Join the new world

Облечена в бяла роба и празничния си колан с мъниста, Тиана застана по средата на храма . Чувстваше се спокойна, защото бе направила своя избор. Всъщност – беше го направила много преди това, без да си дава сметка за бъдните последици.
Жрицата гледаше одобрително как ученичката й оформя стълб от светлина над главата си. Тя хвана ръцетей и двете продължиха по светлинния път все по-нагоре.
Там – в небесните чертози духовете им застанаха пред Богинята-майка, седнала величествено на своя трон. В краката й бе коленичил лъв.
- Заклеваш ли се да служиш на Майката на вси майки, до сетния си дъх? – думите сякаш дойдоха не от Семела, а от самата богиня.
- Заклевам се.- прошепна Тиана
- Заклеваш ли се да пазиш племето и паметта на дедите?
- Заклевам се.- отвърна по-уверено послушницата.
- Заклеваш ли се да се грижиш за духовете на племето – на земята и небото?
- Заклевам се.
Ясната свещена светлина обля Тиана до всяко кътче на духа и плътта й. Спомените за прежните жрици се вляха като порой в съзнанието й- времена на борби и съзидание. Толкова лица, толкова чувства, грешки и отстояване!
Тя отвори очи и видя сиянието около себе си.
- От днес ти не си повече Тиана, а Семела! – рече тържествено старата жрица и постави на шията й амулета с трите небесни камъка. Щом докоснаха кожата й, камъните станаха искрящо бяли, както светлината около нея.
Бившата Тиана се поклони и целуна ръцете на онази, що я обучи.
- Ти си се казвала Рея, нали? – прошепна тя с премрежени от сълзите очи. – Ти си истинската ми майка?
- Истина е.- въздъхна Рея.- През целия си живот съм те гледала отдалече и помагала, колкото може, но жриците не бива да имат деца. Беше тайна, отнесена в отвъдното от баща ти и приемната ти майка- тъкачката.- Истина е, дъще.
- Защо не си ми казала?
- Щеше да те отклони от пътя ти. Писано ти е да обучиш седем жрици- за седемте града на нашия народ. Закълни се!
- Заклевам се!
Старата пророчица отиде до северната стена на храма, натисна нещо и отвори една ниша. Вътре бяха подредени множество рула свитъци.
- Това е останало от древните ни градове.- обясни тя.- А този свитък е картата, където са се намирали. Работа за цял живот! А сега ме отведи при скалата!
Двете тръгнаха към молитвената скала безмълвни. Нямаше думи за чувствата, които изпитваха.
Рея натежаваше все повече на ръката на младата жена, но успя да стигне до мястото, дишайки тежко.
- Виж! Това всичко е твое- земя, хора и съдби! Да се грижиш добре за него! А сега ме остави, да се простя с Богинята! Ни дума повече!
Тиана-Семела искаше да каже нещо, но жестът бе категоричен. Храмът – новото й обиталище я очакваше.
На следващата сутрин на скалата нямаше никой, нито в подножието й.
Богинята бе прибрала своята повереница...