{ЛИТО ТОПКАТА} "Свободата, Сандо, е благо" [a story for a BAVARIAN]

Day 1,279, 12:21 • Published in Bulgaria Switzerland • by LitoII



Здравейте драги ми присмехурници и ПРИСМЕХУЛКИ,

дълго ли чакахте СЛЕДВАЩАТА статия 😃 Е, ето я и нея : ) В нея ще ви заявя, че ще се кандидатирам за народен представител от Пловдив и от листата на ПНБ. т.е. ще го направя веднага след публикуването на статията. В тази статия и ще ви обещая, че ще бъда добър, добър и ... добър дупетат - ще троля малко и ще върша работа и т.н. Ще ви обещая и че ще ви представям редовна презентация на свършеното от НС(надявам се от орга на народното събрание, ако все още го има) и ... а, да - ЧЕРНИЯТ СПИСЪК се завръща с пълна пара 😃 Е, забравих може би най-важното за тази статия - ВТОРАТА ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА Лито Топката 😎

Този разказ бе написан едва месец след написването на първия. Него го прочетох не само пред моя клас, но и пред съседния, защото карахме заедно с "е" клас философия, за да си тръгнем по-рано. Този път ключовата дума не бе "чикиджия", а "позиционирам се" - не знам, какво им е забавното на тези думи, но на някои хора явно са им влезли в главите и до ден днешен не са ги забравили 😃

Но нека да се върнем в киберпространството. Този разказ искам да го посветя на САНДО ГРИФИН - мой кумир и идол от еДетството ми - той беше типичен пример за "Свобода на словото и отговорност в действията" - напоследък го виждаме повече като "трол", но поне е един светъл трол в очите на мръсните политици 😃

А, и да не забравя - поводът за написването на този разказ бе домашна работа: есе на тема "Свободата, Санчо, (е като салама, който ти така лекомислено режеш :Д) и човешкото достойнство са най-великото благо за човека!", така че малките да не сте се оплакали на даскалиците си, че не можете да пишете есета 😃

На съседната до нас улица в огромна бяла къща живее Лито Топката. Той е само на 16 години и учи в най-скъпото частно училище в града – 1ЕГ. Лито Топката всъщност е кръстен на дядо си Гавино и по кръщелно свидетелство се казва Гавино. Но понякога родителите се объркват, когато избират име на детето си и за това спрели да го наричат по паспорт, а Лито Топката. За това, в момента, в който проговори и една мила баба го попита как се казва, Гавино отговори:

- Лито Топката ...

Всъщност искаше да каже: “Казвам се Лито Топката и искам да си играя с топката”. Но май никой не го разбра правилно. Децата, с които играеше приеха, че това момченце със скъпи маратонки се казва Лито Топката и престанаха да се замислят, дали това е истина или не е.

Лито Топката, въпреки, че има всичко, ама всичко, даже преди да си го помисли, все пак е едно обикновено, добро хлапе. Е, доколкото може да бъде добро едно хлапе. Прави само по две пакости на ден. Тайно играе на FIFA 2012 нощем и то след като е казал лека нощ на родителите си. Дърпа косите на момиченцата от съседната уличка. Понякога, рядко наистина, крайно търпеливата му учителка, се обаждаше на родителите му и внимателно им обясняваше за отличните оценки на детето им и им казваше, че трябваше да изкарва по и някоя друга лоша оценка, защото неговите съученици са се комплексирали достатъчно много от неговата умнота. Разговорът, обикновено завършва с оплакване, че стипендията за отличен успех вместо 20, трябва да е 200 лева на месец.

Всяка сутрин от понеделник до петък, Лито Топката става, мие си старателно зъбите и очите и тръгва на училище. Въпреки че играе във юношеския футболен отбор на града, той се мята всяка сутрин в новото BMW X6 на шофьора на баща си.

От две седмици насам, всяка сутрин до портата стоеше и едно мърляво куче. Личеше си, че няма дом и момче, което да го обича. Малко по-далеч от кучето, обикновено чакаше и едно бездомно, никога некъпано коте.

И така, всяка делнична сутрин тръгваше за училището малка смешна групичка: Лито Топката в новата кола на телохранителя, мърлявото куче и никога некъпаното коте, които бягат след джибката. Винаги, ама винаги колата спира пред първата баничарница и си купува невероятно вкусна баничка със сирене. Това е една от онези мазни, триъгълни банички, с много, много сирене. Още топли и ухаещи.

Лито Топката всяка сутрин изяжда своята баничка. Без да се обърне. Без дори да погледне мърлявите животни. Те търпеливо следваха колата, стараейки се да не досаждат. Стигаха с него до училището му с изплезени езици, а баварецът минаваше с бясна скорост на метри от входа на „Крак-Мак” с бясна скорост и силно ръмжащ двигател, за да го видят всички. Чакаха го да свърши с уроците и после го придружаваха обратно до голямата бяла къща. Гладни и изморени, това беше единственото им приключение. Стомахчетата им бяха забравили вкуса на прясна храна. Май почти бяха забравили какво е храна. Понякога, за да спечелят коричка хляб двете мърляви животинки правят цирк за хората: убеден съм, че всички сте виждали как се бият кучета и котки...

