Звукът на тишината!
Princess Aspas.BG
Тази статия е написана по повод последната тема в конкурса Мастиленият лабиринт - 3.
В един прекрасен, слънчев следобед една малко луда лунна мечтателка бе седнала на една скала на върха на планината и гледаше с блуждаещ поглед към далечните сребристи склонове, които изпълваха хоризонта. Тя чакаше с нетърпение да настъпи залеза, за да се наслади отново на ярките му краски, любувайки се на тишината, която заливаше всичко наоколо.
Беше сама, потънала в мислите и мечтите си.
Изневиделица, тя усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя непознат мъж да стои до нея на скалата.
- Здравей! - подхвърли усмихнато той.
- Здрасти! - отвърна тя вяло. Не й се искаше точно сега и точно тук някой непознат да й досажда…
Но непознатия бе на друго мнение и поде разговор, без да се съобразява с нейното настроение.
- Харесваш планината, нали? Прохладно е, цветовете тук като че ли са по-ярки...- не се предаваше той и продължаваше да търси разговор с нея.
- Да, така е! - все още хладно отговори мечтателката.
Тя се надяваше, че на непознатия ще му доскучае, ще си тръгне и ще я остави сама със залеза, който очакваше. Обаче грешеше. По всичко личеше, че той не мисли да се отказва и продължи да я подлага на разпит, все така настойчиво търсещ разговор:
- Скоро ще се стъмни, а ти си тук сама. Не те ли е страх от тъмнината? - отново полюбопитства той.
- Защо да ме е страх? Нощта е просто неизменна част от денонощието. Тогава Слънцето залязва, за да отстъпи царуването си на Луната. - незнайно как тя чу себе си да отговаря на натрапника, а все още не искаше да влиза в разговор.
- Ахааа, да разбирам ли, че ти харесваш повече Нощта? Май ще излезеш някоя въздишаща по Луната романтичка? - подразни я той.
Е, не! Тя вече не издържа на провокацията, обърна се рязко към непознатия и му хвърли изпепеляващ поглед. Очите им се срещнаха, неговите така спокойни, а нейните пълни с палещи искри, отразяваха последните слънчеви лъчи.
- Какво харесвам или не харесвам си е моя работа. Не на някой непознат. - тросна се мечтателката и отново му обърна гръб.
- Хей, ама аз не съм непознат. Или поне не те смятам теб за непозната. - усмихна се той.
- Как така? Нима с теб сме се срещали и преди? - учуди се тя. -Кой си ти?
- Аз съм просто един мъж на планината. - отвърна той вече някак приглушено.
Тя се обърна по посока на гласа му, но него вече го нямаше. Междувременно слънцето вече залязваше, обляно в ярки оранжево-червени цветове. Нощта настъпваше. Изгря ярка златна Луна.
Мечтателката стоеше сама, дочакала залеза, очакваща зората. Както всяка предишна и всяка следваща вечер. Но нищо нямаше да е същото, защото сега тя вече знаеше - с изгрева щеше да отстъпи мястото си на непознатия, който щеше да застане вместо нея на върха на планината...
А някъде там, в мислите и мечтите й където до сега бе толкова тихо, започна да кънти звукът на тишината.
Благодаря за вниманието!
Приятна игра и късмет!
Comments
Браво за статията 🙂
Тази е последната. 🙂
Зошто последна???? Прекрасна е !!!
САКАМЕ УШТЕ !
Алис, това е последната тема в конкурса. 🙂 7 седмици се състезаваме 5 отбора в един конкурс, за да правим опити да съживим пресата. 🙂
nice 🙂
vote
v+s
o7
1111 🙂
Красота.. Благодаря принцесо
о7
Красота......о7
o7
o7
Кумчо Вълчо??
(съжалявам,изпуснал съм предните серии )
Аз пък се сетих за тази тишина 😉
https://www.youtube.com/watch?v=H1VFiHlNpZw
http://www.youtube.com/watch?v=H1VFiHlNpZw
http://www.youtube.com/watch?v=e4Brcyo5us4
А, аз за тази!🙂
o7
O7
Уникална както винаги!
http://novapsihologiq.com/wp-content/uploads/2015/03/46-Anger-map.jpg
о7
ok
Страхотна!