Join the new world

В поредицата си се стремя се да представям учени от различни области и различни националности. Дълго мислих коя да е следващата област и накрая се спрях на географията. Потърсих в уикипедия сведения за географи и познайте, какъв беше първият бележит учен, който ми излезе... Българин.

Жечо Илиев Чанков е български географ, един от пионерите в тази област.

Живот

Роден е на 3 юни 1878 г. в град Шумен. Остава сирак на 13 години. Въпреки затрудненията успешно завършва Педагогическото училище и едва 16-годишен започва работа като учител в родния си град. В 1900 г. постъпва във Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"), за да следва специалностите педагогика и география. Там под влиянието на професор Анастас Иширков и на своя състудент Жеко Радев изцяло се насочва към географията. През 1904 г. завършва висшето си образование с отличие и отново става учител, този път във Варна. През 1908 г. заминава на специализация в Германия, но след 1 година се завръща поради липса на средства. Следват дълги години работа като гимназиален учител в Шумен и София, а от 1921 до 1926 г. – и като преподавател в новосъздадения Учителски институт. През този период Чанков е активен деец на учителското профсъюзно движение. По негово предложение е основан фонд за подпомагане на сираците на убитите във войните учители. Той е и измежду основателите на Българското географско дружество (БГД), като в различни периоди е негов библиотекар, член на ръководството и подпредседател. Заради големия му принос към развитието на БГД през 1948 г. е избран за негов почетен член. От 1926 до 1935 г. Чанков е директор на Втора софийска мъжка гимназия и председател на съвета на софийските гимназиални директори. Последната година от държавната си служба завършва като началник на отделение "Основно образование" в Министерството на народното просвещение и през 1936 г. излиза в пенсия.

Работа

Жечо Чанков успешно съчетава своята преподавателска и организационна работа с научните си интереси и изследвания, насочени главно към демографските процеси в България. В неговата монография "Населението на България", издадена в 1935 г., за първи път се обобщават всички резултати от редовните преброявания на българското население от 1880 до 1926 г. Той участва в създаването на поредица от училищни учебници, географски речници и на първата в страната "Малка географска библиотека". Забележителна е съдбата на Географски речник на България, съставен от Чанков – той е преиздаван от 1918 до 1958 г. Жечо Чанков умира в София на 21 декември 1964 г., на 86 години. Той завещава богатата си лична библиотека (около 1000 тома) на читалище "Добри Войников" в родния си град.