Вярвай!
Morrpheus
"Пак ли" - ще каже някой.
"Толкова много патос за една глупава игра" - ще добави друг.
"Да ама ако не бяха китайците"...
И сигурно ще са прави.
Но това не променя факта, че дни като този са миговете заради, които със сизифовско упорство влизаме в играта всеки ден, отново и отново.
Днес преживях отдавна забравена емоция. Да зарежем сметките, да загърбим различията, да жертваме събирани с много търпение ресури и да бъдем Отбор. В името на една виртуална общност, събрана в крайна сметка от любовта си към България.
Мигове като този трябва да се помнят, защото нагледно ни дават пример какво можем да направим ако решим да се обединим зад кауза. И е прав Бакалина, дано успеем да пренесем тази емоция извън света на пикселите, защото виртуален или реален, противника трябва да знае, че с група обединени българи шега не бива. Както е било в миналото. Както беше и днес.
Случиха се интересни неща в тази битка:
- в чата на мавериците след втория въздушен рунд докато правехме опит да изградим стратегия, повечето от нас, в това число и аз мислехме, че битката е обречена. Защото не се виждаше как ще пробием в д3. Тогава се появи Перин, и така както само той си може просто отказа да приеме, че можем да загубим.
- в хода на този епичен рунд в д3 началото беше почти депресиращо. Стената почти не мърдаше и надеждата сякаш угасваше с всяка минута. Тогава се появиха китайците и начина, по който се биха за нас ми върна надеждата, че в играта има нещо повече от интереси. Надявам се външно да намери подходящ начин да им благодари, защото това е най-малкото, което можем да направим.
- след това вероятно виждайки усилията, които полагаме, искрата сякаш не остави безучастни много други играчи и постепенно топ 50 се напълни със знамена от различни приятелски страни. Чудото се случи, стената помръдна и в крайна сметка успяхме. Лично аз не съм се чувствал толкова приятно от времената, когато в играта нямаше дивизии, маверици, СО, а силата ни беше в това, че дали ще спечелим или загубим нямаше никакво значение, защото знаехме, че сме направили всичко възможно.
Помните ли филма 300. И къде се крие силата на фалангата. В това, че всеки един от брънката защитава съседа си. Е точно това почувствах днес. Че всеки един от нас се бие заради другия до него. Че утрешния ден и следващата битка нямат значение, защото днес е важно да бъдеш гръб на приятелите си.
Благодаря ви, приятели.
За мен беше чест да се бием заедно.
o7
С уважение
П.п. За да отпразнуваме успеха, всеки оставил коментар ще получи по 5000 единици храна. Бъдете търпеливи, никой няма да бъде забравен, просто може да почакате ден-два докато и последния човек си получи обещаното.
Comments
o7!
о7
o7 и уважение
Вот!
o7
o7
О7
o7
o7
o7
====
o7
O7 да живее България!!!
И ние, барабар с нея.
И най-хубавото беше, че докато се биехме рамо до рамо бяхме българи.
Не наши, не ваши;
Не Алианс, не БДП;
Не глупаци, не фатмаци;
Явно е здравословно от време на време да надвисва опасност, която да ни сплотява.
о7
"спутява" се казва 🙂
Янко от ЯНбол
o7 нереални сте!
Мда, тръпката може да е рядко, но си заслужава 😉
"сизифовско" 😃
Хубаво е човек да научава по нещо ново 🙂
По темата, страхотен ден за всички участници. Най-вече на нашите танкисти и разбира се протегнатата ръка китайците , които ти вече спомена.
не ми пращай храна
o7
Браво за хубавата статия. Заедно можем всичко !
о7
o7
o7
o7
Изкефих се максимално. 🙂 Даже по едно време и аз се почувствах танк. 😃 Хахаха
имаше повече щета от мен, едвам се доредих до топ 50 😃
Ами така се получи, че танкирането ми излезе безплатно. За съжаление стигнах 60к и член.
о7
Голям ден! Не ми пращай нищо
о7
o7
Да, беше ден, който ще запомня. Щом плюх на медалите...
====
o7
о7
o7
За честта българска!
о7
o7
машини
07
Не искам храна. И аз като много други оставям коментар, просто за да съм част от цялото. 🙂
о7
Вярно е, отдавна не сме имали такива битки. Забавно беше, макар и не точно като фараонската кампания 🙂. Някак леко нагарча обаче едно: някога с хърватите бяхме приятели, а я докарахме дотук...
Подкрепям. И аз си мислех за същото по време на битката. Жалко за старите времена, защото са малко еДържавите тук играещи с толкова емоция. Приличаме си с тях.
Не са само те - и чилийците, и ирландците, и руснаците...Добре, че поне индийците, а май и иранците, днес бяха с нас.
Но пък като си помисля, преди и с македонците се млатехме 🙂!
Но по-важното е, че наистина измъкнахме изгубена битка - много елегантно се получи накрая 🙂!
За в бъдеще може отново да се спреателят страните ни .Такива битки и противници винаги вдъхват респект ,но днес бе "Бий за да те уважават"
На мен лично този принцип ми изглежда малко противоестествено - да уважавам някой, който ме е набил 🙂?!
Уважението към някого значи той да е важен за теб. Няма значение дали причината е положителна за това, колко голямо внимание си склонен да му обърнеш.
@byzz
Така стана с Франция.
От скука нападнаха Белгия и смятаха, че ще се справят бързо и лесно. Обаче Белгия бе наш съюзник и заколихме петлите.
Те бяха изненадани - никой от техните съюзници не им помагаше осезателно,когато бяха на зор. И бяха очаровани от това, че ние помагаме.
Оттогава ни уважават и тази година в авиото Франция ни направи най-голямата щета. Поне в рундовете, които съм следил.
Няма неестествено. В трудния и равностоен противник винаги буди възхищение и намираш нотка себе подобие , която те прави огледало на възможностите ти. Това дава респект и уважение за възможностите и труда . Т.е. Наздраве 🙂 🙂