Join the new world

Акад. Иван Петрович Павлов (14 септември 1849 — 27 февруари 1936) е руски физиолог и психолог, академик.
Лауреат е на Нобеловата награда за медицина и физиология за 1904г. за изследванията си върху храносмилателната система. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като условен рефлекс, и доказва биологичните основи на психичната дейност.
Иван Павлов е роден в бедно семейство на свещеник в град Рязан. Иван често е помагал на баща си в домакинската и градинска работа. Впоследствие придобитите дърводелски умения са му помагали при конструиране на експерименталното оборудване, тъй като бедността, а по някога и нищетата са го съпровождали практически до получаването на професорската длъжност през 1890 г.
Иван Павлов е завършил духовното училище, а след това и духовната семинария. Обаче след семинарията той кандидатства в Петербургския университет, за да изучава Физиология. През 1870 г. Иван Павлов става студент в Природо-научното отделение на Физико-Математическия факултет. Поради това, че е бил беден му се наложило да подаде молба за освобождаването от таксата за обучение и за получаване на стипендия. Много скоро обикновената стипендия е била променена на Императорската за отличени знания и успехи в науката. Още като студент той е направил няколко научни изследвания, които били отбелязани със златен медал на Съвета на учените на университета.
През 1875 г. Павлов завършва с отличие университета и започва работа като асистент в катедра Физиология, а едновременно се записва в Медико-хирургическа академия. През 1883 г. той защитава със златен медал докторската дисертация по медицина.
Въпреки това материалното му положение не става по-добро, тъй като влага всичките си средства в експериментите. Неговите ученици, знаейки за бедственото му материално положение, събрали пари за да му помогнат, но той купувал храна за кучетата.
През 1901 г. е избран за член-кореспондент, а през 1907 г. - за действителен член на Петербургската академия на науките.
През 1904 г. на Иван Павлов е присъдена Нобелова награда в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните жлези. Това е първата Нобелова награда за Русия.
Павлов никога не се е интересувал от политика, не е взимал никакво участие в Революционите митинги и събрания. Интересувала го само науката. След революцият 1917г. Павлов рязко критикува новото правителство, за това че не му се дава възможност да работи в областта на науката. По директива на Ленин получава достъп до неограничени финансови ресурси. Построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развивали своята дейност в областта на Физиологията.
През 1927 г. Павлов отново е номиниран за Нобеловата награда.
Академикът Иван Павлов работи за науката до последния си дъх. Жизненият му път завършва през 1936 г. Умирайки от бронхопневмония, той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите, през които минава умиращият организъм.

Източник: уикипедия