За еРепублика като емоция
Morrpheus
Тази статия е във връзка с конкурса "Войната на буквите", но няма да участва в класирането.
Известно е, че човек се опитва да запълни една дупка с друга. Така и аз, новопристигнал пришълец в Германия, с все още кървящо сърце на тема България, само трябваше да чуя по btv репортаж, че виртуалния аналог на Родината ни има нужда от помощ, за да се хвана като удавник за сламка.
Започнах с желанието да бъда полезен и надеждате, че тук можем да бъдем обществото, което не сме в реалния живот. Хубава утопия, но като всяка такава с времето се разбра, че си носим отличителни белези от реалния живот и тук.
Развивах акаунта, учих механиката, правих грешки, харчих реални пари за да бъда уж по-полезен, помагах, влязох и в еПолитиката, за да потъна в морето с л...а, която си е тя и тук, след някой алкохолен запой с приятели в РЖ разбирах колко е безсмислено всичко и теглех по една майна на играта, пишейки статии за отказване, на сутринта пак се връщаше зависимостта ми, след седмица, две, месец пак се отказвах и те така няколко пъти. Изживях разочарования. Хора на които вярвах ме завлякоха с реални пари. После дойде и черешката на разочарованието с кампанията ни за 3-ти март, в която един се подигра с всички нас и най-лошото с надеждата на децата...
С други думи написаното на началната страница, че еРепублика ти предлага паралелен живот се оказа вярно. Направо си живеех паралелен живот в това виртуално пространство.
Постепенно с времето остана зависимостта от навика и спомените за Хората, с които играта ме срещна.
За едва така среща искам и да разкажа. Беше време когато тук кипеше. Имахме армия, за да се влезе в парламента трябваше да се пребориш с истински заслужили представители на партиите, в тях пък имаше живот, а пресата изобилстваше от качествени статии. Стоич още беше сред нас, Фараона не беше станал покорител на земите около Нил, а Милена не пропускаше да събере под знамената желаещите ту в София, ту във Варна, ту на национален събор за 3-ти март. И точно покрай една такава възникна идеята да се съберем на нещо като международна еРеп среща на българи извън пределите на страната.
Имаше запитване, оказа се, че в Германия сме поне двуцифрена бройка играчи и така решихме за място на срещата да изберем Франкфурт на Майн.
Пътят ми мина през Кьолн:
а на следващия ден групата ни от 6 човека се събра във Франкфурт.
Разходихме се, опознахме се, а вечерта както си му е реда седнахме и на маса.
Минимум двама от присъствалите на тази среща вече не са активни в еРеп, но съм убеден, че всеки един от нас присъствал на тази маса ще свърза престоя си в играта, точно с мигове като този.
Така че eDuH, глупостта за теб може и да е ресурса на играта, но за мен са хората зад монитора. През годините успях да погледна отвъд пикселите и да се запозная с Ники Милев и жена му, Сандо, Милена, Ректора, Хел, Принцесата, Тервел, Кусто, Перин, Хаосът и още много други, а това са емоции, заради които ако мога да върна времето назад и да избирам, отново ще взема червеното хапче с надпис FIGHT на него.
Прав си, Бакал, социума тук е важен. Към другото трябва да се подхожда с Айляк и по-малко филмиране.
Наздраве, дядо Хаджи (жалко че вече те няма в играта...)
Comments
o7
не съм се срещал с никого от ерепублика, но пък за сметка на това съм се запознал в играта с доста хора.
от интересни по-интересни 🙂 от всички краища на света, занимаващи се с каквото ти хрумне. наистина това е нещото, което задържа хората тук. независимо дали го осъзнаваме или не.
о7
Така е и когато един ден тези хора за които си още тук спрат да играят играта става празна и започваш да се чудиш какво правиш с нея
значи ти е време... да се запознаеш с някои муцуни... и споко... не хапем...
o7
Има "принцесата" , има вот. 😉
ас обицам пренцеси 🙂
Браво.
Чисто, лично и от душа.
..
Както е казал някой:
"Човек дори и добре да живее, накрая открива, че има бира!"
АЙЛЯК му е майката....
0/
Милена като пускаше снимки, даваше и кой кой е 🙂
Те си се знаят кои са. 😃 Петимата от наздравицата сме - Коцето (не играе вече), Custo, Marlen Moor (и нея не съм я засичал скоро), аз и Lord Gelu. А шестата физиономия от снимките е на Tervel 2.
Преди тая ереп среща бях 3 дена с 40 градуса температура и припаднах дена преди срещата . Виждат се следи от гравитацията върху мене 🙂
[removed]
Смяташе да се оправдаваш, че уж аз съм те бъхтила 😃
Ех, спомени....
Май е време за среща в Лондон. 🙂
Туй камъни по мойта градинка ли са?
Не. По на Ицето.
Че кво му е на Дядо Хаджи?
Ами не сме го засичали в играта от месеци. Май и той се е отказал.
След 2 изгубени СХта престана да влиза в играта.
Хахаха, сериозно ли това е причината?! :Д
Нямам представа, но го гледахме, че се счепка с двама сериозни играчи, изгуби и после не се появи.
с българи или чужденци се е счепкал?
Чужденци бяха. Единия го помня, другия не.
Само реала има значение!
Най-ценното на играта е, че дава повод за срещи в РЖ. Всичко друго е несериозно, защото е второстепенно.
Ха, наздраве!
"пресата изобилстваше от качествени статии"
Кво им е на статиите сега даже са още по качествени :Д
Disliked 🙂
едно време всеки ден имаше по 3-4 супер интересни статии.
четеш с нетърпение...щом в метрото ги четях с кеф 😉
https://www.erepublik.com/en/article/new-nebula-called-2666869/1/20 NewNebula
Тази третомартенска издънка на Абса я помня добре... Банков превод правих специално за целта и накрая толкова срам пред децата да берат отишлите там :/
На живо май само с Гияс и Гавро съм се виждала. Бургаската среща на капаните я изтървах, но пък виртуално си общувам с много хора от тук и това е и причината да си се моткам още тъдява 🙂
Ела да ме видиш в Лондон 😉
О7
То това е чара на Републиката 😉
o7
Съгласен съм на 100%
Има хора в еБългария - има еБългария.
Има хора в България - има България.
Позаработвайте и се връщайте защото скоро, ще стават едни работи.
o/
Наздраве Док 🙂
Направете си пак среща. Пак сте много хора там!
[removed]
Хубава статия! Не само тук, а и в реалния живот, важни са хората. Е, не всички хора са добри, просто всички сме различни, но това също е хубаво.
Жив и здрав Таблов и повече приятни емоции да имаш!
Друго си беше преди...чувствах се част от общност. Сега всеки за себе си....От месец съм се върнала, ама нииищичко интересно....Тук - там се засичаме с някой стар познат случайно, две - три приказки и ...до там. Няма общи чатове, да си побъбрим вечер след работа, скука до припадък. За времето, което ме нямаше съм изостанала и в авиомодула, та съм нещо като нов играч. С нищо не мога да помогна за общата кауза, просто не се вписвам. Наистина не виждам смисъл. И ме гони една носталгия по преди....Та така де, излях си душичката, скоро пак ще еУмра най-вероятно. Но за тези, с които се помним и сме приятели тук - радвам се, че ви познавам. Тази игра остави хубав спомен в мен именно с това.