го съжалявах.

Естествено, не посрамих българската школа, за което отново получих одобрителни възгласи: Хвала!, Машала! и ДУУУУУУЛЕЕЕ СААААААВИЧ!
Както се казва в хубавата пългарска поговорка:
Където сме яли, пили – не сме се посрамили,
Където сме работили – не са ни търсили!
Естествено за мен беше в сила само първата част.

Навън започваше да се зазорява когато няколко демократки предложиха да ме откарат до хотела. Мили момичета – нямаше как да им откажа.

Изпития алкохол започваше да се усеща – в главата ми вече маршируваха армии, а танкове к5 се обстрелваха с мощните си оръдия. Оттам нататък всичко беше като в мъгла. Или по-скоро като в захарен памук. Изчезна реалната представа за време и пространство и не бях сигурен дали спя, сънувам или съм буден. Знам само, че армиите продължаваха да маршируват, а танковете да се стрелят. В далечината като че ли звучеше музика, а още по-далечно се чуваше ДУУУУУУУУЛЕЕ СААААВИЧ! Скандирането се усилваше, приближаваше се, имах чувството, че звучи отвсякъде. Сякаш самата земя викаше ДУУУУУУУУЛЕЕЕ САААААВИЧ! А после се чу дълбок глас:
- ДЖЕЕЕЙ! ДЖЕЕЕЕЙ ГРЕЕЕЕЕЙ, ДОБРЕ ДОШЪЛ В БОСНАААА!

Гласът беше безплътен и сякаш идваше от друго измерение, но в същото време беше толкова реален и носещ спокойствие. Изведнъж пред мен бавно започна да се материализира някакъв образ. Отначало беше съвсем размит, но после започна да добива ясни очертания като въпреки това остана леко блед и прозрачен. Не можех да повярвам! Призрак ли беше това или просто босненската ракия беше много добра?
Но нещо в този образ ми беше адски познато. Умът ми, който в момента работеше на доста бавни обороти започна да прелиства спомени от изминалия ден. Спомних си, че търсих информация за някого в интернет.... и изведнъж прозрях – Дуле Савич!
- ТОЧНО ТАКААА – каза призракът с дълбокия си глас, като че ли прочел мислите ми – АЗ СЪМ ДУХЪТ НА ДУУУУУУЛЕ СААААВИЧ! ДЖЕЕЕЙ, ТРЯБВА ДА РАЗКРИЕШ ТАЙНАТА НА БОСНЕНСКИТЕ ПИРАМИДИИИИ!

Замъгленото ми съзнание ясно разбра думите, но някакси се бунтуваше да ги приеме за реални. Малко по малко духът започна да избледнява, а меката мъгла около мен започна да се сгъстява. Започнах да се унасям и последното, което чувах бяха далечните скандирания ДУУУУУУУЛЕЕЕ САААААВИЧ, които ме унасяха все повече и повече...

На сутринта (всъщност май вече не беше сутрин) се събудих по-объркан от всякога. Наистина ли бях говорил с духа на Дуле Савич? Но как е възможно след като човека си е все още жив и здрав? И какви бяха тези приказки за босненски пирамиди и някаква тайна? И къде по дяволите беше бельото ми?

Предстоеше да открия отговорите на всички тези въпроси. Ще ги научите и вие от следващия ми очерк от Босна!

Поздрави!
J Grey

Поредица Мистерии
Част 1

Исторически статии
Спомени от е-света, част 1
Спомени от е-света, част 2

Първа еПогребална Агенция – възползвайте се от услугите й!
Последна Грижа