Кайсиева ракия
![Bulgaria](http://www.erepublik.net/images/flags_png/S/Bulgaria.png)
AudAncho
Здравейте, еБългарки и еБългари!
Макар че отраснах в край, където се прави и вино, и ракия, в нашето семейство не се пиеше много. В мазето винаги имаше бурета и бутилки с алкохол, но за него се слизаше само, ако дойдат гости.
Дядо ми правеше червено вино. Понякога и бяло, а се случваше и безалкохолно. 2-3 години опита да прави пелин. Не си спомням резултата, но щом всичко се е изпило, значи опитът е бил успешен.
Ракията беше от сини кюстендилски сливи или от вино. Но не за наше производство ми е думата, а за такова на мой съученик.
===================================
Беше лятото на 1988-ма. Бях се уволнил от казармата, на 21 години, кеф!
Записах курсове по новогръцки в СУ - смятах да ставам екскурзовод. Занятията почваха октомри и имах много време за възстановяване от казармата.
Не съм скитник по природа. Скитал см много. По принуда. Но това предстоеше. А през лятото '88 Животът изглеждаше чудесен, изпълнен с мечти и надежди. Нонезнайно как се шляех из улиците, когато срещнах съученик. Раговорихме се и тъй като имахме още много да си казваме, ме покани да си довършим у тях.
Къщата им бе близо до Центъра, но на тиха улица - идеалното съчетание!
Масичка под шарената сянка на асмата. Навсякъде зеленина. На една греда висеше VEF. Сиреч - имахме и музика.
Когато нямаше музика, птичките се грижеха за звуковия фон. Но най-важното беше, че двама със съученика ми стояхме и с усмивка си спомняхме за разни случки.
Естествено, много подобни срещи има не само в Исперих, но в цяла България. И всичко щеше да бъде забравено, ако не бе... ракийката.
Цецо откъсна 2-3 домата "Биволско сърце" от градината, изми ги и ги наряза в широка чиния. Добави 2 глави наедро нарязан стар лук, посоли и обля в олио. Тогава имаше само обикновено слънчогледово.
Влезе в къщата и след няколко минути се върна с галон светложълтеникава маслоподобна течност, която нарече "кайсиева ракия".
- Аз не пия.
- Аз - също, - добави Цецо и с усмивка отсипа част от течността в две ракиени чашки.
"Цецо ме гъбарка нещо", си помислих аз. Помнех, че и той не си падаше по алкохола, но поех чашата и отвърнах на неговото "Наздраве!". Не отпих. Задържах чашата до устните си и изчаках да видя, дали той ще пие.
За моя изненада, беше изпил поне една глътка.
"Хм, че е олио, е ясно - не мирише на алкохол, но може да е интересно овкусено. Я да пробвам" и отпих...
Бях, все пак, готов за парене по езика и вътрешната част на устата, както става при всеки твърт алкохол - нищо такова! "Значи е олио".
Бях се концетрирал толкова, че усещах как хладната течност бавно се пллъзга по хранопровода ми и тъкмо да стигне стомаха, когато нагоре усетих топла вълна.
Тя бавно, но плътно се качваше нагоре и когато стигна устата ми... усетих силен дъх на кайсии.
НЕ-ВЕ-РО-ЯТ-НО !!!
Невероятно усещане!
Никоха преди, а и после, не бях опитвал подобен елексир. НИКОГА!
Оттогава все пробвам разни неща, включително и много прехвалени домашни ракии, които били ... били... Всъщност за някои хора, може да са добри. Но се чудя, дали биха казвали същото, ако бяха пробвали това, което аз през далечната 1988-ма.
Едва ли!
Снимка: novinaria.bg
Кайсиева ракия
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2678848/1/20
Comments
И тя кво-о?
Тя-а-а -нищо! Нямаше думи!
