Join the new world

Празникът на Девите. Този път пред Богинята се представяха десет момичета, получили лунно кървене - радост за родителите им и жрицата.Всяка девойка носеше в ръцете си бяла роба и венец от цветя и дъхави билки, както и доказателство за своите умения.
В тържествена колона те вървяха след Семела към Свещеното езеро, пеейки химни за Богинята. Спряха пред водите на водопада и зачакаха думите на жрицата. Мнозина потреперваха – от вълнение, страх или утринния хлад.
- Време е! – изрече Божията наместница с дълбок и силен глас.
Девойките свалиха одеждите си и плахо нагазиха в езерото, вървейки след нея към водопада. Зад завесата от струи ги очакваше тайнството – в пещерата бе статуята на Богинята-майка, достолепно седнала на своя трон, отвъд всички времена.
- Я да видим сега коя какво е свършила! – рече жрицата.
Всяка от девойките поднасяше своя дар, който сама бе приготвила.
Момичето на ковача поднесе нож, който сама бе изковала.
- Хммм. Нож е нужен за всяко домакинство. Но повече бих се зарадвала на мотика или вила.
Тиана и трите дъщери на тъкачката пристъпиха с платове в ръце.
- Здрави и красиви. – отсъди Семела- И как нито една не се сети да направи някаква дреха?
Момичето на златаря- Лиана показа брошка, направена от камък камея, под формата на цвете.
Девойките ахнаха от невижданата красота на каменното цвете.
Рибарката Дара разгъна с гордост мрежата, която бе оплела.
Петра и Звезда поднесоха кошница с питка, украсена с ръкойка житни класове около нея.
Когато Тиана коленичи на свой ред пред Богинята, сякаш за миг зърна усмивката й.
В пълно мълчание девойките се върнаха на брега. Жрицата облече на всяка бялата роба и постави венеца.
- Сега вече сте жени! Но да не си мислите, че сте кой-знае какво!Това съвсем не значи, че трябва да се втурнете към своите избраници и да ми надуете главата за женитба! Ще станете майки, когато сте готови!
- Какво значи- готови? – попита плахо една от девойките, дърпайки свенливо плитката си.
- Една майка трябва да може да храни и облича семейството си, да се грижи за поминъка и припасите. И какво още, че казах много неща наведнъж?
- Духът! – подсети я Тиана.
- Да- духът! Майката на семейството трябва да обучава децата на традициите и да съхранява спомена за дедите. С една дума- да се грижи за духовете на рода, за тяхното израстване.
- За духовете? – извика Лилия с облещени очи.
- Сега не разбирате тия думи, но ще дойде време да разберете. Мнозина от вас не са овладяли съвсем занаята си и трябва усърдно да залягат над него. И да не идвате при мен с молба за вричане, без да сте направили най-малко по три ката дрехи за себе си и избраника си! Честито! Вие сте одобрени от Богинята! Нека празнуваме!
Сякаш събудени от сън, девойките се засмяха и запрегръщаха. Забързаните им стъпки ги отведоха към родителите, които им поднасяха подаръци.
Тиана не знаеше какво ще получи от приемната си майка-тъкачка.
- Почакай! – спря я жрицата- Този дар е от мен.
Тя постави на врата й кожена каишка, на която сияеше прозрачен кристал във всички багри.
- Нека това ти помогне в сутрешните молитви към Богинята! – поясни Семела- Да не си мислеше, че ще те превъзнасям с похвали? Ако искаш да се вречеш на Богинята, трябва да си скромна! А сега- марш от очите ми, че ме изморихте!