Join the new world

Легенда за Орфей


От незапомнени времена траките се молели на Бога. Викали му Сабо.
Зреците им се взирали в небесата навръх планината, за да открият поличби за сеитба, жетва и дух.
Но една вечер те видели ярка звезда, що наедрявала все повече и из нея
изхождали небесните пратеници.
Неземно красиви в белите си одежди, те с любов донесли знание и мир за душите.
Мнозина от зреците отивали в небесния им дом и се връщали със пълни шепи и сърца.
Те изковали палешника, леели злато, бронз и дори желязо. Но още повече – преобърнали се духовете на хората към Светлината.
Всяка година преди Еньовден, небесните идвали за човешка невеста и благославяли всичко, що расте и зрее.
Тъй се родили децата на звездните и потомството им крепнело.
Заедно с небесните си бащи, те съградили кръгове от камъни, с които да
привържат звездите. Там те се молели за Божия подкрепа.

х х х

Обърнали се времената. Съградили траките хубави домове и жетвата им била изобилна. Мнозина забравили пътеките към каменните кръгове- преслапи, замаяни от имането.
И ето – дошел при цар Ликург един гостенин. Грозен по лик, куц и с кози крака, той омаял царя с красиви думи. Сетне дръпнал настрани брат му и рекъл.
- О, Харопсе, не ме ли позна? Нима като дете на небесните не усети самия Божи син?
Харопс поклатил глава в невяра, но онзи се превърнал в бик от чисто злато.
Тогава посветеният коленичил и приел доказателството. В тъмни доби отворил портите на двореца за армията на Дионис.
Тъй Харопс станал цар на траките, а Дионис – първожрец.
Заблудените посветени станали ученици на Грозноликия. Те ходели в пещерите и се опивали с вино, омайни билки и ласки на вакханки, ядели идоложертвено.
Тъй се приближили до Ада, че се надпреварвали да отиват и се връщат от там, обладани от демони.
Ужасени, небесните напуснали земните предели и се върнали при Бога.

х х х

Живял в ония времена Орфей, внук на цар Харопс. Той свирел тъй чудно с лира, че животните идвали да го слушат, а птичките застивали мълчаливо на клоните.
Но се случила беда – годеницата му Евридика загинала, ухапана от змия.
Научил за даровития музикант, Дионис повикал вълшебника с лирата в подземните си селения за веселбите си.
Съгласил се Орфей и докато свирел, внимателно гледал как Куцокракият праща учениците си в Царството на сенките.
Когато усетил, че е готов, Орфей грабнал лирата си и сам влязъл през дверите на Хадес. Лодкарят Харон го пренесъл през Стикс, очарован от неземните звуци. Хадес и Персефона стояли омаяни на троновете си и решили да пуснат Евридика.
Но Орфей не трябвало да се обръща да види любимата си, докато стигнат Светлината.
Разярен от самоволната постъпка на музиканта, Дионис сторил подмяна . Но влюбеният усетил,че води зъл дух, а не Евридика и се обърнал.
- Кой ти дава правото да слизаш сам в Тартар? – изкрещял Куцокракият- Само аз, синът на Персефона, мога да правя това! Аз съм Божи син!
- Не, сине Хадесов! Господ не ти е Отец ! Ти откъсна людете от небесните и техните повели, поведе ги към адската жупел. Но с царуването ти е свършено! Който иска, нека стане и тръгне с мене!
Сякаш събудени от сън, мнозина от измамените ученици видели адските гледки, вместо небесните картини, които им сторил демона и поели с Орфей.

х х х

Подложени на пост и разкаяние, Орфей и учениците му тръгнали по старите пътеки и намерили каменните кръгове, обрасли в треви и тръни. С голи ръце те скубали тръните и сълзите им капели кървави върху камъните.
Тогава плиснала Свещената Светлина и душите им се изпълнили с нея, макар да нямало и помен от небесните.
Зарадвани от промяната, мнозина ученици поели Светлината и вярата обратно.
Орфей също се радвал, изпълнен с обич към посветените, но сърцето му се свивало – да не би да погинат те и делото му, когато Господ го повика.

х х х

Тогава вълшебникът с лирата решил да повика небесните. Застанал при изгрев, той запял по средата на свещения кръг тъй дивно, че се намерил на небето.Стъпил бил на Слънцето, а вместо камъни, около него трептели звездите.
Засвирил отново Орфей, дръпнал струните и звездите затрептяли в песента му към небесните. И тогава отговорът дошъл.
- Не скърби, Орфее! Не идем, понеже времената още не са се изпълнили. А и сега мнозина човеци са тъй пропити с тъмнина, че не можем да ги докоснем. Трябва да изгоните злото и адовите му слуги.
- Никога ли няма да се върнете отново? – прошепнал Учителят на Светлината, чрез която му говорели.
- Ето – дойди и виж!- рекли небесните .
И тогава се заредили бъдните дни:
... Новият Божи син като бебе и сетне десницата му – прикована.
... Ученици в бели дрехи на каменните кръгове, посечени от железни хора.
... Нови ученици, съградили живи кръгове с телата си, понеже преслапите били разрушени.
- Семената на Светлината ще покълват и ще се връщат в земята. И така до безкрай – шепнели Божите пратеници.

х х х

Разярен, че посветените са открили измамата и пак се обърнали към Бога, Дионис призовал покварените жени вакханки.
- Той не тачи традициите, не вика жени в служението си! Дръжте мъжеложеца!
Вакханките се опили с вино, грабнали сърповете и нарязали на парчета тялото на Орфей. Главата и лирата му захвърлили в река Хебър и те доплували до остров Лесбос, където били погребани.
Погребан ли останал завета на Орфей?

х х х

Доволен от стореното, Дионис отишъл да се погаври с останките на певеца и ги разпръснал, та да станат храна на зверовете.
- Еха, де са сега звездните, да те спасят?
Той си мислел, че Орфей не е възстановил завета с небесните, но грешал от гордост.
Разплатата не закъсняла. От камъните плиснала златната светлина на Бог и го запратила вдън мрачния Тартар.
Лирата на вълшебния певец засияла в небесата.

х х х

Толкова хора, толкова времена и Божията светлина не е изчезнала. Тя очаква търсещият да протегне длан и сърце, за да я намери.
Ето ги учениците, танцуващи паневритмия.
Ето ги мълчаливите исихасти, достигнали в аскетизма и дълбоката си молитва до Божията светлина.
Ето ги богомилите, на същите каменни кръгове. В ръцете им виждам розетката от Плиска със седемте планети, но има и външен, сребърен кръг от съзвездията.
Ето го Орфей, в началото на Пътеката към Светлината- облечен в бели дрехи, с ален пояс и златен нагръдник – толкова чист и извисен, за да измоли прошка от Бога.
Докато има Светлина, докато има люде, поемащи Духа Божи, Словото ще пребъде!
Амин.