Това е като първата любовна среща, никога не се забравя...пил съм също доста ракии, някои елексири, други не токова, че и шльокавици...малко вероятно е да ти хареса някоя повече защото вкусът не идва само от самото питие, а е важно с кой го пиеш и компанията...нещата с които свързваш спомена за нея( ракията де)...
А бе... хубавото си е хубаво.
В следваща ще разкажа как с един познат намерихме много каси оцет
Че кой пие оцет?!?
Макар че всяка година си правя ябълков оцет в един бидон. Става доста вкусен и няма нищо общо с този по магазините. Требе 2-3 латексови кофи пръхнати и сочни ябълки петровки. Аз е имам в двора. Начукват се с теслата и се сипват в бидона. Може и с неква макина да се извърши манипулацията. Според оставащото място в бидона се налива много добре разбъркана консистенция вода-захар в съотношение 4 към 1. Захарта требе да е истинска, че бая фалшиви се навъдиха. Маята е най-важното. Ако може да се намери от комшиите оцетена гъба е най-добре. Ако няма гъба три литра купешки винен оцет от най-скъпият. Консистенцията се бърка като джибрите докато паднат ябълките. Моят бидон е до кокошките. Петела отгоре кукурига 🙂 След половин година оцета се източва с помощта на маркуч според закона за скачените съдове. Част от останалия бъркоч се изхвърля като се запазва гъбата. Прави се втора цедка като се долива отново вода плюс захар 4:1. На следващото лято пак с нови ябълки и т.н. Излиза към 0.80 лв литъра и е 100 процента истински. В магазина е 6 кинта и кусур 😉
@CkoPnuoH be3 biPa
Донеси 1л от домашния ти оцет. Плащам колкото кажеш.
@Ssapient
Почакай и ще видиш!😉
хеххех,разнасяме оцети из България 🙂 Аз живея в Пловдив,макар че от горенаписаното излиза,че съм на село 🙂 Просто живея в Пловдив с два декъра двор. А този оцет не се продава. Подарявам сегиз-тогиз по килце на най-близки приятели. То става огромно количество за едно домакинство,та има и за раздаване
И не забравяйте! И най-лошата ракия е по-хубава и от най-хубавия оцет! Наздраве! 🙂
Преди да започна да правя оцета салатата си е овкусявах с купешкия от магазина. Недоядената салата е хвърлях на кокошките. Ефект никакъв. От този взеха да умират. Разяжда черупката на неснесеното яйце 🙂 Смятай какъв оцет ни продават по магазините 😉
@CkoPnuoH be3 biPa
Аз затова оцет не ползвам.
Имам някакъв подарен пишман "Балсамико", но така си стои от 2-3 години.
Ползвам изстискан лимонов сок. ако, изобщо, има нужда от допълнително кисело.
От 2 години станах фен на соевия сок. Пробвах 5-6 вида. Поне схванах, че светлият е за марината, а тъмния за овкусяване на салати др. неща, които се ядат на момента.
Бе то ракия да има, аз мое я пия и с пържоли 🙂
Лятоска, посред бял ден, на жегата към хладната мазна ракийка горещи пържоли не вървят.
Пържолите, луканките, свинските ребра и сланината са актуални целогодишно независимо от температура и атмосферните условия 😉
Тук се разминаваме.
Трябва да се храним така,че да нямаме нужда от хладилник.
Но това е дълга тема за обсъждане. В друга статия ще е.
Луканките и сланината нямат нужда от хладилник 😉 За сланината всеки образован човек знае,че може да си седи в саламурата на прохладно място из къщата. Има си и мохабет "Отпуснал си се като лятна сланина". Луканките,ако случайно останат след февруари се потапят в разтопен парафин(който не знае това е дето се правят свещите). Запазват се през лятото на стайна температура и са годни за консумация месеци наред. Виж прясна мръвка без хладилник не може,но осолена по рецепти,с които са е запазвали през вековете през цялото лято може да трае доста. Като бях малък по "Бай Тошово време" на село нямаше нито хладилник,да не говорим за фризер. Заколените неща по Коледа се консумираха чак до другата Коледа. Просто начин на обработка запазил се през вековете,който съвременото общество за няма и 30 години забрави 😉
🙂
Направо се задавих със слюнки. Толкова образно.
