Капан за кошмари........

Day 1,976, 12:20 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Imoenbg1


Не, тази статия не е за Лабиринта. И няма да бъде.

Но , фърст тинг'с фърст.

Да почнем наново.

Добър вечер на всичките ми 15 читатели. Липсвахте ми. Обаче имам тъжни новини. Очевидно ще останете по-малко. Но затова по-късно.

Отново ще се върна на любимата ми тема. На това как на нас не ни е нужен пазач на Ада. Ние се прецакваме сами достатъчно добре. Вчерашните инциденти и драми го показаха. Но някои хора просто не заслужават имената си в пресата.

И понеже реших, че ще съм позитивен, ще ви разкажа една история. За един трол, решил да си вземе медалче, за да си закупи едно договорче. Въпросният трол е нашият главен герой. Та заредил се с търпение нашия Рамбо (с под 30 хиляди сила - ама направо Бат Рамбо) и зачакал края на предния рунд в родното място на Бай Благо Джизъса - Джизан. Дошъл края ( а с него и негативни емоции и нерви, но както казах, някои неща не си струва да се споменават) и нашто момче кротко си зацъкало да си налива...И понеже е слабичко, ама от титан, майна....му трябвали някъде около 9866795 убийства ( приблизително), за да направи една прилична щета от около 8 милиона. В този момент 3-ма батковци го питали за медалче ли скача и получили утвърдителен отговор. И малкия Бат Рамбо бил доволен, че може и да вземе некви пиксели и злато. Но типично по български видял, че кампейн хироуто (демек баш Рамбо) бил офлайн.И в главата му се зародили едни подли мисли. за пръв път даже и калкулатор извадил, че да сметне има ли достатъчно щети. Смятал, умувал и решил, че има повече от достатъчно. И започнал кротко да си размазва мъничките арабски мушмуроци - на по един удар. Докарал ги до 17,8 милиона ( Рамбо имал 19,2 ) и в един момент видял, че има съобщение. Със следния текст:

"Are you serious? 🙂 ( Ти от Сириус ли падаш? - за непросветените - превод в ефир Камен Воденичаров)"

И на нашия дзвер му станало тъпо. Щото осъзнал, че мечтата му за допълнителни пиксели се изпарявала. И чинно спрял да удря. Щото било безсмислено. Ама пък решил да отговори и да се извини. Щот мое да е от маалата, ама пък е културен. И тогава големият лош батко казал:

"Знаеш ли, понеже ме развесели, ще ти оставя тоя медал. Какво пък, само пиксели са."

И на малкия трол му станало странно. Защо някой ще се отказва така лесно от нещо, за което се е борил цял ден. Ама решил, че щом му дават даром това, ами ще го вземе...... Удрял, удрял, удрял...

И се оказало, че се е самонатролил. Защото не му стигали два хита за КХ. Два мижави удара. Та се наложило да даде цяло злато в джоба на оня куция ромънец, че да си напазарува пакети и да ги направи.

Накратко, историята на нашия трол имала щастлив край. Но лесно можела да се превърне в трагедия. И по всяка вероятност това щеше да се случи в повечето случаи. Но именно това прави тая игра хубава на моменти. Не са пикселите, не са медалите. Мамка му, даже не е и удоволствието от победата. Защото колелото на историята се върти и довчерашните губещи се оказват днешни победители. Но хората, онези задклавиатурни устройства - те са важни...

А ние ги похабяваме всеки божи ден. Обиждаме тези, които ценим.

Идват почивни дни. Някои казват - празнични дни. Аз не съм от най-вярващите, но пък ще използвам момента да поискам прошка (какво като не бил правилния празник). Прошка от онези, които съм наранил и които тепърва ще нараня. Защото аз не съм добър човек, пък и така ми харесва. Но пък искрено се надявам, че имам добрите си моменти.

И така, да почнем поред. На всичкото хаматьорин от маалата, за това, че ме търпят. Хиляди извинения на еДухчо за онова, което направих преди няколко месеца. Да, тъпо беше. И да , съжалявам, но няма как да се върне. И не заслужавам прошка.

На моята Принцеса за всекидневните ужаси и тормози на които я подлагам.

На моята сестра - затова, че все пак ми позволи да порасна спокойно. Без забележки. И със сравнително малко синини 🙂

И най-вече на единия от петнайсетте ми читатели - ХАЙМУКА!!!!!

Хаймук, ти ме научи на много. Радвам се, че беше до мен през това време. Ще ми липсваш. Тъжен съм, ама същевременно и ти завиждам тайничко, че успя да се измъкнеш от тоя капан за кошмари, където се раждат чудовища.

Успехи и не ни забравяй - пък винаги може да питаш за някой превод 🙂 !!!!

И мацка в духа на добрите традиции:



А , да. За малко да забравя. Днес взех най-сетне медалче за 30к сила. И понеже в крайна сметка всичко е суета и пиксели, а и за да отпразнувам 12к сила на Принцесата и да отбележа тъжния ден с отказването на Хаймука, ще раздам на абсолютно всеки коментирал под статията 6 танка. Ако искате вотвайте, ако искате шаутвайте. Засега танкове има, пък да видим кога ще свършат. Единственото условие е да сте български или чилийски граждани. Или хаматьори.

Между другото, партия "Нова България" си търси прясно пушечно месо. Чувствайте се задължени да се присъедините 😉

Die with honor!!!!

П.С
А, да....Да не му хрумне на някой шегаджия да ме регистрира за тазседмичния Лабиринт. Тази статия няма да участва никъде. Настоявам журито да се съобрази с това ми решение 🙂

Защото си имам други планове ... 🙂