Join the new world

Алис се протегна на огромното легло. След дванайсет часа сън се чувстваше странно уморена, но пък предстоящата среща вечерта я изпълваше с очакване, странен копнеж и известен страх.
На двадесет и пет, със страхотна фигура, брилянтен и остър интелект. И сама. Очевидно не и оставаше време и желание да се занимава с някакви си му там мъже. беше заета да прави кариера. Това за нея бе най-важното - признанието, че е най-добрата в нейната област. Затова вече беше заместник СЕО на рекламна компания от световен мащаб. Само дето цялото това признание си имаше един "малък" недостатък. Нейното свободно време беше просто утопия, мираж. Тя живееше и дишаше с работата си. Затова и се чувстваше уморена - беше вече втори ден отпуск. Липсваше и напрежението и динамиката.

Предният ден нейната най-добра приятелка Катерин (Кет) Карол от "Чешайър индъстриз" я беше изненадала с репликата, че и е уредила среща. С мъж даже. Какъв ужас. И то в най-модерния бар - "Уондърленд". И каквото и да се мъчеше да изкопчи от нея Алис, Кет беше непреклонна и тайнствена. Само каза, че сигурно ще и бъде странен, но пък можело и да й хареса.
E, всичко щеше да се реши вечерта. Какво пък, щеше да опита. Винаги щеше да се успокои сама ако нищо не излезе.

Алис се усмихна. Денят наистина летеше бързо. Вече беше в ултрамодерния клуб и очакваше пристигането му. Не и се наложи да чака твърде много. И наистина беше изненадана.

Той беше префектен. Страхотен, самоуверен, наперен. Мъжът - мечта. Интересно защо ли не беше вече с някоя от онези празноглави красавици, които мъжете сменяха като носни кърпички, онези перхидролени завоевания. Може би той наистина беше различен? Едва ли....Всички мъже са гадове, свине. И все пак имаше едно странно привличане. По някакъв особен начин имаше една мистична аура, която я караше да се чувства предизвикателно, като лошата в лошия филм.
Тя протегна ръка и най-сетне произнесе репликата, която си мечтаеше да използва за свое представяне още откакто гледа онзи проклет филм:

- Казвам се Алис, и си спомням всичко.
Той се усмихна с една неподражаема усмивка отговори:
- Е, аз съм Джеймс Т, Хетър, но моите приятели ме наричат Лудия. Нямам представа защо. Или по-скоро имам, но ще те оставя да разбереш сама, ако искаш.

Странно защо, но това звучеше като обещание. И и харесваше. Някак се чувстваше добре покрай него.
След няколко питиета, той се протегна към нея и тайнствено и прошепна:
- А искаш ли да разбереш защо ми викат Лудия? Всъщност аз съм доста мрачна личност, потънал в дебрите на подчинението и контрола. Ако желаеш да ме опознаеш повече - само ме последвай...
Какво пък, защо не..... Какво можеше да се случи? Все пак внушаваше доверие. И тя го последва...... В дълбините на човешката душа и тъма...

Алис се протегна отново на огромното легло. Изморена, наранена и пламтяща от страст и гордост. За последните няколко часа той и беше показал своя мрачен свят. И тя се почувства запленена. И ужасно влюбена. Защото най-голямото признание за любов е да държиш някого под пълно подчинение, да знаеш, че можеш да правиш каквото искаш с него.
И да не го направиш.