Ха наздраве!
Наздраве, пич! 🙂
Най-важното е отлежаването. Задължително в дъбови бурета. Като преседи там поне година става дори лековита 😉 Дори да е от най-долнопробните джанки дъбовото буре е превръща в елексир. Една година баща ми направи ракията от горепосочените кайсии. Напълно съм съгласен с автора. Няма какво да добавя 🙂 😉
П.П. Бурета требе да са стари. В новите не става точно как си требе. Имам едно ново педесет литрово и две стари същият грамаж, които дядо ми ги е правил за майсторската си диплома преди 70 години. Разликата е огромна 🙂
Доприижда ми се на гости. 😁
Ма нека първо се позамогна, да си хвана булка и тогава.
🙂
Опасното при тази ракия е, че много бързо и лесно влиза, а не е по-малко градуси от другата. Докато се усетиш и може да си долу 🙂
Тези дето е правят и консумират тази благинка са професионални пияници. Това е вид занаят. Някакъв случаен гостенин може да обърка крачката и не дай си Боже да върне това произведение на изкуството в тоалетната чиния
42 градусови. Такива са ракиите по нашия край.
Под 40 не се пият - смятат ги за лоши. А над 45 ги ползват само за разртривки.
По принцип, Лудогорието и Добруджа са райони, в които се набляга на виното. Но ВИНАГИ с тежки мезета и пияници по улиците няма. Пиянски сбивания - също. друг тип хора сме. Предпочитаме цяла нощ на 5 л вино,но с много приказки, откокото 5 л вино за 1 час и под масата.
I am simple man I see "rakija" , I press vote
This is enough. RAKIA - Connecting People
😁
Like NOKIA.
R.I.P. !
www.youtube.com/watch?v=4IeTLZA-bL8
еххх майкооо 😁)
Пожелавам всекиму такова приятно преживяване! 🙂
Дюля!🙂
Обещаха ми сръбска дюлова, ама да видим.
Ба' ма' му!
Кога некой пише стихове - една шега читатели. Ама има ли ракия - за 0 време се видях на 1-ва страница.
Ех, тез' пияници, бре!
Затова сипваш кайсиева(или каквото имаш под ръка) и тя музата ща споходи и в стихоплетството...
В такива моменти само едно стихче ми идва на ум;
" В казан си се пе-е-екла,
по тръбичка текла, ракийчице...'
Трябва а те тествам на некоя сбирка...да видим кой първи ша почне да продава белите манастири...
Докарай черна калугерка и почваме.
по морето правят друг елексир-смокинова ракия
Аз, докато не пробвам, не вярвам. 😁
На 15.09. има среща в София. Ако имаш път към Големото село, носи. Ще платя каквото трябва, защото в тоя живот трябва да се пробват някои неща. 🙂
Дядото който я продаваше много държеше да я пробвам и ме покани в двора на къщата.Сипа по една чашка и изнесе в една чиния маринован паламуд......вкусотия и ракия
Сбърках.
Тая ракия трябва да се пие само с дядото, който я е правел, на родното й място. Иначе все нещо няма да е както трябва. Май ще трябва да обиколя България.
Ако дойда на срещата ще донеса за дегустация върло опасна македонска ракия
Ела, момко, ако и со върлао македонско девойче - няма го върнем.
Преди не знаеше що е алкохол. Как почна по срещите на ряпата да ходиш, се пропи и само ракия ти е на ума 😉
Развалиха ме тия хора.
На половината читатели им се допи преди да завършат четенето 🙂
Значи са разбрали какво ми е,само като си спомня изживяването.
И аз така, не пия😉
Имам спомен от студентските години, с белот и няколко литра кайсиева ракия. Следващите двайсетина години не можех да я помириша! Проблема не беше в ракията а в количеството 🙂