В този ден, за който искам да разкажа, предстоеше едно грандиозно събитие: финалът на Световното първенство по футбол за младежи. До този рунд бяха стигнали отборите на България и Испания. Мачът беше насрочен за 19:30 часа на градския стадион във Варна, който все още беше в ремонт, но въпреки това едната врата беше на мястото си, фирмата не беше осигурила втора, защото е нямало в склада и чакали поръчката да пристигне от чужбина… Поради късния час на насрочената среща, Лито Топката трябваше да отиде на училище в 8 сутринта. Ето защо Лито Топката стана, изми си зъбите и очите, погледна мърлявото куче, никога некъпаното коте и бодигарда си, качи се в BMV-то му, купи си баничка. И си я изяде. Сам. Носеше и специална кутия със сандвичи с пуешко месо и домат. Нямаше намерение нито до ги яде, нито да ги даде на някого. Не му се мислеше за нищо друго, освен за предстоящия мач, дори и за класното по немски не му се мислеше – той смяташе да напише в креативното съчинение преживяванията си до този момент спрямо бъдещата среща. В последния час госпожата им по литература им даде за домашно да научат на изуст култовата реплика на Дон Кихот за свободата. Ето защо по пътя към стадиона това беше задачата на Лито Топката: докато BMV-то се друсаше по варненските улици, той отвори книгата и зачете: „Свободата, Санчдо, и човешкото достойнство са най-великото благо за човека”. Това изречение му се струваше много трудно за научаване. Задачата му се усложни още повече от факта, че Лито Топката си спомни за домашното по Философия: философско есе върху гореспоменатата реплика…


Стигнаха… Атмосферата на стадиона беше страхотна: 1313 зрители се бяха настанили на очукания градски стадион и с нетърпение очакваха началото на двубоя. В съблекалните, Лито Топката научи че по време на мача ще бъде пазен от най-добрия защитник в испанския отбор – Санч(д)о Панса. Това име напомни още веднъж на 16-годишния ученик за фразата на Сервантес…

Двата отбора излязоха на терена – тревата още не беше поникнала и за това по-голямата част от терена беше в пръст и бетон, останал от строителните работници, напуснали обекта преди няколко часа. На финала беше отредено да пее попфолк певицата milenium3. Това беше с цел да изгони половината зрители от стадиона, които по някаква случайност бяха привърженици на Рока, Техното и Метъла. Тази стратегия беше приложена от организаторите, за подсигуряване седалките на стадиона и живота на полицаите, защото е по-лесно да се бориш със 500 души, от колкото с 1500.

Съдията, родом от Франция, даде началото на финалната среща с желанието да бъде най-после свободен, защото „Свободата е право да правиш всичко, което ненакърнява правата на другите”, а съдията със своите отсъждания определено накърнява правата на играчите, поне на единия отбор и това той го знаеше пределно ясно. Ето защо той все още съжаляваше за избора на професия… По време на мача, Лито Топката си повтаряше фразата и се опитваше да измисли нещо за есето по философия. Първото, което му хрумна, беше, че свободата е възможност отделният субект да проявява собствената си воля. Също така човешкото достойнство представлява положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата, самоуважение и преимущество. Ето защо свободата и човешкото достойнство би трябвало да са това, което задоволява човешките нужди. Докато си повтаряше култовата фраза, Лито Топката беше чут от Санч(д)о Панса, който по някаква случайност знаеше достатъчно български, за да води нормален разговор! Според испанският защитник това не било особено вярно, защото свободата, освен право за проявяване на собствената воля, също така е и отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея, а според него не било много правилно човек да се страхува от „най-великото благо за човека”. Отговорът на нападателя не закъснял:

- Санч(д)о, свободата означава да чувстваш това, което сърцето ти желае, независимо от мнението на околните, а според мен, ако не можеш да изразиш свободно мнението си, то тогава, какво можеш?

При този въпрос, испанеца се позамислил и веднага се сетил за поредния цитат: „Свободата се полага само на този, който може да поеме отговорностите, които тя носи.” , а думите на Лито Топката: „Свободата е право, а не привилегия” го сломили тотално. Съдията, който случайно бил наблизо се заинтригувал повече от разговора на двамата от колкото във финала и след няколко справки в българо-френския разговорник цитирал Франсоа-Мари Аруе:

- „Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.” Българчето е право!

