Join the new world

Тиана нахлу в храма, но жрицата беше вече будна.
- Помогни ми, дъще! – рече Селена.
Двете хванаха големия меден тимпан и го откачиха от стената.
Сетне заситниха под тежестта му към скалата.
Звънът на тимпана огласи спящият долу град за опасността.
С развети прошарени коси, жрицата на Кибела не преставаше да бие тревога.
Долу заизлизаха сънени хора, кой грабнал дете, кой оръжие.
Тиана се загледа към моста, където кипеше битката. Мостът бе освободен и тя въздъхна облекчено- пътят на нападателите бе прекъснат. Все повече се чуваше и бойния вик на езеряните, преследващи останалите в града врагове.
Но козните на битката не бяха още наклонени към победата. В групата на отсрещния бряг се показа техния шаман и заразмахва жезъла си, напявайки магично. Огнени кълба заизлизаха от жезъла и поразяваха сгради и хора.
Без да се колебае, Тиана се затича към храма и донесе огърлицата с трите черни небесни камъка на своята Учителка.
Семела започна молитва, която послушницата не бе чувала. Тя разпозна само една дума от древните – ателантес. Магичните камъни заплуваха във въздуха и между тях пробягнаха мълнии. Тиана можеше да види етерния щит, който се образуваше. Жрицата започна да отбива с него огнените ядра на мага, но не за дълго.
Щитът ставаше все по-малък и тънък под ударите на злия магьосник. Внезапно едно огнено кълбо удари тъй силно, че и двете бяха пометени чак до храма.
Тиана се изправи и се опита да свести Семела, но беше напразно.
Гневът закокочи в гърдите й и тя се изправи решително. Посветената позволи на Светлината да се влее в сърцето й, както бе научена. Този път енергията бе тъй силна, че ръцете й засветиха. Тиана изпрати ослепителната струя светлина към мага, който изненадан сложи ръка пред очите си, загърчи се и се стопи.
- Свърши се! – прошепна тя и се отпусна изтощена до Учителката си.

Х х х

- Падна! Езеряни – напред! – извика Евкадрон и заедно с неговите момчета преплуваха лимана, подкрепяни от стрелите на жени и старци.Друга група бе заобиколила през Свещеното езеро и хълмовете, за да ги изненадат в гръб.
С викове мидяните обърнаха на бягство, застигани от безпощадните удари на брадви и копия. Нито един от тях не достигна до двата им кораба, закотвени край солниците.

Х х х

Великанът Бората прегърна вожда и леко като перце го понесе към шатрата му. Няколко бойци се опитаха да му помогнат, но той изръмжа.
Поставиха го на постеля от елхови клони навън, както бе пожелал.
Евкадрон просна пред нозете на вожда единствения пленник.
- Казвай! Кои сте вие? Що дирите тук?
Пленникът изгледа наобиколилите го с изгаряща омраза.
- Ние сме маги! Това е само началото! Ние ще дойдем пак за жрицата на Светлината!
Внезапно той хвана опряното в него копие, заби го в гърлото си и затихна.
Със синкави устни и последни усилия, вождът свали амулета от шията си – свещен нож от еленов рог и го подаде на Евкадрон.
- Давам ти този нож, принадлежал на дедите ни! Пази родната земя, пази езеряните!
Погребаха го близо до водопада на следващата сутрин, след като цялото племе се беше простило с него...