Join the new world

- Не знам дали да приема - тъкмо казваше Евкадрон на Тиана - Приемник на вожда – един обикновен ловец...
- И какво от това? Знам, че ще се справиш! Просто трябва да бъдеш себе си, да продъжиш по същия начин! – решително отвърна любимата му.
- Но какво ще кажат старейшините? – въздъхна момъкът.
От скалата можеха да се чуят бойните викове край пристана, но чии бяха те? Кой ги нападаше?
- Бързо! Иди при жрицата! – почти нареди Евкадрон- Аз ще събудя вожда и приятелите си.
Х х х

Шатрата на вожда бе близо до езерните води, където водата бе сладка. Лиманът не предлагаше кой-знае каква гледка, макар че можеше да се чуе шума на водопада при Свещеното езеро.
Вождът, макар и с побелели коси, все още имаше яки мишци и добър слух, грабвайки копието си. Евкадрон му кимна и му помогна да закопчае наметалото си. Стражевата скала бе надвиснала отгоре и от върха й се чуваше медния гонг на жрицата сред утринните мъгли.
Задъхан при тях дотича Бората – огромен като мечка войн, държащ страховита брадва.
Явно, че трябваше да се оправят сами, докато пристигнат другите войни.
- Мостът! – досети се вожда.
Нямаше нужда от разяснения. Тримата се затичаха към тъкачницата по брега на реката. Няколко от пришълците вече бяха нахлули в града и опожаряваха навеса на тъкачките. Дъщерите на тъкачката- Рея и Пламка се бяха покачили на покрива и храбро стреляха с лъковете си, все едно изтъкаваха смъртоносно везмо за враговете. Майка им и сестра им Елица лежаха мъртви на прага.
- Езеряни! – изрева бойния вик Бората и се превърна в едно с острието на брадвата си.
Евкадрон се покачи също на покривите. Той потупа по гърба едното момиче и посочи към прииждащите по моста. Рея отметна дългата си плитка, без да забелязва раната на бузата си и му кимна. Трябваше да се спрят нападателите, докато вожда си свърши работата. Бората се беше счепкал в битка с двама едновременно, все едно танцуваха смъртоносен танц. Единият нападна внезапно, но ръката му бе посечена от храбрия войн. Другият обаче бе далеч по-опитен и запристъпва внимателно, без да сваля поглед от брадвата.
Вождът започна да сече въжетата на дънерите на моста, но бе уцелен от няколко стрели. С последни сили той замахна и трупите се понесоха по течението, но заклещиха крака му.
Бората му се притече на помощ, бутайки със всички сили дънера и двамата паднаха във водата.
С мокри дрехи те се бореха с течението и излязоха с труд на брега. Вождът бе пребледнял и кракът му бе премазан. Двамата с Евкадрон го облегнаха на една греда на тъкачницата.
Погледите им се насочиха към отсрещния бряг, но вместо нападателите те видяха двете девойки и им замахаха. Близначките се спогледаха и скочиха в буйните води. Те сякаш успяха да избегнат стрелите на идващите след тях войни, но един шаман се изстъпи напред и от жезъла му заизлизаха огнени топки, които подпалиха някои сламени покриви.
Една огнена топка опърли косите на Петра, която плуваше отачяно с отпуснатото тяло на сестра си. Струваше й се, че плува цяла вечност сред дима и силите я напускаха.
Могъщата ръка на Бората издърпа безжизеното тяло на Звезда, заедно с нея.
Евкадрон искаше да поздрави своят съратник, но не посмя, гледайки тревожното му, покрито със сажди лице.
- Лошо! – рече великанът и се изхрачи - Имат маг!