Join the new world

Приказка за Старецът от планината
Paladin60

Веднъж един беден младеж отишъл при изворите на Синята планина да търси злато. Три дена вървял из пущинаците, докато намери тайния извор с малкото езерце.
Неочаквано пред него се появил един белобрад старец, облечен в снежнобели одежди и с ясенова тояга в ръката.
- Що дириш на свещения извор? Тука не е за всеки!- рекъл строго той.
- Търся злато.
- А от какво злато имаш нужда?
Момъкът се зачудил как тъй има различно злато.
- Такова злато, с което да си купя къща, имот, кола. Ще имам хубави дрехи и ще живея безгрижно и весело.
- Весело, казваш...Хм.. Вземи това сито и гребни от извора със затворени очи!
Сей-сей...сей-сей..Каквото посееш-това ще пожънеш. А сега-отвори очи!
Погледнал Петър и видял- цялото сито пълно със самородни късчета злато, колкото лешници.
- Е- кое избираш? Горното или долното?- позасмял се мъдреца.
- Горното, разбира се-горното!
- Сигурен ли си? Добре- тъй да бъде....
Отишъл си момъкът и сторил това, което си наумил. Станал заможен, облякъл се в скъпи дрехи. Но хокал и биел ратаите, превърнал се в зъл и алчен чорбаджия.
Ходел сам като вълк и никой не го обичал.Една нощ слугите подпалили дома му.
Петър усетил пламъците, увиващи се около него и завикал.
- Помощ, Мъдрецо от планината! Помощ!
И в сетния миг се намерил във вълшебното езерце, а изгорелите му дрехи пушели и за тях и просяк не би дал петак.
- Помощ, мъдрецо! Разкайвам се! Не искам златото!Нека да съм беден, но щастлив!
- Обратно...обратно не може. Няма да е тъй лесно, както преди. Ще има много болка. Приемаш ли?
- Приемам, само да се свърши тази мъка.
- Вземи пак ситото и загреби. Отсей доброто от лошото. Спомни си греховете и се покай за стореното. Сей-сей...сей-сей...Каквото посееш- това ще пожънеш.
Спомнил си Петър греховете и всеки път сякаш нажежено желязо се допирало до сърцето му. Сетил се как натирил непразна изгората си Боряна- нали бедно момиче не е за него. Спомнил си как нагрубявал майка си и тя се върнала в сламената колибка- тъй не можела да понася злинята на сина си. Преживял отново как гонел просяците и набил жестоко едно ратайско дете, откъснало ябълка от двора му.
Болките били неописуеми. Спомените нахлували и сълзите се стичали от лицето му....
- А сега-отвори очи!- побутнал го мъдрецът.
Момъкът отворил очи и не можел да повярва.
- Но...това в ситото са камъни.
- Да, защото ги гледаш с други очи. А сега-виж пресятото!
Погледнал младежът и видял в купчинката фин пясък един бисер, който преливал в цветовете на дъгата.
-Ах, колко е красив! Как не съм можал да го зърна отнапред?
- Вземи го. Той е душата ти, изтърпяла пречистването. Иди си и не греши повече…
Отишъл си Петър право в колибата. На колене помолил за прошка майка си и невеста Боряна, която го дарила с мъжка рожба. И заживели щастливо.