Join the new world

Скъпи приятели, Уважаеми еСънародници,


Имам удоволствието и честта да ви представя отбор "Брейнвън",



както и статията на нашия колега и приятел Feynmann


Приятно четене!



- Безвремие...
- Безвремие...
- Безвремие….


Намираше се в странен коридор. Вдясно от него стоеше масивна лилава врата без дръжка или звънец. Тръгна по него. Пътят му бе окичен с низ врати подобни на първата, но оцветени в различни цветове. По пернишки уверен продължи напред, макар и леко притеснен.
Направи още няколко крачки и не след дълго установи, че стои отново пред лилавата врата. Беше се движил в кръг, но сякаш този път вратата бе малко по-различна. Имаше дръжка и иззад нея се чуваше музика. Напомняше му мърморенията на река Луда Мара. Спомни си за Мария и преизпълнен с увереност отвори вратата, но там нямаше никой. Само сал плуващ по течението на река.

- Моето тяло, млади ми господине.

Гласът идваше от всички страни.

- Всеки край има свое начало. Смърт и Раждане. Раждане и Смърт – Кръговрат. Така че, не се учудвай на всичко видяно тук, защото то е по-реално от самата твоя реалност.

Погледът на Мартин продължаваше да търси извора на гласа.

- Най – вероятно ще чуеш още куп тези и теории, които да ти дадат отговор на въпроса за безвремието. Странно, но дори съседа никога не разбра смисъла и ролята на струната… Въпреки това, не вярвай на нищо, независимо къде си го чел, чул или кой ти го е казал, дори да съм аз. Освен ако то не е в съгласие с твоя собствен ум и разум. Успех, млади ми господине!

Мартин затвори вратата и пристъпи към следващата. Тя бе жълтеникава, а цвета й му напомняше сламата в нивата на Дядо Ваньо. И тук звучеше музика, но този път тя не му хареса особено. Знаеше къде я беше чувал - съседката от горният етаж. Свиреше всеки следобед. Музиката й го побъркваше и той винаги излизаше навън, когато тя свиреше на адския си инструмент.
И сякаш напук на скрибуцащия, пресен житейски спомен, Мартин отвори вратата. Озова се в прашна стая пълна до горе с книги. По пода бяха разхвърляни хартийки, а в далечния край се пъчеше огромна черна дъска с непонятни за него символи. При вида на дъската го присви стомах, както всеки път, когато трябваше да бъде изпитван.
В средата на стаята стоеше възрастен мъж с разрошена коса, а упоението, с който свиреше на любимата си цигулка, бе почти зарАзен.

Когато го видя, старецът го поздрави на чист Пернишки с лек немски акцент. Точно като акцента на комшията Адолф от третия етаж.

- Ела, седни. Предполагам си дошъл за времето и безвремието. – покани го старецът.
- Едва ли точната дума е дошъл, но… Всъщност…
- Причина – Следствие. Забрави. Нищо няма значение, нито стойност, когато говорим за времето. То е нещо забележително! И още по-забележителното е, че е неделима част от пространството и точно по тази причина времето е относително. То тече по различен начин в зависимост от това, къде се намираш в пространството или с каква скорост се движиш…

- Не слушай изкуфелия старец, момче! – долетя от съседната стая. – Пълни глупости. Относително, абсолютно, струнни теории тръгнали относително от пишман музиканти… Комичното в случая е, че и Рошкото, и Нирваната могат дълго да ти обясняват, как трябва да бъде настроена струната, но нито единият, нито другият могат да ти обяснят как точно се настройва и кой я настройва. А, отговорът на този въпрос би могла да ти даде само и единствено ТЯ. Защото ТЯ е тази, която танцува по струната на душата.
Бъдеще, минало… Глупости. Съществува единствено и само Сега. Мигът вечност и вечността миг. Погледът, усмивката, очите, ласката, топлината, допира на устните… Непреходност…

- Платонични сонети, при това отдавна изпети, поете. – подкачи го старецът…

- Мартине? Марти…? Знам, че по време на изпит получаваш колики в стомаха, но май този път не са само там?

Иронията на преподавателката определено се хареса на класа, защото смеха на съучениците му заля стаята.

„Не вярвай на нищо, независимо къде си го чел, чул или кой ти го е казал, дори да съм аз. Освен ако то не е в съгласие с твоя собствен ум и разум.“ – ехтеше в главата му.

- Непреходност, госпожо. Абсолютната непреходност.

Класът притихна.

- ТЯ е и извора, и реката. Непреходна във времето, а всъщност преходна в пространството. Мах на криле на пеперуда тук и днес, и ураган от чувства някъде другаде утре, но все е… ТЯ.


А, смехът замлъкна… Завинаги!


„…Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм…“

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава



Весели Празници!🙂