Join the new world

Конфликт с Нова Зеландия
...
Не зная точно защо започнах този диалог.Навярно съм бил привлечен както от странното име на бъдещия ми съперник, така и поради някакво неясно желание за един макар и непряк досег с далечната екзотична страна. Колкото до името , то фигурираше наред с десетина други в шахматното списание , по-точно в колконката за желаещите да играят кореспонденски шах.
В първия си плик изпратих неотложните няколко встъпителни реда , като заплатих лев и осемдесет за въздушна поща.
“Непозната мис или мисиз Брамбила /ще се надявам да уточните как би трябвало да се обръщам към Вас/ ,позволете да разчитам на благоразположението Ви на мач в две партии. Предоставям Ви , като на лейди , белите фигури и съответно правото на първия ход. С цялото ми увяжение….”
Отговорът се получи точно след 40 дни:
“Обръщението несериозно , моля занапред предпочитайте “сър”. Мачът потвърден . Записвам Е – 4.”
Ответният ми ход естествено бе традиционното Е-5 , изпитано и сигурно. Приложих неизбежните в случая няколко думи , именно : “Съжалявам за нелепото недоразумение ,сър ; но все пак по никакъв начин не можеш да знае , че сте мъж -- в славянските езици окончанието “а” е типично за женските имена. С почит….”
Отново изминаха 40 дни ; този цикъл се запази непроменено и занаред . Отговорът гласеше :
“Не съм мъж , играете с робот. Пешка на Д – 3.”
Почувствах се недобре . Сърцето ми се сви от най-истинска болка . Ето , казах си , аз съм жив човек , дишам , радвам се на света , а той , клетият - някаква бездиханна машинария . Попаднах в онова особено състояние на душевен минор , когато у човек сякаш се появява желанието да сподели злата участ на другия , що е в невъзможност да я промени . Това именно чувство непринудено продиктува и отговора ми .
“Горе главата приятелю ! Каква радост – аз също съм робот , представяте ли си ? Дама на Ф – 6 .Дерзайте !”
След подобен лиризъм нека всеки сам си представи какво изживях , след като в отоговор получих следното :
“Неубедително .Емоциите твърде силни , а ходът -- твърде глупав за робот . Ако все пак сте такъв , нека оправят интегралите Ви за интелигентност А и Б от корпус II . Кон на Ф – 3 .”
Почувствах се като степен тигър , комуто предлагат ванилиев сладолед след едномесечна принудителна диета : “Какво коварство , господи , каква отплата за цялото ми самяранско състрадание !” – обръщах очи към небето . Поради безсилието си направя нещо , гневът ми се умножи по осем . Отговорих :
“Ей , тенеке такова…..Знаеш ли ,че ще ти смачкам аз бушоните на тебе , ако ми паднеш ! Не преценявай кой е глупак , ами си играй играта , защото вече вземаш-даваш . Кон на Е-7 .”
Точно в съответния срок получих :
“Убедително . Не сте робот . Речниковият Ви фонд е свойствен за примат обслужващ държавен обор за товарни коне под наем . Офицер на Г-5 . Изберете дали ще се разделите с дамата или с коня си .”
Този път изживях усещането ,че съм плондер когото са натъпкали с една и половина атмосфери , а оттам и идиотскто желание да се убода с карфичка – заради облекчението , което би последвало .Бях готов да процвиля от изнемога при тези тъй оскърбителни закони във физиката - закони , които отхвърлят всяка възможност да унищоза в миг разстоянието до Нова Зеландия , за да огъна с един удар тенекияния череп на онзи , като му придам характеристиките на олук , монтиран през 1930 година . / Имах предвид естесвено монтаж на нашенска улица и в долната част на сградата ./ Помогна ми внезапно посетилата ме мисъл , че в играта на шах хладнокръвието е немаловажно оръжие . способствало твърде много навремето , за да стане Петросян световен шампион . Трябваше да се овладея , за да се съсредоточа трезво върху играта и върху друго нищо . Както и направих . Размислих се : житейски погледнато , ако бъда поставен пред алтернативата да се разделя с конкретна дама или с конкретен кон , аз не бих се двоумял прекалено дълго . В литературата достатъчно добре е изяснено какъв приятел на човека е конят и до къде може да го докара някаква дама . Добре, но в шахмата нещата стоят по друг начин , реших . Общо взето , преобладава схващането , че една дама би трябвало да свърши повече работа от един кон . И все пак…..В този ред на съждения внезапно се досетих , че съм съгражданин на двама елитни гросмайстори , неотменни участници в националния състав , единият от които мой личен познат . Все си мисля ,че тук имаше пръст и провидението , защото когато му позвъних , майсторът се оказа по погрешка не само в страната , не само в града , но и в жилището си . Освен това откликна неочаквано отзивчиво .

