Join the new world

Сказание за Езерния град

Пролог

Реката на времето тече, менят се бреговете и нейните течения и нищо вече не е същото. Някога горди поселища рухват, изтриват се руните. Костите на силни герои стават на пепел.
Но майката-земя е съхранила спомените. От свещените й недра може да бъде призована кръвта на дедите.
Станете едно с дървесата и върховете, усетете се като малка прашинка от родната земя!
И тогава ще чуете едно мощно бучене из дълбините на вековете.
Там е един спомен на 7500 години.
Сказание за Езерния град...

х х х

Езерният град се пробуждаше. Улиците на острова се изпълваха с хора, забързани за утринните си дела. Рибари потегляха с лодките през лимана, за да навлязат в солените морски води. Група жени отиваха към нивите на брега, крачейки бавно по плаващия мост. Отдалече можеше да се чуе веселото им бърборене. Някъде зад рида се чуваше блеенето на овце и кози, подкарвани от ранобудните овчари.
Малкото момиче Тиана заслони очи, гледайки към далечните солници. Благодарение на скъпата сол, днес на острова се издигаха богати каменни къщи на два етажа, а на пазарния площад можеха да се намерят чудни неща от далечни брегове.
Ето, че на Скалата на стражника, където бе застанала, най-сетне пристигнаха и останалите деца. Сред тях изпъкваше с русите си коси Евкадрон . Жилав, сръчен и смел, той беше признатият главатар на дружинката.
- Готови ли сте? – весело извика той и всички се затичаха да скочат от скалата в примамливите сини води на лимана.
Тиана също се понесе през ласкавите течения и показа главаат си, оглеждайки се за останалите. Хомин се показа последен, изплювайки вода, под смеха на момичетата.
За негово облекчение тук водата беше сладка и не лютеше на очите. По тази причина малко по-нататък жените ходеха да перат на плоските камъни- остатък от старото поселище.Евкадрон разправяше, че баща му намерил там костена гривна с непознати руни, но дори и жрицата не разбрала писмената.
Ах, беше време да идат при жрицата!