Спомените на двукликъра....

Day 1,953, 11:25 Published in Bulgaria Bulgaria by Imoenbg1


Добър вечер на всичките ми 15 читатели и на една Принцеса (традициите са си традиции, нищо, че тя е в журито....).

Е, ето ви и едни спомени - мои са си, объркани са си, но са искрени. И така да започваме.

Неколкократно съм заявявал - аз не съм от оня голям януарски бум от не знам каква телевизия/вестник и прочее. Въпреки датата ми на регистрация. Аз си знам реферала - защото нямам такъв 🙂. Но пък имах късмета да се регистрирам в България, а не в Пакистан (както се е случило няколко дни преди моята регистрация). Но пък естествено се родих в оная седмица, в която всички се раждаха на 40 кръв (няма такъв карък, знам).

Първите една - две седмици.....Работих, тренирах, ядох хляб при смяната на деня. уволниха ме. Кръвта ми пада. Ще се мре....Е, поне не иска много време....

Някъде около 15 ми ден един добър човечец се свърза с мен. Отдавна се е споминал в Репата, но съм длъжен да му отдам всички почести. И така, Георгиефф (15 ниво акаунтче), да си ми жив и здрав извън играта.

Та по това време въпросният младеж лично ми закупи известно количество подаръци да ми вдигне кръвта, билет за Русия (ако си спомням добре) и директно ме правти към к5 болница. И аз вече се родих както трябва, и не ме уволняваха. И биде хубаво.

Бих се в няколкото обсади на Ляо.... Взеха ни Ляо....

По някое време ми писна....Ама от двуклик за по половин час минах на двуклик за по 5 минути.....

Сменихме версията......Уцелих войната Китай - Корея с 25 болници по картата....Качих едно известно количество ранк...Взехме БиХ...взеха ни БиХ..... съюзниците не се появиха...Кво очакваш - турци....

Сменихме съюза. Е вече не сме с турците и сърбежа. Хубаво....Ама сме с ромънците и гейците. Е, кво да се прави, такъв е живота.

Плато пусна таун центрове и други подобни бози. Оказах се леко попрецакан. Не ми стигна един ден да взема сграда за 100 кръв. За сметка на това ми даде 30 вафли...Кофти...Ама кво да се прави кат съм си карък.

Почнах да чета всичко. Мани, ми се престрашх и да пиша коментари. Попаднах на София_цифри в тролския му период. Спрях да пиша ..... 🙂 За сметка на това вече бях отдавна в онзи тролски отряд. Благодаря ви малки злобни гадни типове.Вие сте номер едно. Всичките вие болни мозъци....Особено вие Хаймук и Бакалин.....И ти, Глава!!!!

Приеха Турция за трайъл. Наште политици са олигобобъри. Ма ние си ги знаем. Всички ни плюят, включително и румънския президент. Е някакъв си мамалигар да ме плюе - няма да го преживея. И на ден 1561 (черна дата в историята на еРепублик) се появи моя вестник. Кво пък толкоз, някакви 10 човека ще ми прочетат статията. Мдааа....Тя взе, че влезе в международния топ. Мдааа.....Кво да праим кат съм си тъп - явно се котира. Междувременно се запознах с Алекс182 и Суперлейди (Известна като Лейди Мерназ). Вдъхнових се от тях...

Плато вкара дивизиите. най-сетне малко късмет - в трета съм с доста сила. Станах медалист. Реших, че ще помагам на държавата със статии по времето на Стоича и станах член на БАТКО.
(Тук вече не издържам и ще стане по-подробно малко)

Първи ден - забавно е.
Пети ден - добавиха ме в правителствения чат. Забавно е. Всички са тъпи.
Шести ден - не са те тъпи, аз съм тъп и не разбирам. Това го потвърдиха всички. Запознах се с някаква мацка, наречена ЕМА123456. Много е надута.
Седми ден - Ема не е надута, само тя използва нормални изрази. Ама това е нормално - все пак е от МнМ.
Петнайсти ден - пуснах си статия за международното положение. Оплюха ме , че била от моя вестник, а не от тоя на БАТКО (който се оказа на някакъв армейски взвод). Тъп съм.Поне установих, че ми е забавно да троля.
В края на мандата на Стоич се оказа, че съм бил вършел и някаква работа (поне така казаха някои хора). Ема взе да се усмихва и на тъпизмите ми.
Значи не съм чак толкова тъп, явно.

Междувременно живота си продължи, стана ми забавно да чета статии отново, да троля все повече и повече. Накрая бях самонатролен 🙂 От един шаут на Таблов (мерси Док). Взех, че попитах Принцесата дали мога да я взема за еСъпруга. Оказа се, че можело. И бях щастлив.

Влязох в политиката. Рай за тролове. Ама какво да се прави, за малко е 🙂

Ще се върна. Ако съм тъп...А всички казват, че съм тъп. Значи ще се върна.

Няма да ви отегчавам с подробности. Само ще ви кажа, че в крайна сметка това е игра. Не се вземайте насериозно. И всичките магистратури на света няма да ви помогнат 🙂

Специално за всички мои вдъхновения - сестра ми, Ема, Док, Стоянов и отряда ми 🙂.....

Няма да минем и без мацка....



Въпреки, че силно вярвам, че съм я пускал...Ама пък тук съм много готин като чудовището.....

И този път поздравът ще бъде за двете жени в играта......Принцесата и сестра ми 🙂

Само, че ще бъде с моята любима песен щото съм трол 🙂

Ако някой го прочете - да се чувства поздравен и той. Особено ако е от идиотите ми от отряда 🙂