---

Интересно - рече той , щом хвърли поглед върху позицията . ---- Аз играя шах от трийсет години , но никога не ми е минавало през ум ,че в три хода е възможно да се постигне това ,което си направил ти .Издокарал си се така , че и Фишер не може да те оправи .
- И какво

---

трепнах , --- никакви ли шансове нямам ?
-Ако продължиш партията срещу някой пинчер , могат да се открият възможности – отвърна с жестока безцеремонност той .
-Но аз играя срещу нещо далеч по – мизерно ! - извиках . – Аз играя срещу някаква си ламарина , срещу някакво печкоподобно ! Играя , кажи – речи , срещу печка !
-Хм….. – замисли се за миг гросмайсторът . – С горно или с долно горене ?
-Играя с някакъв си робот !
-С какъв по-точно ?
-С новозеландски !
- Е , в такъв случай наистина всичко е свършено . Виж , ако роботът беше , да речем от Нова Каледония , а освен това изработен от шпертплат и реотан , вероятността да се самоподпали и съответно да бъде дисквалифициран действително би била немалка .
Почувствах ее като дъждовник върху когото са угасили фас . Горко простенах . Майсторът вдигна рамене и се отправи към вратата .
- Всъщност най – големи шансове имаш , ако играеш срещу себе си – някак некоректно се подхили той , - не е трябвало да се захващаш с роботи . Една партия ли е уговорена ?
- Две…..
- Ето ,че не всичко е изгубено ! – рече той . – В сегашната обстановка просто имаш реалната възможност да се предадеш . А после , в следващата партия – да смениш маниера си на игра ! Пък можеш и да попиташ за това – онова , в кореспондентския шах бездруго не можеш да му хванеш края кой с кого …….Нали ? Та , обаждай ,защо не . Стига , разбира се , да не си изиграл повече от един ход . След втория , страхувам се , не ще мога да ти бъда много полезен .
В общи линии разбрах какво иска да ми каже . Само ,че много лесно го изговори той това “предай се”……Хайде де , как пък не съм се предал срещу някаква си неодухотворена материя - това противоречи на характера ми преди всичко . Реших да обмисля положението по-хладнокръвно , а докато го обмислям , да изобретя мотив за някаква пауза , което би ми гарантирало още 40 дни за размисъл . Светкавично изпратих :
- Тайм - аут поради злополука - ухапване от тарантул . “
Отговорът пристигна все тъй педантично точно :
“Обяснението несолидно : досега уграхте като ухапан от два тарантула .”
По- добре е да не описвам чувствата , от които бях обхванат и за известно време дори удушен . Така или иначе реших поне доколкото мога да изтощя батерията на онзи посредством щурави ходове - нещо не толкова трудно за мен . Произволно написах :
“ Хелоу , ламаринке ! Ех , как не можеш да попаднеш за минутка тук , за да ти стоваря един между ушите ! Дама на А – 6 . Ку – ку !”
Все ми се струва , че на този етап отново се намеси провидението . Сам не зная как съм поставил това нещо в плика до жена ми , която по това време се лекуваше на кални бани в някакво си Житарово , Бургаско . Сам не зная как предназначеното за нея послание съответно бе поело нелекия маршрут към далената екзотична страна в съвсем непредназначения за него /посланието/ плик . Впрочем то също бе кратко , но съдържателно .
“ Ето какво , нещастници / имам предвид теб и твоичкия там / . Достатъчно дълго бях лъган и не смятам нито миг повече да търпя това положение . Зная всичко , всичко , всичко ! Последствията естесвено си остават за ваша сметка !”
Отговор от жена си не получих , но вместо това получих свободата си . За адвоката и не се оказа особен проблем с помощта на предназначения за робота текст да ме освидетелства като дебилен в стадий на невменяемост . / Еднакво способстваха както онова “между ушите” , така и финалното “ Ку – ку “/
Истинско и пълно щастие обаче ми донесе съвършено неочакваният облик на отговора от Нова Зеландия .
“ Уважаеми господине . Като преценяваме цялата сложност на обстановката около развоя на шахматната партия ,опорочена фактически от двете страни , считаме за уместно да Ви известим следното . Наистина аз си позволих известна намеса , но тя се свеждаше единствено до това да корегирам един от интегралите на машината , при това еднократно в хода на партията . Корекции на самите ходове , така както те са били подавани от робота , не е имало . Би трябвало да знаете и това , щом твърдите ,че знаете “ всичко , всичко , всичко “. Но дори поведението от наша страна да е окачествимо като леко нетолерантно , то как да окачествим Вашият премного неподходящ за един шахматен двубой лексикон ? Предвид всичко дотук : вместо да отнасяме въроса до арбитража на Федерацията , което би го направило още по- главоболен , предлагаме за първата партия равен резултат . При съгласие от Ваша страна втората може да започне веднага . С отлични почитания : гросмайстор Чандлър .”
Не размилях дълго ,преди да приема ремито . Едновременно изпратих първия си ход от втората партия : пешка на Г – 4 .

От книгата на Здравко Попов ''Големият маратон''
...
Надявам се да ви е забавно,поне колкото на мен. Моля,тези на който им се вижда дълго за четене ,да си спестят изказванията и да минат в друга дискусия или друга рубрика