ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Day 3,998, 10:27 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam



„Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха. След Първата световна война възрожденският идеал на българското общество е рухнал напълно. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.“

Важно е да се отбележи преди всичко, че

„далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет.
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките.“

За съжаление, всякакви паралели с горе изложените факти от минало и сегашната ситуация в държавата, както и нагласите сред населението, са немислими!

„Възрожденското дръзновение отдавна е напуснало нашето ежедневие и може да се усети единствено в старите песни, в книгите - ако ги четем, търсейки истината и посланията им. Или пък в думите на някои наши съвременници, запазили автентичната мъдрост на миналото.
Денят на будителите присъства в нашия календар, но освен изпетите песни, положените венци и цветя пред паметниците и неприсъствените училищни дни, май друго не се случва.
Вероятно, защото просто не ни се будува и предпочитаме да се преструваме на заспали - даже понякога, за убедителност да похъркваме.“

Тъжно за повечето от нас предполагам, но… факт!

Днешната младеж изрича с нескрит патос имената на Маргините, Трактора, Очите, Криско, Камелия и на куп други „величия“, вместо тези на Хилендарски, Рилски, Ботев, Левски, Вазов, Каравелов…

Още по - жалко е незнанието на имената на истинските ни Будители през вековете, камо ли познаването на деянията им и приносът им за България.

Нищо чудно и като че ли нищо изненадващо на фона на сегашната действителност.

Наскоро четох статия за празни библиотеки в села, в които отсъстват дори материали по задължителната училищна програма.

В друга пък, отбелязваща празника миналата година, отчайват не само стойностите, обявени в нея като заплати на академиците ни. По-отчайващото е не в самата статия, а в коментарите под нея.
Хубавото в цялата какафония от „вестители“, „съдители“ и както искате още ги наричайте е, че се намират и такива коментари, които като че ли дават надежда че светлинката уважение все още не е напълно угаснала:

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/11/01/uchenite-pitat-dokoga-zaplatite-ni-shte-sa-kato-na-chistachkite.357947

Поклон пред хората, които както преди, така и сега, и въпреки трудностите милеят за българското и българщината и се раздават в името на една по-добра, вярваща в себе си България.

Защото, както е написал епископ Константин още през 20-ти век:

„Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души“
„О, Будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена!“


Честит Празник!