Join the new world

Огненият ад

Музикален съпровод

18.12.2012 година.
Армага реши да отиде в ада и да провери какво има. Преди да отиде в царството на злото, той се беше натъкнал на две заптиета, които пазеха портите на това измерение го попитаха:
- От къде си?
- От България. - отговаря Армага.
Двете заптиета казаха, че са турци и питаха българина дали е част от обществото в ерепублик.
- Да, част съм от това общество. - отвръща ерепубликанецът.
- Влизай в пъкъла. - викнаха заптиетата.

Армага след кратко колебание реши да влезе в света на забравените души.
Той влезе в света, където огънят властваше. Жегата, която е тъй омразна на него го отчая и за миг му мина мисълта да се изнася оттам. Продължи пътя си по тясната пътека, която можеше всеки момент да пропадне и да загине в огнената река, която тече под нея. Започнаха да се показват образите на разпадналите се съюзи в ерепублик. Фениксът се открояваше най- много от всички и изглеждаше жизнен, макар и приел огнен вид. Огнената птица ме попита:
- Откъде си ти страннико?
- От българската земя идвам аз. - отговаря Армага.
- Искаш ли да те разведа из ада?
- Ако знаех какво има напред, щях да ти кажа.
След няколко секунди крилатото създание го пита:
- Какво ти е името?
- Армага.
- Каква е датата днес в земния свят?
- 18.12.2012 година.
- Тогава ще те заведа в едно специално място в огнения свят, където ще трябва да изпълниш няколко задачи, преди да можеш да притежаваш магическата сила, чрез която да можеш да промениш хода на света.

Двамата тръгнаха да бродят из адската земя. Стигнаха до огнения мост. Пред тях се изпречи един от пазачите на ада. Това е триглавият цербер, който ги пита:
- Вие къде мислите да ходите?
- В старинната крепост на ада, където единствено няма огън и жупел. - отговори огнената птица.
- Ще трябва първо да ме убиете. - се провикна животното на злото.
Започна битка. Кучето се нахвърли върху Армага, но фениксът чрез огненият си дъх успява временно да отблъсне триглавото създание. То решава да ги пусне. Двамата вървят по моста, когато в гръб церберът ги напада. Ерепубликанецът бива жестоко нахапан от триглавото куче, но крилатото създание се разгневява и подпалва животното, което е един от символите на злото. Накрая, птицата изхвърля адската твар в огнената река.

Армага изпитваше силни болки в левия си крак, както и на лявата си ръка, но огнената птица го подканя да стане и да премине този мост, защото може дяволът да го разруши, когато си поиска. Българинът едва успява да премине моста, но кървящите рани го мъчат. След половин час болката понамалява и двете създания обикалят из дебрите на ада. Не след дълго стигат до крепостта, която е далеч от горещите зали на този подземен свят. Там фениксът приканва ерепубликанеца да вземе специалния свитък и да прочете съдържанието му. Той отваря свещения документ и прочита условията му:

Ако искате веднъж завинаги да замразните ада, ще трябва:
1) Да унищожите хтоничните сили на съюза ЕДЕН. Това е демоничен съюз, който е воден от дявола, но се преструва на нещо райско, за да лъже живите същества в горната земя.
2) Да откриете мечът известен под името "Студения огън".
3) Да намерите медальонът известен под името "Леденото слънце".

Армага остава потресен от трудостта на задачите. Чудеше се какво да прави. Как да унищожи добре смазаната машина на ЕДЕН. Огненото създание го разведе до 1 специална стая в крепостта и там му връчи К8 оръжие, което е известно под името "Мечът на мълнията" и с един удар е способно да руши всичко по пътя си. После започна търсенето на изход от долната земя. Българинът обикаляше безкрайния лабиринт на ада и търсеше изход. Накрая той видя светлина различна от огнената и се затича натам. Там обаче го чакаше демон. Този представител на злото му каза със своя смразяващ тон:
- Вие ще останете веднъж завинаги затворен в света на злото. Ако ми причините нещо, Дяволът и всички негови приятели ще унищожат земята.
- А какво ще стане, ако не ви нападна? - го пита Армага.
- Дяволът пак ще си властва над света, но няма да руши нищо по света.

