Реалните аватари.....

Day 1,985, 13:04 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Imoenbg1


Уважаеми мои 14 читатели и няколко много специални за мен хора,

В тази късна доба ще ви занимавам с едни странни чудесии и драми. А именно с последната тема за конкурса на Доктор Таблов. "Реалните хора във виртуалния свят".

Живеем в един наистина променящ се информационен и динамичен свят. Но няма да ви занимавам (засега) с това. Ще ви разкажа няколко поучителни истории от живота на един трол. Не претендирам да съм изключителен, нито пък интересен. Но пък някой може и да ги хареса. Кой знае?

Зимата на 1998 -2001 (някъде в тоя период - точна година не помня и не искам да мисля). Физически факултет. Господ да ги поживи всичките тия алкохолици от него. Защото ако не познавате възпитаниците на Физически факултет на СУ или някои от ВМЕИ/ТУ - не знаете какво изпускате. Та въпросният ФЗФ отваря зала за студенти с достъп до интернет и мИРЦ (по това време само ИРЦ). И нашият малък трол решава да види какво пък е това животно. И се зарибява. И си търси повод да мине да види лекциите на сестра си, само и само да почати малко. Защото в чата не е онзи странен, свит, самовглъбен и стреснат малък трол. В чата той може да бъде какъвто си поиска. Когато си поиска.

Дали не е бъркал нечовешки нашия трол?

2 години по-късно - нашият трол вече е от редовните посетители на един компютърен клуб. Дотолкова, че вечер едва ли не му носят възглавница, ако заспи пред компютъра в поредната игра. И има уж реални приятели, с които играе виртуални игри.Но знае много повече за виртуалните им аватари, отколкото за самите тях. И това не го притеснява. И все пак в тези времена нашия малък трол попада на един страхотен човек и приятел. Когото до ден днешен счита за един от малкото истински такива. И въпреки, че се виждат веднъж годишно (или по-рядко) поддържат непрекъснато връзка в същия този виртуален свят.

Превъртаме няколко години напред.

Нашия малък трол вече е с дългогодишен опит във виртуалните забавления и се регистрира за поредната игра. Научил е за нея от приятел. Започва да играе, става му тъпо, ама няма да се отказва.....Щото е корав и не се дава лесно. И по принцип е единак и може да се опълчи на света, даже и сам.
Но пък в тая игра общността е доста по-странна. И на аншия трол му е чудно...И си задава въпроса - "Къде сбърках?". Но продължава тъпо и упорито да отбягва всички. Докато един ден не решава наистина да види какво аджеба е това Military Unit и има ли то почва в Троландия. И попада на цял един нов свят. Свят на хора и пиксели, препитащи се в едно. Свят , в който сънищата стават реалност. В който отряда и приятелите ти те бутат напред, защото харесват извратеното ти мислене (например). Свят, в който един ядрен физик е известен като Негово Архитролство.

Стигаме до един период отпреди няколко месеца. нашия вече пораснал и закален в битки трол отново се е отегчил. И решава да опита ново предизвикателство. Шегата настрана - някой решил, че нашия главен герой може да пише и го прави добре (кой ли е тоя болен мозък?). Този момент вече беше документиран в предни статии, но ще се върнем отново към него. Докато се прави, че прави нещо (явно го може), нашия трол попада на една "мацка". Която никога не е виждал и по всяка вероятност няма да види скоро. И тук стигаме до важния и ключов момент.
Как определяме някой за приятел? Аз мога ли да нарека моите виртуални контакти приятели? Мога ли да се чувствам като по-долна ръка човек поради факта, че един човек , абсолютно непознат в реалния живот ме кара да се чувствам щастливо?

Кои сме ние? Нашето виртуално аз, или нашето реално аз? Не сме ли смесица от всичко това?

В този информационен свят мога само единствено да заявя, че може да бъдеш този, който си поискаш. Пък макар и за един кратък миг. само дето не зная дали това е благословия или проклятие.......

Между другото - значението на думата аватар е достатъчно ясно. Но предполагам, че малко хора знаят всъщност оригиналното и значение. Аватарите са божествените превъплъщения на различните индийски богове на земята. Които колкото и да изглеждат различно са си точно тези богове. Същите... А не други..Затова, дори и нашите аватари сме самите ние....

Смятайте, че тук статията свършва. И продължаваме с традиционните поздрави

За моите съотрядници.....Вие завинаги ще си останете шампиони и защитници на вярата !!!

За моята Принцеса!!!

И за моето невероятно чудо (вище) Зла гад сестра ми....!!!!


А да, а сега и мацка!!!!


И последно - един въпрос за 20 танка (щото ми стана тъпо) - назовете най-дълго използваният официален език в Румъния....

Поздрави,