Join the new world

Денят след празника на Девите се оказа не по-малко радостен. Момчетата-ловци се завръщаха от горите на запад, носейки богат улов.Тиана се затича към моста, опитвайки се да зърне Евкадрон между развълнуваните мъже и посрещачи. Беше облякла синята си роба, а в косите си бе вплела цвят на пиния.
Ето го- понесъл с трима младежи лъв, увиснал на два пръта, поради тежестта си.
Младите ловци положиха убития дивеч пред вожда и множеството се смълча.
- Справили сте се отлично, мъже! Защото от тозиден вече не сте момчета! Кой нанесе смъртоносния удар на лъва?
Евкадрон коленичи и сведе глава пред стария вожд.
- Добре. Сърцето и кожата на лъва са твои. Ти показа лъвска храброст и сила.
Младият ловец се изправи, под одобрителните възгласи на своите другари.
Тиана се шмугна в тълпата и успя да го докосне по ръката, въпреки навалицата.
Младежът извърна глава и се усмихна, но трябваше да приеме поздравлеинята и последващото пиршество.
Девойката въздъхна. Имаше време до изгрева на луната.

Х х х

Тиана застана на Стражевата скала, загледана в лунния диск. Безмълвна молитва потече от сърцето й към Богинята. Щеше ли да има своя избраник?
Една ръка погали косите й, по-нежно от вятър. Девойката се обърна и прегърна Евкадрон. Сърцето й затуптя лудо, когато се целунаха.
Любиха се в лунните води, забравили за всичко и всички. Бяха само двамата и друго не беше нужно...
Когато остана сама, Тиана отново отправи молитва към Богинята. Внезапно усети как кристалът на врата й се нагорещява и започва да свети.
Тя видя ослепително бялата гореща колона светлина, спускаща се връз нея и усети ласката на Кибела. Благославяше ли тя връзката й?
Внезапно пред очите й се заредиха бъдни картини- Евкадрон с амулета на вожда-нож от еленов рог на врата.Евкадрон- издъхващ в обятията й.
- О, Богиньо, спаси го!- промълви Тиана.
От очите й закапаха сълзи. Тя го имаше и щеше да го загуби...

Х х х

Тиана отметна завивките, заедно със съня, който изтече изпод клепачите й. Беше сънувала нещо, но само усещането за нещо съдбовно за племето остана в утринните мисли.
Навесът на тъкачницата бе разположен почти на брега, близо до плаващия мост. От него се виждаше хубав изглед към залива и рибарските лодки, който отморяваше напрегнатите очи на тъкачките. Но в утринната дрезгавина мъглите скриваха гледката.
Тиана се отправи към Стражевата скала за утринната си молитва. Нещо не беше наред, но какво?

Х х х

Най-напред злото бе усетено от козите. Сестрите Звезда и Петра отвориха сънени портата на кошарата, за да разберат какво се е случила. Внезапно една ръка хвана Петра за кръста, а друга запуши устата й. Ужасена, сестра й заблъска с юмруци нападателя, докато хватката се отпусне.
Изглежда, нашественикът не бе забелязал втората девойка и падна, държейки главата си.
Сестрите се завтекоха по утъпканата пътека към моста, но в един момент се спряха. Виковете на странниците наближаваха, но в къщата бяха останали родителите им. Петра се обърна и понечи да тръгне обратно, но Звезда я спря.
- Късно е!- пламъците се издигаха високо от бащината къща.
Двете се впуснаха към моста, но такъв нямаше. Езеряните от града бяха прекъснали връзката със сушата. Те се прегърнаха и скочиха в ледените буйни води...