Join the new world

Вътрешните улици на града и къщите бяха осеяни със скелети на мирните жители на града. Някои от тях лежаха в смъртните си пози, други зверовете бяха разхвърляли в своя кървав пир.
- Тази работа хич не ми харесва! – рече Бората- Тръпки ме побиват!
- Не са покосени от болест – подхвърли Евкадрон.
- Виждам остриета на стрели наоколо – допълни старецът, показвайки един връх на стрела.
Тримата неусетно се бяха озовали отново на празния площад, съпроводени от двойката лъвове.Тишината звънтеше в ушите им. Но не за дълго...

х х х

Крум намести колчана със стрелите на рамото си и предпазливо прекрачи прага на храма. Нямаше врати- някога внушителните, изящно резбовани двери сега лежаха полегнали пред входа.
Тиана вече беше влязла навътре и оглеждаше кръглото помещение. Обедното слънце хвърляше звездовидни струи надолу и нямаше нужда от факли.
- Никого няма!- прокънтя странно гласът й.
Крум забеляза как някаква сянка се плъзна покрай него и я улови в последния момент.
- Не ме убивайте! – извика тъничък гласец.
Беше малко момиче, посивяло от праха и облечено в дрипи.
Тиана коленичи пред детето и погали изплашеното му лице.
- Нищо няма да ти сторим, успокой се!- рече тя и й подаде парче питка от торбата си.
Момичето бързо захапа хляба, като че ли се страхуваше, че ще му го вземат. Отпи и от кожения мях с вода, който му подаде Крум.
- Как се казваш?- попита жрицата.
- Пиния.
- Любимото цвете на Богинята и то в нейния храм. Чудно съвпадение!
- Кой ви нападна? – попита Крум с дрезгав глас.
- Преди две луни. Казват се ...маги.
Тиана погледна момиченцето с разширени от ужас зеници.

х х х

През скалния вход нахлуха войни, колкото пръстите на ръцете , облечени в черни дрехи. Някои носеха странни копия, закривени в горния край, други- брадви и ножове. Един великан се извисяваше сред тях, носещ боздуган, но предводителят бе маг, носещ алена пелерина.
- Очаквах ви - рече сухо магьосника - Надуших вашата жрица.
Повелителят на лъвовете изрече нещо и за момент противника му замръзна.
- Няма да се бия с теб, старче! Магията ти е древна, но слаба. Но ти...сега не си даже тук.
Старецът и животните му изчезнаха, сякаш не са били.
- Отивам в храма. Тези тука не ми трябват. Убийте ги! – заповяда мага и изчезна по същия начин.
Кръвожадната тълпа се нахвърли на двамата езеряни.