Играта на "АЛИАНС"

Day 3,939, 10:03 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте Уважаеми еСънародници,


Добре дошли в играта на „Алианс“ :



За да участвате в играта е необходимо да попълнете формата и оставите номер на вот и коментар: „Участвам“.

https://goo.gl/forms/kqvMLCxKmLrNIumz2





Наградният фонд е огромен и ще бъде разпределен между отговорилите правилно на въпросите, така че четете внимателно!

Всеки играч оставил номер на вот и коментар ще получи 1 000 хляба качество К3.


Приятно четене и успех в играта!🙂


Защитните механизми на Аза са психични стратегии, които хората използват несъзнателно, за да избягат от тревожността , фрустрацията и стреса на собствените си мисли и тези на околните. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява. Появата им може да бъде епизодична, най-вече като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но могат да станат и част от личността на човека.

Някои хора често прибягват до тях при сблъсъка си с колективни, социални и друг вид изяви и събития, поради факта, че техният Аз няма как да се впише в колективното НИЕ.


В следващите редове Ви предлагаме йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество, изградена според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:

– нарцистични защити (при децата и при някои лица с… разстройства)

– незрели защити (в детска и юношеската възраст, но се срещат и при зрели, възрастни хора)

– невротични защити при хора в различна възраст, подложени на психичен стрес и при възрастни хора с проблеми


Зрелите защити (в зрялата възраст на психично здрави хора), представляват адаптивни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст.

Някой от най-разпространените защитни механизми са:


А) Изтласкването:

Защитен механизъм, който се изразява в избирателно забравяне на случката или събитието, свързана с конфликт, стрес или травмиращи състояния, които се съхраняват в подсъзнанието. При изтласкването се отстраняват чрез отхвърляне от съзнанието нежеланите и стресиращите импулси. То е несъзнателен отказ да се признае определено психическо съдържание, което плаши, предизвиква вина, тревога или е неприятно и стресиращо.


Б) Проекция:

Личността не съзнава собствените си нежелани черти и емоции,. Несъзнателно тя ги изтласква в подсъзнанието, след което ги проектира извън себе си – върху другите. При проекцията вътрешните импулси се възприемат като неща, които са вън от Аза - неща, които не му принадлежат и се изместват във външния свят.


В) Екстернализацията

е защитен механизъм, представляващ по-общ термин на проекцията. Тя се заключава в тенденция за възприемане във външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. То е вярата, че външни сили и обстоятелства са причина за дадено поведение. Този механизъм позволява избягването на отговорност за собственото поведение.


Г) Изместването

е защитен механизъм, при който емоционалния конфликт се измества от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои свои качества. Вариант на изместването е да бъдеш ядосан на някого, когато всъщност си гневен на съпругата си. Свързан с механизма на изместването е този на компенсацията, при който несправянето в една сфера на изява ни насочва и активизира в друга.


Д) Контролирането пък е опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението, с цел минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.



Е) Пасивно–агресивното поведение е вид защита, която се проявява като индиректна агресия към другите или към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане или заболявания.


Ж) Отричане:

Човек омаловажава конфликта и аспектите на конфликтната ситуация, като ги интерпретира така, че да изглеждат по-малко заплашителни и застрашаващи го. Подсъзнателен отказ да се приеме или човек да се изправи пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича.


З) Регресия – Личност, изправена пред конфликт, стрес и фрустрация, може да се върне към по-ранен етап, в който се е чувствала сигурна и обгрижена, за да избегне актуалната конфликтна и стресогенна ситуация. Характеризира се с връщане към по ранни начини на действие или чувства. Често връщане към инфантилни поведенчески механизми или модели на поведение, неотговарящи на възрастта. Реакциите при регресията са импулсивни, често придружени с неоснователни рискове и агресивни действия срещу авторитети.
В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по-ранни образци на адаптация, актуализирайки инфантилния си опит. В ситуации на стрес възрастните хора също прибягват до типично детски образци на поведение и стават прекалено зависими отвън, капризни и раздразнителни. В някои случаи регресът не успява да осигури защитата на Егото, и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт, който може да доведе до патология.


И) Идентификация:

Защитен механизъм, при който личността приема върху себе си личните характеристики на друг човек, идентифицира себе си с някои друг. При интроактивната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се идентифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).


Й) Компенсация:

Изравняване на физиологични или психични дефицити чрез високи постижения в някаква област. Опити да се замести някое чувство на неадекватност с постигане на успех и превъзходство по друг начин.



К) Сублимация:

Това е защитен механизъм, при който личността обръща енергиите на неприемливите импулси и драйви /нагони/ в социално приемлива, творческа дейност или трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им.


Л) Рационализацията – е търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Тя е техника за справяне с тревожността и фрустрацията. Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните.



Из „Азът и механизмите на защитата”
Ана Фройд


И… да не забравя: 😊