Join the new world

Нужни бяха две луни, за да се подготви следващото плаване към неизвестните градове. През това време корабите отиваха и се връщаха от трите града, натоварени със стоки, хора и новини.
Опитните каменоделци от Круни бяха започнали да правят светилище на Богинята-майка в своя град.
Пътници донесоха вести и за други градове- Атия, Тера и Бултико- далече на юг по брега.
Този път в пътуването до новите три града реши да участвува и Крум .
- Еми стига съм дялал греди- редно е да ги пробвам!- беше рекъл той, поглаждайки борда на кораба.
Макар да се страхуваше от лодки, войнът Бората също прие приключението по вода.
Ръмжейки под нос, той прибра вещите и оръжията си в торба, страхувайки се да не паднат в бездните.
Евкадрон и Тиана имаха много работа по натоварването на корабите и рядко имаха време да разменят някоя дума, различна от обсъждането на нужните хора, оръжия и припаси.
Пътуването до Атия беше продължително. Трудно заобиколиха високия скален нос, след който се откриваше голям залив. Жрицата гледаше възхитена красивата гледка, която се откриваше пред очите й. Един залив, бреговете на който криеха толкова неизвестни. Колко голяма бе родната земя преди Потопа? Изображението на картата съвсем не можеше да се сравни с величието на тези лазурни брегове.
Рибарското селище се беше разпростряло нашироко по брега. Жителите му се стекоха към пристана, учудени от трите големи кораба и странниците.
За изненада на Евкадрон, те говореха същия език, макар и малко по- мек. Лицата им не бяха лица на чужденци, сърцата им не бяха студени към езеряните.
Другата изненада бе за жрицата – заведоха я в гората, където имаше статуя на Кибела-малко по-голяма от човешки ръст и издялана от черен камък. Жертвена купа от същия камък беше положена в нозете на богинята.
Вечерното пиршество беше изключително приятно. Тиана вкусваше от непознатите плодове- нарове, смокини и маслини. Тя си помисли дали тези дарове на богинята биха могли да растат сред блатата, но я отхвърли – навярно бяха нужни много топлина и слънце.
На третия ден пристигнаха и хора от Тера и Бултико, дочули вестта за истинска жрица.
Предвождаше ги един старец, прегърбен и подпиращ се на тоягата си.
- Прекланам се пред теб, дъще на Богинята! – рече той , но не носеше дар – Моят дар е пътят към руините на Кабиле, предаден ми от бащата на моя баща.
- Далече ли е? – попита Бората, гледайки угрижено нахапаните си от комари крака.
- Може би четвърт луна – зависи колко бързо ще се движим.
- Никой ли няма там? – учуди се Крум.
- Не зная. Ходил съм там като младеж, но друго, освен диви зверове не съм виждал.
Тиана се загледа в очите на стареца, опитвайки се да разчете някакво послание. Той казваше истината, но какво се криеше зад нея? Какво се беше случило с тайнствената легендарна столица? Кога и защо?
Внезапно тя погледна Евкадрон, подпрян на дървената ограда и за момент видя рана на лявото му слепоочие. Разтърси къдрици и погледна пак – беше си наред.
Предупреждаваше ли я Кибела? Горчива тревога изпълни сърцето й. Трябваше да го пази повече от всичко на света.Но как?