Ерепубликанецът се замисли много сериозно над това кое е най- удачно. Да унищожи демона, за да може да има шанс да разруши ЕДЕН или да гние вечно в ада, в компанията на феникса. В момента на изчакване, си мислеше за това дали мечът ще му помогне при евентуална схватка. Тогава нещо му прошепна, че трябва да предприеме действие.

Той реши да нападне представителя на злото. Използва "Мечът на мълнията" и призова светкавица, която порази дяволското създание. То остана зашеметено, но само за няколко секунди и след това предприе огнена атака срещу българина. Армага падна на земята, но призова втора мълния срещу чудовището и този път той беше така поразен, че заспа вечен сън. Представителят на доброто, тежко ранен, се изправи след няколко минути стенания и се измъкна от ада.

Оказа се, че е излязъл на китайска територия. Не след дълго срещна част от ЕДЕН-ските войници и почна със своето К8 оръжие да ги поразява масово, чрез мълнии. Цял легион бойци бяха избити, но това беше само върхът на айсберга. Ерепубликанецът продължи странстването си в Китай и стигна до Забранения град. Там обаче беше пълно с въоръжени войници, които дебнеха за врагове отвсякъде. Техен предводител беше Ромпер и имаше още около 100-тина офицери. Армага, който беше скрит в една барака до Забранения град, призова мълния, която порази 50 войници. Това възмути другите жители на града, които винаги имаха в резерв тежко въоръжение. Българинът не се поколеба и изпрати втора мълния срещу китайците. После трета и четвърта. Така се създаде смут и всички се чудеха какво става. Това принуди китайските офицери да излязат и да търсят човека, който убива ЕДЕН-ци. Армага умело се укриваше в тази барака, но по едно време, разярена тълпа нападна скривалището. Българинът се чудеше какво да прави в тази тежка ситуация. С меча си почна да сече глави една след друга. Ситуацията беше доста напечена, но той навлезе в забранения град и чрез своя магически меч унищожаваше всичко по пътя си. Тогава обаче той се изпречи на пътя на танковете. Призоваваше мълнии, но военните машини не спираха. Тогава те почнаха да стрелят по Армага. В началото успяваше да избегне снарядите изстреляни от танковете, но накрая беше поразен от един такъв. Това обаче не го уби. Призова още 1 мълния със своя магически меч и успя да спре някои от танковете. Накрая обаче, Ромпер пусна бомба за масово унищожение и след няколко секунди Армага беше убит брутално.

ЕДЕН победиха един от своите врагове. Те тръгнаха да нападат света. Нападаха на Балканите, в Малайския архипелаг, Централна Европа, Южна Америка, Северна Америка. Целяха да завладеят света. Първи под тяхна власт падна Малайския архипелаг. Индонезия бяха затрити от света. На югоизток, Австралия превзе Нова Зеландия.

След няколко часа, Чили падна под Аржентинска власт, Бразилия беше почти унищожена от Гаучусите. Парагвай, Перу и Боливия бяха затрити от картата. САЩ беше наполовина превзета от Китай, Канада ги нямаше на картата.
В Европа положението беше малко по- мирно.

Това обаче не продължи дълго и Турция, Гърция и Румъния нападнаха едновременно България. Гърците нападнаха и Македония. Сърбите бяха нападнати от хърватите и румънците. Големите танкове на ЕДЕН наближаваха Балканите. Полша започваше да губи имперските си позиции в Европа. За шест часа беше върната в оригиналните си граници.

Малко преди да настъпи 19.12.2012, България и Македония бяха затрити от ЕДЕН-ските държави, Русия беше затрита от Китай и Турция, а Полша и Сърбия бяха тероризирани и бързо отслабваха.

Ситуацията в Забранения град беше спокойна и градът беше почти безлюден. Всички, предвождани от Ромпер бяха тръгнали да превземат света.
Малко преди полунощ под лунната светлина се появи огнената птица, която преди беше помогнала на българина да започне своето геройско дело. Фениксът намери труп на Армага. Тогава фениксът призова божиите сили да възродят Армага.

