Терминалът - цената на успеха!
Princess Aspas.BG
Бог му бе свидетел, че опита!
Мина през всичко, специализации, курсове за преквалификация, стажантски програми… Стараеше се, влагаше целия си потенциал, без да се щади във всяка работа, която започваше. И за какво? Потупване по рамото, за добре изпълнения проект и до там. А станеше ли дума за повишение, то все се намираше кой да го измести - я нечий син, или пък засукана колежка с не голямо тегло на сивото вещество, но затова пък с големи, гръдни... амбиции.
Отново безработен.
Кризата съсипа и тази малка фирма, в която бе успял да си намери място през последните 2 години. Парите в джобовете му намаляваха, но се увеличаваха заемите и сметките, които все по-трудно погасяваше. А от както родителите му се пенсионираха и не можеха да му помагат, нещата съвсем излязоха от контрола му.
За това го направи - взе трудното решение да замине. Там, на Запад, където хората се оценяват не по роднинските връзки, не по дължината на минижупа или купените дипломи, а по това какви качества, знания и умения притежават.
Със свито сърце сподели намеренията си с родителите си. Майка му, очаквано се разрида, а баща му… Унилият му поглед издаваше мислите му, но въпреки вътрешната си борба, събра сили и потупа бащински сина си по рамото, като му пожела успех, защото щеше да му е нужен там, където отиваше.
И ето го, натъпкал цялото си имущество в два куфара, той пристигна на летището, за да се отправи на Запад, към по-светлото бъдеще.
- Затегнете коланите! Излитаме!...
Хм, за сега нищо ново под Слънцето! Първата му крачка към новото бъдеще се оказа добре познатото и старо “Затегнете коланите!” Че той цял живот все това бе правил - бе затягал колана. Знаеше как става, значи ще се справи и там - някъде из страните на неограничените възможности...
Години в странство.
Началото бе трудно, но с упоритост и мъничко инат успя да се справи. Вече имаше добра работа, дом, дори бе успял да намери своята сродна душа с която бе създал свое семейство… Но, като че ли все нещо му тежеше.
Всяка вечер, след работа, вървейки пеш от метрото към новия си дом, той се спираше за минутка, залисан в мелодията на вятъра, който свиреше по струните на електрическите стълбове.Тогава вдигаше поглед нагоре и го виждаше - неговото бяло облаче, което сякаш му махаше за поздрав. След това се прибираше в къщи, сядаше пред камината и се заслушваше отново във вятъра - този път нахлуваше през комина, напомняйки му за дядовия му кавал и връщаше спомените му към детските ваканции на село…
Но какво бе това чувство, което не му даваше мира и се засилваше с всеки изминал ден?
Ама разбира се, това бе ТЯ - Носталгията. Нещото, което ежедневно го пробождаше от ляво. Нещото, което го караше с умиление да слуша вятъра, да гледа втренчено в небето и да мечтае. Да мечтае за деня, в който ще се върне у Дома. Онзи дом в който палачинките бяха най-вкусни, а сладкото от ягоди се стичаше по устните му и полепваше по брадичката му…
Мамините палачинки! Всяка година на рождения му ден тя правеше цяла купчина от тях, специално за него. Уви, тази година той отново не успя да се върне в Родината, все по-рядко се връщаше… А си беше обещал… Някога.
Някъде в България:
Днес синът й имаше рожден ден.
Възрастната жена облече най-хубавата си рокля, наложи си да се усмихне, колкото се може по-достоверно и натисна иконката на Скайпа.
Отсреща в камерата се усмихна млад мъж, а зад него стоеше красива жена с малко момченце на ръце.
- Как сте, сине? Живи и здрави ли сте? ...Ние с баща ти сме добре...
Каза тя и с огромно усилие успя да преглътне задушаващата я буца, която бе заседнала в гърлото й ...
Благодаря за вниманието!
Приятна игра и късмет!
Comments
За сефте ще ми се случи да съм пръв....
Статията е страхотна. Даже успя да ме разплаче.
Приятна игра, от късмет тоя кръг май няма да имате нужда....
И двете принцеси са на ниво, явно.
Ще ни оправят извънземните, какво да се прави 🙂
Браво, Ема!!
Както казах и преди - ти си номер едно в моята класация!
Хм, имах такъв приятел наистина. Направи дипломна работа в Университета по архитектура в началтото на девтдесетте (сорка, ама по онова време почти нямаше интернет. То тогава и копирни машини нямаше в тази държава). Писаха му двойка!!!
Човекът намери достъп до копирни машини (нали ви казах, че почти ги нямаше тогава) и си размножи дипломния проект. Разпрати го по пощата (питайте чичко Гугъл кво е тва "поща") до разни архитектурни бюра по света, чиито адреси успя да издири в Народната библиотека.
След няколко седмици му изпратиха бланкетни договори заедно със самолетни билети от няколко точки в света.
Днес е един от водещите архитекти в... Австралия.
Наздраве!
Може и на ракия, но е факт - много често успяваме да да унищожим талантите си защото не ги разбираме. Преди години имах щастието да се запозная с един мой съгражданин, който след 10 години успя да си патентова своята идея за кола ... в Германия, даже показа че прототипа се движи безпроблемно из пътищата дори на нашата мила Родина.
Ема, такова е началото на всеки в странство. Искаме си у дома, а правим крачка след крачка в обратна посока
Не, Тервел. Кадърният успява навсякъде, където се цени кадърността. А това за съжаление не е у нас. Наздраве!
чудесна +1
Благодаря! 🙂
аааа.... първо едната Принцеса ме разсмива, после другата ме разплаква....
Принцесен заговор усещам 🙂
Браво Ема !
o7
П.С. Това за мишките и хората, не е ли на Адамс от "Пътеводител..."
http://chitanka.info/text/2025-za-mishkite-i-horata
да го чета не ми харесва
но съм го гледал изиграно от добри български театрални актьори 🙂
Добро е пробвай да го прочетеш
07
нажалост, во право си
Браво!
Браво 🙂
Страхотно, Респект.
... Бог му бе свидетел, че опита!
Мина през всичко, специализации, курсове за преквалификация, стажантски програми… Стараеше се, влагаше целия си потенциал, без да се щади във всяка работа, която започваше ...
този е бил мързелив
Поздравления...
http://tinyurl.com/pzqxzu9
За съжаление такива истории вече може да ти разкаже всеки и то не една и не дочута от някъде ами много и то свързани с негови приятели. Все тъжни истории!
тъжно, но факт..
Мамка му, това сякаш е писано за мен.Всичко е почти 1 към 1 през това което минах. Благодаря на Принцесата, че се спря на точно тази злободневна и истинска история.