къде сме ние, къде е света
buba4ko
Случайно попаднах на следната статия за един известен художник.
Не искам да коментирам какви аналогии правя с нас в РЖ и с играта, както и няма смисъл и вие да коментирате. То е ясно.
Просто прочетете историята (изглежда ми истинска) и се замислете.
През XV век в едно малко селце до Нюрнберг живеело семейство с осемнадесет деца. Да, осемнадесет! За да осигури храна на семейството, бащата, златар по професия, бил принуден да работи по 18 часа на ден.
Въпреки безнадеждното положение на семейството, две от момчетата му имали мечта. И двамата искали да развиват таланта си за рисуване, но знаели, че баща им никога няма да може да си позволи да ги изпрати в Нюрнберг, за да учат изкуство в академията.
След многобройни дискусии, момчетата достигнали до решение. Щели да хвърлят монета. Загубилият ще започне работа в близките мини и с печалбата ще издържа другия, докато той учи в академията. След това, когато другия се изучи, ще се върне и с парите от изкуството ще издържа брат си. В краен случай можело и той да започне в мините, за да удържи на обещанието си.
Албрехт Дюрер спечелил облога и отишъл в Нюрнберг. Брат му заминал за мините и финансирал брат си през следващите четири години. Албрехт бил сензация в академията. Неговите рисунки и гравюри били по-добри дори от тези на някои професори. Дори преди дипломирането си, той започва да припечелва добре от творбите си.
Когато се завърнал на село, семейството му устроило вечеря, за да го посрещне подобаващо.
След вечерята, Албрехт се изправил, за да вдигне тост за обичания си брат, който се жертва в негово име. Финалните думи от тоста били:
- А сега, братко, е твой ред. Можеш да заминеш в Нюрнберг, за да изпълниш мечтата си. Аз ще се грижа за теб.
Всички погледи се насочили към брата на Албрехт в очакване на отговора му. Със сълзи на очи, той повтарял:
- Не… не… не…
Най-накрая се изправил, избърсал сълзите си и внимателно рекъл:
- Не, братко. Не мога да замина за Нюрнберг. Прекалено късно е за мен. Виж какво причиниха четирите години работа в мините на ръцете ми. Костите във всеки пръст са били чупени най-малко веднъж. Напоследък страдам от артрит толкова, че дори не мога да вдигна чашата с вино, за да те поздравя. Какво остава да рисувам и да правя деликатни гравюри. Не, братко… прекалено късно е за мен.
От тогава са изминали повече от 500 години. Шедьоврите на Албрехт Дюрер са окачени във всички най-големи музеи по света. Сигурни сме, че и вие познавате творбите му, дори да не го осъзнавате.
Албрехт Дюрер решава да почете брат си и да му благодари за жертвата, която прави в негово име, рисувайки ръцете му. Той дава на своята рисунка скромното име "Ръце".
Но тя отваря сърцата на хората по цял свят, които я наричат "Молещите ръце".
източник: http://www.highviewart.com
Comments
Първи!
Като си заминат и цената на картините гърми.
🙂
той нашия миньор Ники Милев се нарича
🙂
съмнява ме да има някой в БГ общонстта, който да не дължи на Милев и Ив поне едно "Благодаря!"
Милев, когато и да го черпиш една бира, не е достатъчно 🙂
true story !
за съжаление животът е "сурав и курав" ... историята е измислена, както и доста от циркулиращите мотивиращи статии в нета
Сериозно?
да ... особено "любима" ми е една снимка на вълча глутница, в която уж старите и немощни вълци били отпред и т.н. (много я обичат разни "инфлуенсъри" в линкедин) ... та чак авторът на снимката обясняваше, че "няма такива филми" и отпред е алфа женската на глутницата, която наблюдавал сума ти време
... та и тук си чакаме алфа женската 😉 ... нашата "свобода", която води народа (Дьолакроа я е нарисувал с голи цици специално за всички, които само това търсят под статиите)
Като кажем 'Франция", се сещаме за Наполеон. Нищо, че френски почнал да учи чак в училище, заради което устните и писмените му команди се разбирали трудно вначалото на кариерата му. Но той е известен и сред психарите.
Да, за Наполеоновият комплекс става дума.
И тук някои ще ми посочат известни картини с корсиканеца пред високи гвардейци. Съгласявам се, че съотношението може да им е вярно, но... колко високи са били въпросните гвардейци? Оказало се,че били над 2 метра. Е, малцина не биха изглеждали ниски пред тях, нали?
Тази история е съчинена през 19 век, когато се възобновява интереса към Албрехт Дюрер 😉
По-интересното е, че картината е просто скица с мастило върху синя хартия, която вопоследствие да използва в олтарен триптих (олтарна картина, която се състои от 3 части), но е вложил учудващо внимание към детайла като се има предвид, че я рисува за себе си.
сериозно, синя хартия?
иначе може да е имал фетиш за ръце, затова толкова детайлно 😁
Да, ако скицираш върху цветна хартия, можеш не само да почерняш, но и да избелваш.
В Германия не е имало синя хартия, на каквато Дюрер е бил свикнал в Италия, затова се е наложило сам да си оцветява (вероятно заради това синият фон не е равномерен навсякъде и изглежда малко облачен)
След 500 години рисунката всъщност изглежда така:
https://de.wikipedia.org/wiki/Betende_H%C3%A4nde#/media/Datei:Duerer-Prayer.jpg
Чувал съм я тази история. Не знам дали е истинска, но във всеки слуай ми харесва.
Разтърсваща история!
Това не са ръце на миньор 😉 ....
Смята се, че това са неговите ръце, защото се забелязват и в други картини.
Интересното е колко детайлно ги е нарисувал, при положение че това е било само скица на ръцете на една от многото фигури на молещ се апостол, изобразен в олтарна картина, където трудно биха се забелязали сред всичко останало
о7