Join the new world

Already have an account? Login



What is this?

You are reading an article written by a citizen of eRepublik, an immersive multiplayer strategy game based on real life countries. Create your own character and help your country achieve its glory while establishing yourself as a war hero, renowned publisher or finance guru.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДАМИ!:)

Day 3,760, 14:08 • Published in Bulgaria

• by Sollam

На 13 Януари е роден един от любимите ми поети – П.К. Яворов.

Куриозното в случая е, че винаги на тази дата се сещам не толкова за него, колкото за една българска жена.

Завършила Московската женска гимназия със златен медал се връща в България,и едва на 17 годишна възраст, започва да преподава руски френски и немски. В началото в собствената си квартира.

Но, не златният медал е причината за моя поклон към тази личност. И не прозвището „амазонката“, дадено й в Русе.

Баща й – кожухар, умира млад, а майка й започва да изхранва четирите си деца: Катерина, двете й сестри – Сия и Мариола, и брат й Атанас – с пране на чужди дрехи. Съдбата на момичето вероятно щяла да е подобна на много нейни бедни връстнички от град Русе, ако не е била заможната Киряки Николаки Минкова – сестра на баща й и майка на Тодор Минков – основател на Южнославянския пансион в град Николаев, Украйна.

От януари 1871 до август 1878 г. тя живее в дома на Всеволод Николаевич Лермонтов и Елисавета Андреевна в Москва, които я наричат Звездичка и които тя възприема като свои втори родители. Катя неведнъж казва, че животът й в „разкошната къща на Лермонтови, където я гледат „като писано яйце”, ученическите й години в Москва и завършването й на IV-та московска гимназия със златен медал са „най-светлото време” в живота й.

Едва 18-годишна, със 17 години по-млада от своя съпруг, възпитана в аристократичен дух, пълна с идеали и мечти, Екатерина Каравелова навлиза в голямата политика. Няколко месеца след сватбата (1880 г.) Петко Каравелов е вече министър-председател и по време на първата му голяма обиколка из страната младата съпруга не само го съпровожда, но е и негова частна секретарка. Петко Каравелов й поверява всичките си дела – тя се грижи за кореспонденцията му, особено чуждестранната, понеже владее писмено и говоримо руски, френски, немски и английски език, редактира написаното от него, пише във вестниците, в които той пише и редактира, а съпругът й се отнася към нея с огромно доверие.

7 ноември 1885 г., светкавичната Сръбско-българска война след Съединението, сръбският крал Милан наближава София и цялото правителство е в паника. Екатерина Каравелова се качва на файтон и тръгва да се разхожда по улиците, за да докаже, че всичко е наред. Журналистът Фон Хун пише за вестник „Кьолнише цайтунг”:
„…Княз Александър е напуснал българските позиции край Сливница. Столицата е в опасност. Обща паника сред населението. Навсякъде се виждат безутешни лица и крайно отчаяние. Само една млада, малка госпожа прави изключение – Катинка Каравелова – любезната съпруга на министър-председателя. Само тя остана непоколебима. Не вярваше на слуховете, които се пръскаха из града… Право се говореше сетне, че на 7 ноември 1885 година г–жа Каравелова беше единственият мъж сред софийското население…”

„Голямата фигура на Петко Каравелов не може да се отдели от неговата съпруга” – пише в спомените си софийският митрополит Стефан.

Не случайно Наполеон е казал, че „Зад всеки преуспял мъж, стои една силна жена!“

През 1888 г. започва да излиза и библиотека „Свети Климент”, чийто основател и редактор е Петко Каравелов с псевдоним Камен Чернев. Тук с голям брой преводи участва и Екатерина Каравелова: десетки заглавия от руска, френска, немска и английска литературна класика: Толстой, Достоевски, Юго, Мопасан, Флобер, Дикенс и др. Пише политически фейлетони, литературна критика, преводи. На страниците на в. „Търновска конституция“ излизат нейните подлистници под различни псевдоними. За памфлетите на Пол Луи Курие тя пише и обстойна историко-литературна характеристика. Към „Егмонт“ на Гьоте дава критически анализ на драмата.

На 15 февруари 1891 г. насред София пада убит финансовият министър в Стамболовото правителство Христо Белчев – удобен повод за разправа с опозицията, водена от Петко Каравелов. Още същия ден той е арестуван и обвинен, че е съучастник в убийството на Белчев – Каравелов (заедно с още видни български общественици и политици) е затворен в Черната джамия (днес храм „Св. Седмочисленици”). Носят се слухове за жестоки побоища над политическите затворници, затова Екатерина Каравелова събира подписите на майките и съпругите на задържаните, между тях Анна Георгиева и г-жа Орошакова, и с тях отива да търси помощ от чуждите дипломати в страната с твърдението, че се страхуват за живота на близките си. Правителството на Стамболов приема този акт като предателство – трите дами са арестувани и поставени под домашен арест, а пред домовете им пазят стражари. В съда прокурорът започва своята обвинителна реч: Екатерина Каравелова е обвинена в държавна измяна поради ходатайствата й за осъдените пред чуждите дипломати. Присъдата е смърт чрез обесване.

Петко Каравелов е освободен от затвора и през 1901 г. отново поема поста министър-председател на България. Две години по-късно Каравелов умира. Фердинанд предлага финансова помощ на Екатерина, но тя отказва, продава къщата, ипотекирана за дългове. По това време дъщеря им Виола учи в престижния Елисаветински институт в Санкт Петербург, а Лора – в Париж.

Повече от 20 години Екатерина Каравелова е председател на най-старото софийско женско дружество – „Майка” и създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза”. Дългогодишна председателка е и на Съюза на българските писателки, създаден по нейна инициатива.

„Няма проява в живота на българския народ след Освобождението, дето да няма някакво участие и г-жа Екатерина Каравелова”. (Проф. Иван Георгов)

През 1926 година Международната женска лига за мир и свобода организира своя пореден конгрес в Дъблин. За делегат отново е избрана Екатерина Каравелова. Макар и вече в не добро здраве, тя застава на международната трибуна и говори пред представителите на лигата за отнетите на България малцинства от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.

„Петмилионната грамада с широките авенюта и тесни улици, с първите небостъргачи, които видях, улиците, на които краят не се вижда… Навред благосъстояние, богатство, разкош, удобства, доведени за жената до минимум труд и физическо напрежение… А умствено напрежение, и тънък усет у американката рядко се среща… Българките не си знаят цената: колко труд и сили отнема нашето домакинство и пак жените ни имат желание и намират време за духовна култура… Навред из Америка, на всяка от нас се падаше да говори задължително поне веднъж на ден. Частно и общо аз говорих само и само за България.”

След 9 септември 1944 г. на власт идва комунистическото правителство, което изисква от представителите на старата буржоазна класа да подпишат декларация за лоялност към новата власт. Екатерина Каравелова не подписва такава декларация и до края на живота си не приема политиката на новото правителство. Въпреки това, на 1 април 1947 г. Георги Димитров разпорежда да се направи държавно погребение на Екатерина Каравелова в двора на църквата „Свети Седмочисленици”, където е погребан и нейният съпруг.

Баба ми, лека й пръст казваше:

„- Да не дава Господ, баба, майка детето си да погребе! От туй по-лошо на тоз свят няма.“

Тази жена е погребала не просто трите си дъщери, но и внучетата и съпруга си и въпреки всички тези тежки загуби, които не бих желал да си представя, камо ли опиша, не е паднала духом през всичките тези години.

П О К Л О Н пред духа, любовта и всеотдайността на Българката!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!