(ДК) Български традиции и обичаи- Трифон Зарезан
Agent Smith1
🙂
Утре е 14ти февруари. Денят на любовта и целия свят лудва по него.
🙂Да ви е честит и да изкарате най-запомнящия се празник с любимите си хора.
Но не за него искам да ви разкажа днес.
В България на този ден празнуваме още един не по-малко тачен празник- Трифон Зарезан. Това е празник на виното и на лозарите. Един от най-обичаните празници у нас, който води началото си от древните езически обичаи на траките, обитавали днешните ни земи и е свързан с почитането на бог Дионисий. Преминал през вековете, празникът съчетава езически и християнски традиции.
Православната църква го свързва със свети мъченик Трифон, а народът го е нарекъл Зарезан защото се празнува в началото на пролетта и поставя началото на лозарската година с обредното зарязване на лозята.
След приемането на Григорианския календар църковния празник на свети Трифон се измества на 1ви февруари, но народа запазва традицията празника на виното и на лозарите да се празнува на 14ти, както е било преди това.
Традицията повелява!
Рано сутринта стопанката на къщата замесва прясна питка, украсява я с фигурки на грозде и лозови листа,запича сварена кокошка напълнена с ориз или булгур,приготвя по парче сирене, сланина,луканка, бабек,малко туршия и по глава лук и чесън и ги слага в нова вълнена торба.
Мъжът пълни с най-хубавото си вино бъклица, украсена с китка здравец и чимшир завързани с червен конец, почиства и наточва косера (инструмент за рязане на лозята), слага и тях в торбата и заедно с другите мъже от селото тръгват към лозята, съпровождани от музиканти.
Като отидат в лозето,всеки от мъжете се прекръства, зарязва обредно по 3(или 5) пръчки от 3(или 5) лози, прекръства се отново, полива лозата с вино и казва благословията "Както тече виното, така да расте гроздето". Правят венци от лозовите пръчки и се закичват с тях.
След като всеки е зарязал лозето си се събират и избират цар на лозето.
Мъжете разстилат обща трапеза и всеки нарежда храната, виното и ракията които носи.В средата слагат голяма китка босилек с 3 лозови пръчки в нея. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: "Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!" Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е "царувал" и през неговото "царуване" е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят "царството" и угощението започва.
Неусетно денят преваля. По обед мъжете тръгват обратно към селото, водени от царя. Обикалят всички къщи. Домакините изнасят котел вино, черпят първо царя, после всички останали и ако остане неизпито вино се плиска върху царя и се казва благословия. Последната къща в която отиват е тази на царя. Там той се преоблича в нови дрехи, нарежда се масата в двора му, прави се голямо угощение с песни и хора за цялото село.
Това е първия от пролетните празници, свързани със лозарството и овощарството. Той е на особена почит защото поставя началото на новата година в земеделието.
Честит празник, приятели!
🙂
Който и от двата празника да изберете да празнувате все си трябва чаша хубаво вино. Наздраве!
🙂
Ани
Comments
Наздраве и вдруги ден весели празници!
Само за протокола, не че се учудвам - утре е 13 февруари (статията е писана и пусната на 12 февруари). Явно за някои време-пространственият континуум тече по различен начин 🙂
Ти сякаш не си чувал за различни часови зони. хД
Статия е пусната на 12ти у нас, но по това време в Япония вече беше 13-ти хД
Може и от Зимбабве да е пусната - пусната е в българската преса за български обичаи - да работи по БГ време 🙂
Утре?
Ти от кой континент си почнала да цъкаш?
не казвам 😛
Наздраве 🙂
наздраве, и чакаме статия за сбирката в СОФИЯ в двете халби, Миленооооуууу 😉 аз съм виновен, знаеш :Т 🙂 :Ъ :П :Р
Малко трудно в града ще се случи втория празник по описаната традиция. Така че най-добре на по чаша вино с любимия/любимата! Честит ви празник утре! 🙂
Права си. 🙂 Честно казано и аз не знаех, че така се прави. Научих го сега- като се поразрових. Затова е хубаво поне да си разказваме как са се празнували празниците и какви са ни обичаите, че да не ги забравим съвсем.
up