През това време сърбите вече бяха завладяни от ЕДЕН и оставаха само Полша.
В 23:59 китайско време, падна и Полша. Това беше страхотна победа за ЕДЕН. Те успяха да завладеят света. Адът гореше по- силно от всякога. Ромпер усещаше, че вече ще е господар на този свят.

В 0:00 на 19.12.2012 година, Армага се възроди и отиде в царската крепост на Забранения град, което е и главният център на ЕДЕН. През това време, мястото беше безлюдно и българинът се промъкна в тронната зала. Там, на трона намери мечът известен с прозвището "Студеният огън" и талисманът, който е популярен с името "Леденото слънце".

Армага оглеждаше внимателно тези ценни артефакти. Птицата феникс се яви пред него и му благодари за това, че е отпушил една от портите на ада. Затова е решила и да го възроди.

Българинът седеше в крепостта в продължение на седем часа. Малко преди изгрев слънце, легионите на ЕДЕН се връщаха в Забранения град. Те не знаеха, че двата символа на властта са попаднали в чужди ръце. Армага също не подозираше, че те се прибират.

В 7:30, когато слънцето се показваше над хоризонта, доминаторите се качиха в царския дворец. Ромпер и неговите приближени, влязоха в тронната зала и с ужас видяха огнена птица и заспал човек на трона.
Тогава Ромпер запита:
- Ти птицо проклета, как успя да се появиш?

Фениксът отговаря:
- Адът се отвори за малко и реших да избягам от него.
- Веднъж те погребах, сега и втори път ще те унищожа - с гняв рече Ромпер.
- Ставай! Ромпер е тук. - птицата викна към Армага.

Той се пробужда и с ужас вижда ЕДЕН-ските водачи.
Без да се усети, го пита:
- Успяхте ли да превземете света?
- Да, успяхме - Ромпер му каза с дяволска усмивка.

Армага остана вледенен. Чувстваше се потиснато. Реши да нападне Ромпер с отмъкнатия меч, но лидерът на ЕДЕН така и не помръдна. Тогава, Ромпер му каза хладнокръвно:
- Прекалено си жалък, за да ме биеш.

Огнената птица се обади:
- Армага, успокой се, така никога няма да победиш злото.

Минаха няколко минути в изчакване някой да предприеме действие. Накрая Ромпер използва своите способности и за части от секундата успява да изхвърли българина от Забранения град. В двореца остана птицата феникс. Владетелят на ЕДЕН, реши да затвори огненото създание в стоманена клетка, която е подсилена с волфрамови решетки и огнеупорни стени. Така той е сигурен, че неговия пленник няма да избяга.

Световният господар се гавреше в феникса, както си искаше. Залъгваше го с хляб. По обяд, молеше прислужниците да преместят клетката в царската трапезария, за да може да продължи да се подиграва с птицата. Там, докато офицерите отпразнуваха своята победа, постоянно дразнеха нея и ѝ даваха костите, които бяха останали от месото. Огненото създание се чувстваше отчаяно, но беше уверена, че някой ден Ромпер и неговата компания ще бъде безславно забравена.

През това време, Армага беше в покрайнините на Забранения град. Тъй като беше ядосан на ЕДЕН-ците, призова мълния, от "Меча на мълнията", но така и не се появи мълния, която да порази царския комплекс. За втори път се пробва да извика мълния от небето, но пак не беше поразен града. Българинът осъзна, че този меч е вече безполезен и го изхвърли. В този момент обаче се сети, че притежава меча "Студения огън" и медальона "Леденото слънце". Опита се да използва техните магични свойства, но така и нищо не се случи.
Армага се чувстваше безсилен и реши да избяга в близката гора. Там се беше усамотил. Знаеше, че светът се разпада и че силите на злото властват в него. Беше го обладало чувство на безпомощност. Тогава се появи един вълк единак. Горското създание го пита:
- Кой си ти и откъде идваш?
- Моето име е Армага и от България идвам.
- Отнякъде ми се струваш познат.
- Как те наричат тебе? - го пита Армага.
- Прозерпина. Аз съм бивш водач на глутницата вълци, която беше непобедима и изяждаше всичко по пътя си. В момента съм вълк- единак.
- Ерепубликанец ли си?
- Бивш такъв. Че ти как предположи това?
- Ами аз си спомням, че вълк с прозвището Прозерпина ме мотивира да съм част от ерепублик. Това да не си ти?
- Да, аз съм същия този Прозерпина, за когото си мислиш. Какво те накара да дойдеш тука?
- Злите ЕДЕН-ски сили завладяха света.
- С тях съм нямал сериозни проблеми преди, макар че малко преди да се откажа, се бих усилено срещу тях. - вълкът отговори неуверено.

