Join the new world

Да управляваш едни град се оказа далеч по-сложно дело, отколкото домакинството на едно семейство. Дните на жрицата бяха изпълнени с най- различни задачи, изискващи ежедневно решение.
Най-напред тя отиде да види нивите и кошарите на брега, за да научи какви са хранителните припаси на града от зърно, мляко, месо и вълна.
Реколтата от нивите беше слаба, тъй като се напояваха ръчно с ведра. Идеята да се насочи водата от един от планинските притоци на реката беше на хитроумния Крум.
Работата беше тежка и каналът беше изкопан за цяла луна от мъжете. Дърводелецът направи жлебовете , с които водата се насочваше от канала към нивите.
Семела взе от търговеца на сол имената на занаятчиите и нуждата от суровини, както и излишъците, с които можеха да търгуват. Бащата на Хомин се оказа разумен и сговорчив човек, за разлика от сина си. Под негово ръководство нещата за продан се складираха в каменна къща, съвсем близо до пристана, така че да могат да се натоварят на лодките.
Работата по обучението на децата също отнемаше време, но то преминаваше неусетно. Жрицата обичаше да гледа любознателните очи на хлапетата и да отговаря на въпросите им, колкото можеше по-мъдро.
В един от древните свитъци тя видя рисунка на голямо духало за ковачите. Семела повика Крум, кожарят Петър и двамата ковачи.
- Не е лесно за направа, но ще вдигне още горещината.- шепнеха си ковачите.
- Кожата трябва да е хем здрава, хем гъвкава- рече кожарят.
- Само аз ли не се оплаквам? Ама че мърморковци! – засмя се Крум.
Бяха тръгнали да излизат от храма, когато един от ковачите се обърна.
- Що за неща да ковем с това? Оръжия или мотики?
Жрицата се замисли и въздъхна.
- И двете. Правете и двете....
Времето за общение с Богинята бе малко и я изпълваше със сила за следващите нужди на града и обитателите му.
Видения нямаше.
Но най-скъпата гледка бяха корабите, които се показаха на хоризонта.

х х х

Евкадрон гледаше с копнеж родния бряг. След цяла луна време той му изглеждаше най-красивото и гостоприемно място на света, макар че трите града, които посетиха да бяха приятелски настроени.
Той имаше с какво да се гордее. Съветът на старейшините на всеки един град прие с радост идеята за съюз срещу нахлуващите племена от изток и юг. Търговците пък натовариха корабите със стоки, като му предадоха свитъци със желаните неща за търговия.
Но най-чудна бе новината за вълшебния град Кабиле. Мълвата се оказа истина, с която щеше да зарадва Тиана. В сърцето си той не можеше да я нарече другояче.
Ето я на пристана – помургавяла от слънцето и отслабнала от грижите, но все така усмихната.Прегърнаха се, а после се отдръпнаха смутени.
- В мислите и молитвите си бях с теб.- прошепна Семела-Тиана.
- И аз .- отвърна също тъй тихо Евкадрон. – Имам чудесна новина за теб. Градът Кабиле наистина съществува и там имало голям храм на Богинята.
- Следващият път ще дойда с теб.