Join the new world

Редуваха се луните и слънцата. Мирните дни течаха неусетно за децата от Езерния град. В края на седмото си слънце, всяко от тях получаваше червена ленена препаска на косата си –знак, че може да се учи на занаят.
Дара отиде при рибарите, тъй като и семейството й имаше от поколения връзката с морските селения. Звезда и Петра работеха на нивите. Тиана се върна при своята приемна майка-тъкачка и трите й дъщери.
- Усещам те, момиче и знам какво те чака. Но първо доста ще потъчеш- това ще те научи на търпение и съсредоточаване, каквито изобщо нямаш!- отсече Семела.
Редуваха се луните и слънцата и в сърцето на момичето узряваше обичта към Евкадрон.
Тиана остави костената совалка и се вгледа в творението си – беше наметало, изобразяващо града, езерото и рибарски лодки. Нямаше да го довърши до прибирането на Евкадрон от първия му лов, но сигурно щеше да му го подари по друг повод.
Уморена от взирането в нишките, девойката реши да се изкъпе в лимана и се насочи по навик към любимата си скала. Захвърли дрехите и скочи в примамливата свежест на водите.
Неочаквано се чу как още едно тяло цопва след нея. Известно време глава не се показа и Тиана се уплаши да не би някое малко дете да се е удавило.Нещо я дръпна за краката и чак тогава се показа съвсем друго лице, вместо желаното.
- Хомин! Защо не си с ловците? – ни в клин, ни в ръкав рече момичето.
- Хе, аз съм син на търговец на сол! Не ми трябва да ходя из шубраците с лък и копие- такъв прост занаят. Ще наследя татко си и... ще те взема.
- Вземеш? Аз да не съм ... риба? Махни се от мен!
Кипяща от гняв, Тиана го отблъсна и се затича към мястото, където бе оставила дрехите си. Когато стигна до тях, тя видя кръвта, стичаща се по краката й. С уплашено изражение девойката се обърна към Хомин.
- Ха-ха! Ти не си вече момиченце. Бягай,бягай! Но ще си моя ...- извика подигравателно след нея момъкът.

Х х х

Настъпиха топлите дни и пинията –цвета на Богинята-майка разцъфна в двора на тъкачницата.
Надвесени над рамките с кросно, четирите девойки пееха и тъчаха. Наближаваше празника на Девите и всяка от тях трябваше да покаже майсторството си пред жрицата.
Всяка сутрин Тиана отиваше на Стражевата скала и се молеше на Богинята-майка. Погледът и сравняваше гледката с изобразеното на плата, но няколко пъти се случваше съвсем друго. Гледайки изгряващото слънце, тя усещаше единството си със скалата, въздуха и морето. Девойката не усети тихите стъпки на жрицата зад нея.
- Е, усети ли? – попита направо святата жена. – Сливането?
- Откъде разбра? – ахна Тиана – Да, няколко пъти вече се сливам с гледката.
- Няколко? – повдигна вежди Семела- Не само днес? Добре, много добре. Продължавай така всеки ден, пък ще видим...
Когато жрицата си тръгна, девойката отново подхвана нишката на духовното сливане, все едно запридаше невидима картина. Умът й се понесе леко по талазите на времето и тя видя любимия си Евкадрон с наметка от лъв. Какво значеше това? Щеше ли да го има?

Х х х

В древния град наистина е имало разделение по занаяти. Имало е дори ковачи и златари.
Златото е обработвано по същия начин, както при Варненския некропол. Възможно е да става дума за една и съща цивилизация, наричана условно прототраки.