Join the new world

Здравейте българи. На 25-ти февруари навършвам една година в eRepublik. В статията съм продължил разказа си. Внимание- статията е много дълга и на всичкото отгоре има художествена измислица, но ако ви е любопитно да разберете за историята ми, прочетете това - Досегашното ми развитие в eRepublik.

На когото му е интересно да прочете втората част, но не е чел първата, моля да прочете Една година в света на eRepublik. Част I, преди да пристъпи към текста в тази публикация.

Приятно четене!



Към края на прекрасното лято, то трябваше да се върне в сивия град. В това безцветно пространство, то се превъплъти в Armaga. Войнът обаче не беше на себе си. Навярно е бил в хибернация през изминалите два месеца и не знаеше какво се е променило на картата. Сякаш беше в напълно непознат за него свят.
Нямаше нищо от войнското начало. Нямаше никакво желание да се бие в битките, защото не намираше смисъл да участва в кръвопролития. Дори новото поколение оръжия не го мотивира. Беше захванал перото, с което си пишеше своите записки. По- голямата част ги публикуваше на обществеността, но явно беше загубил умението си да пише качествени текстове.

Като видя, че работите му не се получават, реши да погледне световната карта. Там видя промененото положение. Написа анализ на ситуацията в различни региони на света. Публикува своето писание в пресата. Само след седмица, той получи покана от българската организация, която подпомага младите играчи. Неговата задача беше да съставя военни обзори. Тази задача се понрави на Armaga и през следващите дни се разрови из картите. Провери за различни показатели. Направи подробен анализ на случващото се по света. След това го публикува в обществен вестник, който беше много известен сред народа.

Този труд изискваше доста време, за да може всичко да бъде уточнено. Желанието му за работа през следващите седмици, обаче намаля и той направи само още един подробен обзор на военното положение по света. Но това беше неговият пик. През следващите дни имаше голямо желание да стане посланик на някъде по света.

В най- скоро време си бях избрал измежду малкото свободни страни, да стана посланик в страната на кивитата. Наистина странна метаморфоза се случваше. От заклет войн, който се бие във всяка битка, до дипломат, който със силата на словото решава проблеми. Сприятели се с хора от тази далечна земя. Разбираше се и с другите посланици, които бяха в сдружението.



Armaga, който преди носеше стоманен шлем с кожена подплата, сега си ходеше с открито лице, черни очила и средна по дължина права кестенява коса, която закриваше ушите му. По официални форуми носеше сако, бяла риза и сиво-жълта вратовръзка, на която беше изписан надпис със светлосини букви- "eRepublik". Също така носеше черни джинси и тъмни лачени обувки. А попринцип си ходеше с най- обикновена спортна тениска, шушляково спортно яке и обикновени дънки. Редовно си обуваше кецове. Изобщо, беше заприличал на модерен гражданин.

В сдружението на посланиците, той се сприятели с едно момиче, което следваше последните модни тенденции. Това стана, след като той, тъй като все още беше запазил чертите на характера си от Скайрим, спореше много с нея и това създаде неудобство за другите посланици. Затова се наложи да продължи дискусията лично с нея, за да не бъде наказан от шефа на организацията.

Иначе, обстановката, в която работеше беше коренно различна и бързо осъзна, че има страшно много удобства, за които не е подозирал, докато е носил тежките си стоманени доспехи. Пишеше голям брой публикации. Често си водеше записки от посланическата си дейност и поддържаше приятелски отношения с хората от далечната земя.

В началото всичко беше прекрасно. Това беше нещо, което не е подозирал, че някога ще бъде, но много му харесваше дейността. Качеството на публикациите, които създаваше, обаче намаляваше и само хората от най- тесния му кръг останаха да четат писанията му.



Прекрасното момиче, което му помагаше, имаше алени устни, прекрасна, дълга права тъмнокестенява коса, мистериозни тъмни очи. Беше високо, с омайващо лице. На официални срещи, обичаше да ходи с прелестна червена кадифена рокля, с деколте на което бяха зашити различни полускъпоценни камъчета. Също така на тях беше с червени, лачени обувки на високи токчета. На неформални срещи, тя ходеше с най- обикновена памучна тениска, като всеки път беше с различна такава. Надписите на тениските ѝ бяха най- различни, но все бяха от типа: "Make love, not war","Love conquers all","Every dream is achievable". Често си обличаше кожено яке. Обожаваше да ходи с черни кожени панталони, които са плътно прилепнали по тялото ѝ. Тъмните кожени обувки на високи токчета бяха неизменна част от облеклото ѝ. Обичаше да си слага и кожени ръкавели.

