На гости на третата планета
Maggy Vasileva
Здравейте еБългари.
Аутизмът е нещо "ново" за България - започна да му се обръща внимание сравнително скоро. Но истината е, че аутисти има дори и сред нашите баби и дядовци. Все повече деца, обаче, се раждат с това състояние. Да - именно - състояние - по този начин го определя науката, а не като заболяване. И - да - раждат се по този начин. Може би средата може да повлияе доколко ще се развие то, но то си е там от самото раждане. Абсолютен мит е, че ваксините имат каквато и да е връзка с него.
Може би сте чували какво представлява то, може би дори сте виждали деца-аутисти на живо. Бих искала да ви разкажа как се чувства един аутист и да дам някои отговори защо се държи така.
Първо - колкото аутиста има, толкова и разновидности на състоянието съществуват. Някои са "дълбоки", а други имат синдром на Аспергер (или така нареченият високофункционален аутизъм). Като цяло аспитата говорят, завършват гимназия, част от тях успешно си намират работа, докато за "дълбоките" аутисти това е почти утопия.
Основната разлика във възприемането на света, когато си аутист в сравнение с нормотипичните хора, е че 1. има проблем с филтрирането на информацията - всичко изглежда еднакво важно, в еднаква степен изискващо реакция - например котката, която точно сега има нужда да бъде погалена и любимият човек, който точно сега има нужда да си поговори с теб; 2. сетивата са изострени; или може би връзката между сетивния орган и мозъка е по-дълбока - не знам; но резултатът е, че информацията постъпва в мозъка увеличена до невъзможност - капката вода се чува като водопад, толкова хубавият нов парфюм на приятелката за всички останали е ок, дори прекрасен, но може да причини гадене у аутиста, защото той/тя го възприема в пъти по-силно и т.п. и т.п.
Емпатията и нежеланието за говорене... Мит е, че аутистите не могат да съчувстват - точно обратното - те разпознават какво изпитва човекът отсреща много по-лесно и по-добре в сравнение с нормотипичните. Точно заради това и разговорите между аутисти са сведени до минимум - те нямат нужда да обясняват, защото се усещат. И очакват и те да бъдат разбирани също толкова лесно и дълбоко. Осъзнаването на факта, че "повечето хора не са като мен" и "налага се да обяснявам на глас, защото иначе няма да ме разберат" отнема години и най-често се случва по време на пубертета. Те често изглеждат, сякаш живеят в свой собствен свят, но истината е че те са точно тук и сега, в нашия свят.
Могат ли да се развият достатъчно добре, за да се впишат в обществото?
Високофункционалните - еднозначно да. След 25-тата година няма да разпознаете на улицата или в магазина кой е аспергер и кой нормотипичен - всички ще се държат еднакво и адекватно.
Трябва ли да им се помогне да развият потенциала си?
Еднозначно - да. По същата причина, поради която всяко училище следва да има рампи и асансьори и по същата причина, поради която следва да окуражаваме чужденците, живеещи в страната ни при всеки опит да говорят български. Защото това е единственият начин тези хора да бъдат равностойни членове на обществото, да дадат всичко, на което са способни и да се радват на живота си.
Comments
На гости на третата планета https://www.erepublik.com/en/article/-1344-2647571/1/20
o7
о7
[removed]
[removed]
Браво добра статия
o7
Маги , аутизмът статистически е бил по малко на 1000 човека преди 100 или 50 или 10 години . А сега се раждат прогресивно повече деца ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ към аутизъм . Ваксини + високото ниво на електромагнитните излъчвания + ... и аз не знам какво още вдигат рискът от това още в утробата . Но докато човечеството се вълнува и стреми към това http://prntscr.com/g4ggze - няма страшно .
Добра статя като за Ряпата.
Преди години в България беше един французин нобелов лауреат който твърдеше че е открил причинителя на аутизма и започва експерименти за лечението му ама не съм следил как се развиха нещата
Kaква причина споделя той?
Може да журналистическа измислица със сигурност няма да работи при всички
А ти защо питаш?
Защото съм лично обвързана с темата и отговорът на този въпрос може би ще ми помогне.
Потърси във vesti.bg статията е от преди няколко години
Френски префесор нобелов лауреат на конференция или конгрес в Пампорово. Според него за непомня какъв процент от аутистите причинителят може да е чревна бактерия преместила се да живее в кръвта.
Ако му намериш името ще можеш да му пишеш един email и да го питаш за подробности.
Ако не намериш статията пиши на ЛС аз да я потърся
А дали промените в бакериалната микрофлора е причина или следствие... Сигурно е, че поне за част от случаите причината е генетична, за друга част - проблеми с вътреутробното развитие, но при останалите е неясно.
ако е хиперактивност с пенкелер (pain killer) или агресия с ЛСД- да. може, но всеки (аутист) си е башка шашав.
аз не съм чул да има ясна причина или лечение, които да с идентифицирани за поне 10%
В шоуто на Гала имаше един дето им пускал ток. Не издържах да го гледам...
Има статии за готварска сол, ама без натрия, дето са абсолютни глупости- късам си всичките дипломи ако са верни.
Според франсето причинителят е бактериален
Бактериите могат да се избият и да се вкарат нови. Ако това беше основния проблем- отдавна да са намерили решение. Дори да е месец на антибиотици, стерилна среда и специална диета. Повечето родители биха изтърпяли и една година ( да виждаш детето си само през стъкло или в най добрия случай през скафандър), ако това ще помогне. За някои може това да е причината. Такова твърдение е като "намерих си гаечен ключ 15-ка и сега само с него мога да поправя всяка кола". Ако такова нещо помагаше дори само на 1% то всички щяха да са го пробвали.
Писах, че съм прочел но не съм проверявал.
Факт е че за много заболявания за които не се виждаше ясна причина сега се лекуват и причинителя се оказа бактериален или вирусен - язва на стомаха, рак на шийката на матката
еееее... CCRF attack detected и ми отиде пианието...
Някогашното ежедневие сега са различните модерни терапии- животни, бяла стая, групови занимания, спорт, финна моторика...
o7
o7
Благодаря ти Маги, много сериозна тема. Мозъка е най-сложния орган в човешкото тяло - по-сложен от всички останали, взети заедно. Затова, като всяка сложна машина, се поврежда по-лесно и от повече неща... повечето от които неясни.
При всеки случай може да помогне различна терапия, няма една правилна или грешна - всеки индивидуално трябва да намери правилната за себе си. При някои помагат диети (безглутенова, безлактозна, високо или ниско флвиноидна и др.), пр други - вдемането на специфичен набор витамини (наистина помага!), при трети - различни видове обучителни терапии или нещо комбинирано, но истината е че при всеки е различно, това го прави толкова трудно за третиране...
Чувал съм, че помага и третиране с пробиотици, пак индивидуално напаснато според всеки един пациент за урегулиране на чревната микрофлора.
Да не забравяме ноотропиците - разнообразна група вещества, стимулиращи мозъчното развитие - с тяхна помощ някои деца проговарят.