Join the new world

Здравейте българи. На 25-ти февруари навършвам първата си година в еRepublik. Това е статия, в която се разказва за първата ми година в eRepublik. Тъй като в нея има художествени елементи, а и е дълга, ако нямате желание да я четете, можете да прочетете това- http://www.erepublik.com/en/article/-erepublik1-2121948/1/20

Приятно четене!



Началото на февруари. Неудовлетворението мъчеше едно момче. Това същество беше изпило горчивата чаша на неуспеха. Сърцето му тлееше в мъки. То усещаше скованост в своите действия.

Превъплъщението на това създание се казваше Armaga. Нямаше помен от величието, което имаше в северната провинция на Тамриел- Скайрим. Неговата изкусно обкована броня от висококачествена стомана, която преди го бранеше от всякакви твари- беше напълно безполезна. Изобщо изживяването като велик войн, се оказа просто един сън за момчето.

Тогава в един февруарски следобед, това същество потопено из виртуалните дебри, беше открило една реклама. Всъщност не то, а създание до него му посочи непознатия свят. Момчето трябваше да вникне в мистериозното измерение.

Armaga се беше пренесъл в чуждо за него пространство. В началото, той не осъзнаваше какво се случва. Беше замислен да бъде прототип на българския въстаник. Целта му беше да участва в битките и да накаже враговете на България. Скоро обаче осъзна, че не може да бъде великият бунтовник от Скайрим, който успя да убие краля и да бъде признат за велик войн сред неговото обкръжение. Нямаше го великият чук от висококачествена стомана, който унищожаваше цели легиони от империалисти.



Той попадна в чужд за него свят. Това беше измерение, в което нямаше приказни създания. Нямаше помен от рицарските ордени. Преди години, той самият беше управлявал такава група от хора, които се борят за чест и доблест. Сега трябваше да се оправя със съвременен свят, в който хората вярваха единствено на разума и романтиката беше зад гърба им. Всички са граждани в това пространство, което обаче е изпълнено с много войни и кръвопролития.

Armaga харесваше този динамичен свят. Той обаче не можеше да борави с огнестрелни оръжия. Мечтаеше си да стане военен и да помага на България, за да ѝ помогне. Тогава един добър човек, обясни на този заблуден гражданин, че се е объркал и е твърде неопитен, за да бъде войн. Единствената алтернатива беше да бъде цивилен, защото не беше запознат със съвременното военно дело.

Той обаче не можеше да се примири със съдбата си. Трябваше да предприеме действие. Не след дълго стана паравоенен. Научи се да борави с оръжие, но с цената на много усилия. Тъй като не беше укрепнал в този непонятен за него свят, той се биеше, когато и другите от отряда му биеха в дадена битка. Така опасността да загине безславно в битка беше минимална.

През това време се записа и в програма за обучение на граждани, за които този свят е непознат. Armaga, независимо, че беше паравоенен, беше хранен от един друг свой съгражданин, който от своя страна беше получил сериозна помощ, за да се развива.



Докато се приспособяваше в новия за него свят, момчето което се въплъщаваше в образа му, беше излязло от емоционалната криза. Гледаше с по-добро око на живота. Спомня си, че през страстната седмица, на разпети петък, в централната новинарска емисия, беше видял репортаж за света, в който беше Armaga. Видя, че младежи представяха играта. Изобщо, това беше доста приятен момент за създанието.

Докато момчето се наслаждаваше на прекрасната пролет, неговият прототип с ентусиазъм участваше в битките срещу Турция. Armaga започна да анализира военното положение. Това му доставяше удоволствие, защото в предишния си свят, той често заставаше над масивната маса, изработена от чамово дърво и гледаше картата на Тамриел. Анализираше ходовете на въстаниците и империалистите. Кроеше планове как неговите хора да превземат властта. Беше постигнал много успехи в това отношение и накрая, кралят беше убит от неговия специален чук изработен от висококачествена стомана и сребро със златно покритие, в който имаше инкрустирани два сапфира. Тези скъпоценни камъни бяха очите на орела, който беше изобразен на ръкохватката на това тежко оръжие.

Всичко това, обаче, беше минало за него. Сега най- силното оръжие, с което разполагаше, беше базука. В началото не знаеше как да конструира това средство за бой. След време, обаче събра голяма купчина части за базуки и успя да създаде доста бройки. Накрая за първи път изпи чашата с амброзия, която се даваше на героите на битките. Независимо от това, той не успя да спечели рунда.

След това, освен да обяснява движението на войските по картата и за това какво се е случвало и ще се случва, той оценяваше действията на управниците и чрез своите критически анализи се опитваше да разобличи техните грешки. Някои от неговите съграждани го подкрепяха, докато други му бяха противници.



Armaga беше член на политическа организация в това измерение. В началото, войнът си мислеше, че това е подобие на рицарски орден. И всъщност представата му се покриваше частично с истината, защото в партията имаше точно определен ред, който трябва да се спазва. Идеологията на организацията му се нравеше и това беше структурата, която го приобщи към новия свят.

Накрая, обаче, неговите публикации за военното положение и за различните управляващи загубиха голяма част от стойността си. Вече не се биеше максимално ентусиазирано, защото усети, че приносът му в битките бе нищожен и дали ще се бие или пък не- не беше от съществено значение. Накрая получи заплахи, че ще бъде убит от един човек. Armaga не се поколеба и публикува заплашителното му писмо. То стана публично достояние. Обществото подкрепи паравоенният и линчува съществото, което със злоба заплашваше.

Тогава Armaga излезе в почивка. Момчето беше прекарало прекрасна пролет и накрая всичко му се беше подредило, както трябва. Накрая реши да избяга от сивотата на големия град и да отиде сред зеленината на природата. Създанието запали в сърцето си пламъка на астрономията. В началото му хареса една червена звезда, но не можеше да разпознае обектите на небето.

След това изчете няколко книги, разгледа звездните карти и започна да различава съзвездията. То откри летния триъгълник на небето. Червената звезда, която му хареса, се казва Антарес и е сърцето на скорпиона. Видя как Млечният път се разлива по цялото небе. Влюби се е небето. Жертва част от съня си и ставаше часове преди изгрев, за да види изгряващите съзвездия, които също са много красиви. Беше видял и два парада на планетите. Прекрасно му повлия престоят сред природата. Не след дълго осъзна, че прекрасното лято е към своя край.



Надявам се, че ви е харесала историята. Съвсем скоро ще бъде публикувана и втората част.

За масов вик:
Една година в eRepublik. Част I
http://www.erepublik.com/en/article/-erepublik-i-2218396/1/20

Продължете към втората част.

Пожелавам ви прекрасни моменти!
Armaga