В началото, на Armaga не му се нравеше особено начинът ѝ на обличане. Характерът на момичето, обаче му допадна много. Той обикна прекрасното създание. Не след дълго забеляза, че в действителност, тези дрехи, които носи, ѝ стоят отлично.

Само допреди година, той беше в суров свят, където повечето жени носеха износени вълнени дрехи. Повечето от тях се трудеха къртовски на полето. Там поддържаше прекрасни взаимоотношения с една дама, която беше миньор в едно отдалечено планинско селище. Тя му беше спътница в битките.
В модерния свят обаче, момичето не работеше в мини, нито пък ѝ беше интересно военното дело. Само веднъж си облече войнишката униформа и успя да разгроми доста неприятели на българския народ. За нейно нещастие, не отпи от чашата с амброзия, но се гордееше с това, че е помогнала на своето отечество.



В тези дни щастието на Armaga се усмихна. Той сбъдна мечтата си в този свят- да носи военна униформа. Обаче проблемът беше, че вече нямаше военна структура и само условно можеше да се нарича така. Мотивацията му да участва в битките се върна и почти ежедневно се сражаваше срещу неприятели. За началото на новата година, военният направи подарък на момичето, което постоянно го подкрепяше във всяко свое начинание, и което работеше заедно с него в сдружението на посланиците. Покрай този свой акт, той се отказа от политическата си принадлежност, защото прецени, че няма място във властта.

Скоро след това, обаче го обзе тъжното настроение. В това измерение започваше да се чувства депресиран. Момчето, което се беше въплътило в Armaga, противоположно на прототипа си, се чувстваше изключително щастливо. Изпитваше толкова прекрасни чувства, които изпълваха душата му. Дали момичето, което държеше постоянна връзка с героя от Скайрим, не го ощастливяваше и не ми топлеше душата? Сигурно...



Armaga, обаче, не искаше да живее повече в този свят. Навярно, искаше да се самоубие. Желаеше да се свършва с агонията, която го мъчи. Икономическата криза, която беше залегнала това измерение, още повече засилваше елегичните му чувства. Публикациите му бяха под всякаква критика, но продължаваше да бълва глупост след глупост.

Тогава, обаче, той избухна. Участва в битка срещу Турция. Беше страшно мотивиран. Само след половин час, той се превърна в герой на битката, като успя сам да надвие турската армада. За първи и единствен път успя да се изживее като герой, който не просто отпи голяма чаша с амброзия, но и успя самостоятелно да победи цял легион. Това страшно много му напомняше за епичните битки, които водеше в провинцията Тамриел, докато се биеше срещу империалистите.

Радостен момент, който обаче се оказа един от последните му. Следващите дни, отново го обзе скръбта. Воплите измъчваха душата му. Публикациите му достигнаха своя антиклимакс. Накрая не издържа от терзанията си и със своето перо написа статия, която получи широк обществен отзвук. Тя беше свързана с намерението му скоро да се самоубие. Или с други думи- Armaga да го няма вече на този свят.

Още няколко дни беше тъжен. След това реши да напусне сдружението на посланиците. Така той напусна модерната си работилница и се сбогува с прекрасното момиче, което толкова много го подкрепяше. Жертвата беше скъпа за него, но това беше единственият възможен изход от тежката душевна криза.
Тогава се разчупиха оковите. Armaga се чувстваше свободен. Написа статия, в която открито критикуваше положението в родината си. Публикува статията и събра много на брой положителни отзиви от обществото. Боговете обаче се разгневиха на военния и решиха да му изгорят това негово писание. Изпратиха мълния, която унищожи творението. Това разгневи Armaga, но не след дълго, усмивката се върна на лицето му.

Тези дни, него го измъчва една мисъл. Това мъти и мозъка на момчето, което се е превъплътило в образа му. Само се знае, че през следващите дни, Armaga и създанието от сивия град ще се слеят в едно и ще се срещнат с другите граждани. Ще могат да си поговорят в света, където живее момчето.

Това ще се случи съвсем скоро!



За хората, които са проявили смелостта да изчетат публикацията има и награда.
На всеки коментирал под статията ще дам по два танка с качество 6. Моля ви единствено да оцените по качество и съдържание това, което съм написал, а не по това какво ще получите.




За масов вик:
Една година в eRepublik. Част II
http://www.erepublik.com/en/article/-erepublik-ii-2218733/1/20

Върнете се към първата част.

Пожелавам ви прекрасни моменти!
Armaga