Капан за сънища - част ПЪРВА!!!!
Imoenbg1
Уважаеми мои 14 читатели,
Тази вечер ще ви занимавам с необятният свят на мечтите, сънищата и някои по-хубави и секси неща, наречени кошмари (т'ва като тъщата, ама по-добро) и как да ги уловим (само, дето си нямам и представа кому е нужно това).
Да започнем от началото. Древните гърци (които, както добре знаем са измислили всичко, включително и секса) отделят специално внимание на сънищата. Дотолкова, че ако някой може да каже всичките богове на сънищата, сигурно ще получи Нобелова награда (ама пък в коя ли област, се чудя - сигурно за математика
😉). И все пак едно нещо прави впечатление - най-известният от всички въпросни богове - Хипнос - е син на богинята на нощта Никс (Нукта) и богът на мрака Еребос, и брат на не кой да е, а на Танатос, самия бог на смъртта (хубаво семейство, а- чак човек да им завиди).
А, да - кратките ми проучвания в крайна сметка показаха защо от сън спомени няма. През царството на Хипнос и тримата му синове/братя тече онази река на забравата - Лета. Всички, посетили го губят спомените си.
И сега, след като видях тази тема за конкурса не спирам да си задавам въпроса - защо да улавяме съниша? Каква ще ни е ползата? И какво става ако случайно уловим Икелос ( да, бога на лошите и кошмарни сънища, присъстващ обикновено в зверски облик)? Това не означава ли вечен кошмар?
Всъщност, като се замисля - сънищата и кошмарите са двете страни на една и съща монета. Монетата, която ни позволява да избягаме от реалния свят. Монетата, която ни дава измамни надежди и подхранва нашите страхове. Но пък поддържа въображението ни, помага ни в трудни моменти и ни прави повече хора. Мечтите, сънищата и кошмарите - нашето мече-пазител.......
И отново стигаме до изначалния въпрос. Ако сънищата са предвидени да останат скрити и тайни, защо се опитваме да разбулим булото им? Толкова ли е важно за всички, или просто сме мазохисти. Или пък садисти, които биха се насладили на кошмарите на другите?
Ще се радвам да чуя вашето мнение по въпроса - защо толкова сме запленени от сънищата?
П.С . Тази статия беше замислена по друг начин, но искам в крайна сметка да опозная повече различните мнения на играчите. Затова ще се радвам ако пишете.....
П.П.С
Вие знаете за кого - за НЕЯ !!!!
И една рисувана мацка с послание - повечето нърдове биха я познали - ако са играли Д§Д, разбира се
🙂
Поздрави,
Comments
1
вот
извратен като сестра си, а се учудва на другите семейства...тцтцтц
хич не е извратен той.
Гледай че само за реки приказва.
И по реката, по реката - стигаме до брега на морето.
А там от морската пяна излиза току-що родилата се Афродита.
Гола естествено.
Предполагам се сещаш какво става по-нататък. Щом е гола -на кола!!!
Обаче после от водата се надига нейният приет Татко Посейдон. С тривърхия , таквоз, жезъл. Слвд него идват Вакханките и настава една вакханалия - не ти е работа.
.
П.П.
Тука ТРЯБВАШЕ да стане една садо-мазо история, ама в тоя ст=ън само хубави неща.
Нали сме заключили Икелос....
Щом е гола -на кола
хахаха
"...защо толкова сме запленени от сънищата?"
Може би защото те ни дават шанс да правим нещо, което е напълно невъзможно в реалния свят? Примерно да се "срещнем" и да "поговорим" с някой скъп човек, когото сме загубили в реалността. Сънят остава единственото място, където можем да си разменим дума с него, поддържа спомена ни за този човек жив...Дали ще е кошмар или релаксиращ и приятен сън, това предполагам зависи от нагласата на човек преди да попадне в обятията на Морфей.; )
Добре казано.
вот
Статията е много добра , мен влиянието на сънищата винаги ме е впечатлявало. Често съм се опитвал да разбера защо точно това сънувам, знак ли е , мога ли да реша даден мой проблем посредство този сън. Единствено знам че не мога да контролирам какво ще сънувам, въпреки че често нещата които най-много са ме впечатлили, нещато за които се тревожа , мисля за нещо - за това по принцип се отнасят и сънищата. Ето защо и аз съм толкова запленен от сънищата - те ме прехвърлят сякаш в една друга реалност, където невъзможните неща са по-малко. Където имам втори шанс за много неща, където мога да направя много неща, които са привидно невъзможни. Споделям мнението на Princes Aspas, да сънищата могат да си дадат още един шанс да сме с близък човек. Друг подобен пример който мога да дам е честите пъти когато сънувам хора с които поради различни условия не мога да съм толкова често колкото ми се иска. Но в сънищата аз мога да се срещна с тях и там да няма ограниченията които тук в реалността ни заобикалят. Привличаме това че можем да контролираме в известен смисъл сънищата си, можем да ги използваме като средство за сближаване с близки за нас хора,те са място където да запазваме спомена за хора които обичаме. Една друга подобна реалност където няма толкова ограничения и толкова невъзможни неща. С всичката тази свобода разбира се идва и негатвината част от нашия живот, която се отразява в кошмарите които сънуваме. Много хора се страхуват от кошмарите, но те също са съществена част от нас - те се нашите страхове и притеснения и когато те доминират - се прехвърлят в сънищата ни. Те ни напомнят че сме хора, че съдържаме в себе си две природи - на добро и зло - които взаимно се допълват както е при ин и ян.