Join the new world

С бялата си роба и амулета с небесните камъни, Семела се спускаше с вдървени крачки към града. Как ли щяха да я приемат?
Замислена, тя вървеше по главната улица, която плавно надолу водеше до площада, следвана от погледите и шушукането на тълпата.
- Гледайте я! Тя ли е жрицата? – сочеше една едра жена, излязла от дома си.
- Не виждаш ли, жено? Тя носи амулета! – троснато отвърна съпруга й, сваляйки шапка.
Новата жрица се покачи на стария камък- навярно остатък от градеж преди Потопа, който служеше за отправяне на съобщения.
- Ти ли си новата жрица? – попита с тъничко гласче едно малко момиченце от раменете на майка си и мнозина се разсмяха.
- Това, че носиш амулета съвсем не означава, че си такава! Доскорошна тъкачка и хоп- жрица! Как ли пък не! – изстъпи се Хомин, гледайки злобно.
- Вижте я! Тя е откраднала жреческите атрибути! Къде е Семела? – посочи я с пръст Крум.
- Майка Семела ме посвети на Богинята и си отиде при нея - каза тихо Тиана - Сега се наричам Семела, като нея.
- Думи, думи...- рече един от старейшините - някой видял ли е церемонията? Как ще го докажеш?
Младата жена на каменния подиум се разгневи, но не трябваше да показва чувствата си. Тя задиша бавно и дълбоко и издигна ръце нагоре, призовавайки Светлината.
- Слушайте езеряни! – гласът й звучеше гръмовно – Аз съм вашата жрица! Или не вярвате в Богинята?
Трите небесни камъка на гърдите й заискряха ослепително бели и множеството ахна. Някои дори коленичиха пред избраницата, а други гледаха, зяпнали уста.
- Моята майка ми завеща да работим за укрепването на града и всеки да работи според занаята си за него. Ние ще въздигнем старата слава на древните по плът и кръв!
- Хайде де! Една доскоро разпътна жена да ни кара да си оставим поминъка и да й работим!- рече Хомин и се изплю- Без мен!
Сред занаятчиите се понесе ропот.
- Няма да искам нищо повече от същия този поминък. Просто той може да бъде ...подобрен.
Дедите са ни оставили безценни писания от древни времена, които можем да използуваме.
- Защо чак сега узнаваме за това? – прекъсна я строго Моав.
- Може би не сме били готови - вдигна рамене Тиана – Но още един обет дадох на Семела, освен трите клетви към Богинята. Трябва да открием и въздигнем всичките седем града на нашия народ! Да станем едно!
- Тази задача иска много преговори и подготовка. Трябва да се пътува не един и два пъти до незнайните градове, с храна, хора и оръжие. Може и цял живот да не стигне! – рече малко разочаровано Евкадрон.
- Защо? Нашия град и два съседни ги знаем и търгуваме с тях – ненадейно подкрепи идеята търговецът на сол и важно поглади брадата си.
- Остават четири. Чувал съм за далечния Кабиле от търговците. Но дали е приказка или не...- добави стария Камен - Там имало голям храм на Богинята...
- Като за начало- стига! – отсече Семела- Идеята за съюз на градовете ще се обсъди в Съвета на старейшините. Всичко, угодно за града. Евкадрон, тръгвай с мен!
Респектирано от речта на новата жрица, множеството им стори път.
Беше време от приказки да се премине към дела, за да стане приказката реалност. Колкото и мъчнотии да ги очакваха, двамата знаеха, че ще ги преодолеят. Но къде бяха останалите градове на древните?