Армага се чувстваше неприятно и се чудеше какво да прави. Той му разказа за феникса и за приключенията, през които преминаха, за да стигнах дотук. За това, как победиха триглав цербер и демон. За свитъка, който може да промени хода на света. Българинът му показа също и двата артефакта, които се изискват от този свещен документ. Прозерпина слушаше с интерес и накрая каза:
- Не се предавай. ЕДЕН завладяха света, но това не бива да те сломява. Забрави временно за тях, отиди в някое самотно кътче в този свят, където жива душа няма да видиш и ще видиш как добре ще ти се отрази.

Ерепубликанецът беше сериозно замислен. Минаха няколко минути преди да каже:
- Ще трябва да се сбогувам с теб, защото ще ме чакат още приключения.
- Тръгвай натам, накъдето си решил. Твой е изборът, ти избираш как да живееш. Знам, че ти можеш. Сбогом!
- Сбогом!

Вълкът си остана в гората, а Армага тръгна. Много мисли минаваха през главата му. Накрая му дойде налудничавата идея да се върне в ада. Макар и плахо, но реши да поеме към света на забравените души. Преди да достигне дотам, трябваше да премине през няколко китайски провинции. А опасностите дебнеха отвсякъде. Тъй като можеше да се движи много бързо, само за три часа успя да прекоси два региона. Накрая стигна районът, където е входа на долната земя. Тогава обаче, бясна тълпа от китайци се нахвърли върху българина. Той изкара меча на "Студения огън" и отблъсна групата. После ги заплаши, че ако не се разкарат, ще им отсече главите. Разярените хора обаче постъпиха разумно и решиха да се оттеглят от там. Армага след десетина минути, успя да стигне до портала, който води в отвъдното. Там обаче имаше друг пазач на мястото на демона. Това беше гърмящата змия.

Злото създание го попита:
- Какво правиш тук?
- Искам да влизам в ада.
- Щом искаш, веднага те пускам, но да знаеш, че никога няма да можеш да излезеш оттам.

Армага влезе в огнения свят със смесени чувства. Той реши да отиде до старинната крепост и да остави предметите, там където беше намерил магическия свитък. Трябваше да мине през дългия лабиринт, където жегата властваше по- силно отвсякога. Накрая стигна до адския мост. Жегата беше почти непоносима, мостът беше нестабилен. Българинът премина през него на бърз ход и секунди след като премина успешно, структурата, която свързваше двата бряга на огнената река, падна именно в нея. Армага стигна тичешком до старинната крепост. Там отиде на свещеното място и постави ценните вещи. Тогава се появи отнякъде нов свитък в който пишеше:

Вие успяхте да занесете ценните артефакти тук. Вие не успяхте да унищожите, хтоничните сили, които са обладали ЕДЕН. За да замразите ада, от вас се изисква едно простичко действие, а то е да се самоубиете, докато огънят не е превзел това свещено място.

Армага остана ужасен от задачата, която му беше поставена. Огнената река ставаше все по- голяма, все по- дълбока. Скоро щеше да залее крепостта. Българинът беше замислен и накрая реши, че е по- добре да избяга от този ужасен свят, отколкото да мре в него. Той тичаше и стигна до моста, който беше разрушен от огнената река и тя беше само на метър под брега. Борецът срещу злото се замисли дали да предприеме действие. Сметна, че пропастта е дълга шест метра и прецени, че може да я прескочи с добра засилка. Той се отдалечи от мястото, засили се и скочи... Скокът беше чудесен, успя да стигне до другия бряг. Но тогава, скалата на която беше стъпил се откърти, той си разби носа и само след миг падна в огнената река. По този безславен начин загина Армага.


Част II - Леденият ад