Join the new world

Добра вечер на всичките ми 15 читатели!!!

Това ще бъдат моите брътвежи по последната тема в Лабиринта. В крайна сметка първосигналната ми реакция като я видях беше - "Много яка синтетика ползва пича, измислил туй нещо". После обаче някак ми просветна - темата е страхотна.

Да поговорим за основната и същност. В крайна сметка всичко опира до онова нещо, което движи човечеството във всички посоки. Защото бъдещето (а и миналото) на хората винаги се е определяло от една шепа избраници, мечтатели. Онези, които си казват - "Какво пък, може и да проработи". Да, ама тук става страшно. Защото всички тези мечтатели винаги смятат, че те са единствени и непогрешими. Че техният избран и предначертан курс е единственият начин за успех на човечеството. И че техните решения са начина за постигането на оня земен рай. Това да ви е познато отнякъде? Мхм, абсолютно класическа човешка черта. Обратната страна на медала "работа в екип".

За голямо щастие на нашата изстрадала планета, повечето мечтатели никога не осъществяват мечтите си. По простата причина, че обикновено един мечтател не може да зарази обществото, да запали онази искра, която да изгори обществото, да го насочи в правилната посока (според мечтателя).

Затова нека бъдем внимателни със "Защо" - то и "Защо не" -то. Защото мечтите на едни хора почти винаги се превръщат в кошмарите на други. Защото срещу всеки Леонардо и Ганди стоят техните колеги по мечти Темуджин и Сталин.

Но пък точно тези мечтатели и любознателни души движат човечеството напред. И без тях щеше да е ужасно скучно. Но пък, може би скуката е правилното и естествено състояние?

"Lead us from the unreal to real
lead us from darkness to light
lead us from death to immortality"

"(Поведете ни от нереалното към реалното,
поведете ни от мрака към светлината,
поведете ни от смъртта към безсмъртието)."

Посвещава се на онези светли души-мечтатели....

Считайте това за край на конкурсната статия. Но пък разбира се ще има поздрав за верните ми фенове (ако са останали такива). Е, в тези ранни зори ще трябва да се търси и мацка ...

Поздравът

Какво пък, нека мацките бъдат седем...И всеки да познае своята, онази, която го яде отвътре.....