Join the new world

Семела стоеше на любимото си място на носа на кораба, оглеждайки хоризонта и плаващите покрай нея брегове. Още малко – и щеше да види солниците на Езерния град.
Издирването на ученички се оказа далеч по-лесно, отколкото пътуването от селище на селище.
Новината за единствената останала жрица на Кибела се разпространяваше бързо и девойките с радост се тълпяха, за да бъдат изпитани.Те трябваше да кажат молитва за Кибела, носейки същия онзи прозрачен кристал, който й беше подарила старата жрица. Щом той просветваше, това бе знак от Богинята, че има избраница.
Някой докосна ръката й. Тиана се обърна, мислейки че това е Евкадрон. Беше Пиния, която й подаваше наметало, за да се загърне от родния северен вятър.
Жрицата въздъхна и погали момиченцето по бузата. Тя трябваше да възпита тези момичета като свои деца, да посее семената на духа, заедно с паметта на дедите и вярата в Богинята-майка да пребъде.
- Кое забравих? – сякаш попита себе си Семела.
- Духът – отвърна малкото момиченце Тиана, някъде в спиралата от спомени.

Х х х

Изминаха толкова празника на Богинята, колкото пръстите на ръцете и краката. Време усилно, на работа и градеж. Въздигнаха се градовете на езеряните по плът и по дух. Страховити бяха биткити им с магите, но езеряните отстояха родната земя. Нарекоха ги светли, сияйни, благи- бълги...
Семела се изправи пред седемте си послушници, красиви като звездите от видението й, а може би – повече. Церемонията беше в пещерата със статуята на Богинята.
След като изрекоха клетвите, девойките смирено загледаха любимата си Учителка. Времето не я беше пощадило, защото дори и камъка се стопява от незримите му струи.
- Сега вече всичките сте едно и също име и дух- Семела, което значи- земя. Бъдете като Богинята-майка, идете в градовете и сейте духа на Кибела в сърцата!
Гласът й беше грапав, но тържествен. Ученичките – вече пълноправни жрици тръгнаха към пристана.
- Отведи ме да се помоля! – рече Тиана глухо на своята приемница Пиния.
Тя се загледа след кораба, в който отплаваше сътвореното от нея с толкова любов.
Жрицата понесе сърцето си към Светлината, където беше Богинята-майка.
Правилно ли бе живяла? Изпълнила ли беше всичко, наредено от Кибела? Можеше ли да се случи съдбата й по друг начин?
Бяла пелена на покой обгърна духа й. Беше пристигнала...

Х х х

Ще изтече реката на времето. Незнайните руини ще попият кръвта и спомена. Няма устни да прочетат руните. Няма руни, изтрити от вековете. Няма ги жриците –сибили.
Но древният екот на славата на дедите ни и несломимият им дух ще пребъдат!

Истината зад легендата: В некропола на Езерния град е погребана жрица с богати украшения и огърлица с три черни камъка. Погребана е на преклонна възраст, с голямо уважение от жителите на града. Мъж- вероятно вожд е погребан със счупено ляво слепоочие от боздуган. Запазени са и руините на храма.