След тези думи Санч(д)о много се ядоса и започна да се държи доста по-агресивно, от колкото трябва според треньорските препоръки. При поредната атака Лито Топката напреднал опасно по десния фланг и когато Санч(д)о го видя, че е близо до аут-линията, предпочете да направи шпагат и да избие топката в ъглов удар, но Лито Топката прекара топката покрай краката му малко преди Панса да я стигне. Съдията свири нарушение в полза на България и даде директен червен картон на Санч(д)о Панса поради грубото нарушение, притежаващо във футбола определението: професионален фаул. Докато напускаше игрището Санч(д)о Панса каза на съдията: „Свободата е право да правиш всичко, което ненакърнява правата на другите. Мисля, че по този начин Вие ме накърнихте!” Съдията естествено не го разбра, но Лито Топката чу своя нов приятел и замисли върху думите му – той беше прав. Въпреки, че Санч(д)о беше прав, испанците останаха с един тийнейджър по-малко на терена, а Лито Топката застана от дясната страна на топката, която се намираше на сантиметри от аут-линията, като че ли ще изпълни фаула с левия си крак, въпреки че играеше основно с десния. Всички негови съотборници и противници се позиционираха в наказателното поле на Испания – всички знаеха, че след няколко секунди съдията щеше да свири края на първото полувреме. Лито Топката се засили и изстреля топката със силен вътрешен фалц на левия си крак. Топката премина покрай стената, която скочи високо, и премина между двата крака на вратаря на Испания – Анушчек Пушчек – това беше първият гол, който той допусна на това първенство. Този гол беше кръщенето на вратаря – според футболните поверия, първият път, когато топката мине през краката на вратаря и влезе в мрежата, е кръщенето на вратаря. По този куриозен и красив начин се състоя кръщенето на Анушчек Пушчек, но Лито Топката беше обещал да направи още няколко кръщения и на някои други футболисти на Испанския национален отбор по футбол за младежи.


На полувремето Лито Топката си извади лаптопа и започна да пише есето си по философия. В него той акцентира върху това, че възможността на човек да изразява мнението си е едно от най-важните неща в живота, защото човек, който няма мнение, или не изразява своето в последствие бива принуден да се съгласи с чуждото, дори то да се конфронтира с личното. Като приема чуждото мнение, човек остава в сянка на останалите хора, чиито мнения приема, и се превръща в никой. Това според Лито Топката определено не било благо за човека. Докато пишеше тези свои мисли, Лито Топката се сети за фразата, която Санч(д)о спомена: „Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.” Според испанеца да носиш отговорност, не било благо, а тежест. Българинът беше съгласен с тази мисъл, но въпреки това съществуваше едно доказателство, че свободата наистина е благо за човека. Това доказателство беше изречено от Франсоа-Мари Аруе: „Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.” Това беше същата фраза, която съдията беше споменал. Лито Топката вече знаеше, че бремето не идваше когато човек пожелае, той знаеше, че е привилегия, благо човек да може да прави това, което иска, когато иска. Ето защо това беше перфектното доказателство, че свободата е едно от най-великите достойнства на човека. Лито Топката излезе на терена за второто полувреме напълно мотивиран да измисли и доказателство, че човешкото достойнство също е велико благо.

За второто полувреме испанците излязоха с нова тактика: за да запълнят дупката, която Санч(д)о беше оставил, в игра влезе играч с прозвището „Дон Кихот де ла Манча”. Той имаше за задача да не позволява на Лито Топката да пробива опасно. Ето защо той стоеше постоянно до него и го слушаше, как си повтаряше репликата: „Свободата, Санч(д)о, и човешкото достойнство са най-великите блага за човека.” Ето защо Дон Кихот се сети за един цитата на Антон Павлович Чехов, който гласеше, че „Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено.” Лито Топката се замисли върху този цитат на момента. Същевременно крилото си спомни, че благото е това, което задоволява човешките нужди, а то от своя страна може да бъде както отнето, така и загубено. Ето защо Лито Топката беше съгласен само с първата част на сентенцията на Мигел де Сервантес Сааведра: „Свободата, Санч(д)о, … е най-великото благо за човека”.


След като беше определил позицията си и доказателствата си за философското есе, Лито Топката можеше да се наслади на играта. Той погледна към таблото и видя, че испанците са били изравнили резултата. Ето защо малкият виртуоз се развихри и отборът на България победи с 6:1. Това беше най-голямата победа на финал за световно първенство. Головете бяха вкарани от Лито Топката, Монаха и НКФВ, а защитата на испанците, водена от Анушчек Пушчек, eDuH uDeoT и RobertCvetanov, беше разгромена, въпреки че Анушчек Пушчек беше спасил две дузпи, за които Лито Топката не успя да се пребори да изпълни.

След като спечелиха световната купа по футбол за младежи, българските национали се отдадоха на най-висшето благо за човека – свободата да са свободни…

Е, хареса ли ви? Ако да – постарайте се статията да стигне 100 вота, иначе няма смисъл да публикувам следващите серии от уникалния живот на Лито Топката 😎
Ако не – е, моля ви се, все още имам надежди за МММ 😃

Ваш любим драскач,
Лито Втори Топката