{Приказка за един баварец III } LITO Топката

Day 1,282, 09:13 • Published in Bulgaria Switzerland • by LitoII


Здравейте, загубих вече битката в Пловдив - регионът на смъртта за ПНБ 😃 и реших да драсна някоя друга статийка, НЯМАЩА НИЩО ОБЩО С ИЗБОРИТЕ 😛 Но преди да се насочите към третата част от разказа за Лито Топката, бих искал да ви напомня, че е изборен ден и че можете да си дадете гласа за мен или за някой друг колега от ПНБ в Пловдив ; ) /за който друг да гласувате ще е загуба на глас 😃/

Междудругото, предната статия достигна едва 98 вота и бях решил да не продължавам с тази история, но последният коментар ме разчувства и просто нямаше шанс да не публикувам тази толкова емоционална трета част 🙂 Следващата вече ще бъде с главен герой някой от моите читатели - ако искате да участвате, пишете ми на ЛС 😛

Това е една не толкова забавна история като предишните на Лито Топката, но пък може и да придобие точно този успех, който придоби романът на Даниел Фо, добавил към името си частицата Де, за да се получи световно известният английски писател Даниел Дефо. Точно 288 години след публикуването на първия английски реалистичен роман той(Лито) решил да се яви на кастинга за „Сървайвър – експедиция Робинзон”. Както бе казано по-горе тази история е повече интересна, отколкото забавна. Тя описва един ден от живота на Лито Топката, който не е наситен със събития, но е богат на размисли, чувства и прозрения. Тя ще бъде разказана от един негов съсед, с който вече Вам известният Лито Топката споделя всичко, е, почти всичко:

На съседната до нас улица в огромна бяла къща живее Лито Топката. Той е само на 16 години и учи в най-скъпото частно училище в града – 1ЕГ. Лито Топката всъщност е кръстен на дядо си Гавино и по кръщелно свидетелство се казва Гавино. Но понякога родителите се объркват, когато избират име на детето си и за това спрели да го наричат по паспорт, а Лито Топката. За това, в момента, в който проговори и една мила баба го попита как се казва, Гавино отговори:

- Лито Топката ....

Всъщност искаше да каже: “Казвам се Лито и искам да си играя с топката”. Но май никой не го разбра правилно. Децата, с които играеше приеха, че това момченце със скъпи маратонки се казва Лито Топката и престанаха да се замислят, дали това е истина или не е.

Лито Топката, въпреки, че има всичко, ама всичко, даже преди да си го помисли, все пак е едно обикновено, добро хлапе. Е, доколкото може да бъде добро едно хлапе. Прави само по 13 пакости на ден. Тайно играе на FIFA 2013 нощем и то след като е казал лека нощ на родителите си. Дърпа косите на момиченцата от съседната уличка. Понякога, рядко наистина, крайно търпеливата му учителка, се обаждаше на родителите му и внимателно им обясняваше за отличните оценки на детето им и им казваше, че трябваше да изкарва и по някоя друга лоша оценка, защото неговите съученици са се комплексирали достатъчно много от неговата умнота. Разговорът, обикновено завършваше с оплакване, че стипендията за отличен успех вместо 20, трябва да е 200 лева на месец. 😎

Всяка сутрин от понеделник до петък, Лито Топката става, мие си старателно зъбите и очите и тръгва на училище. Въпреки че играе във юношеския футболен отбор на града, той се мята всяка сутрин в новото BMV X6 на шофьора на баща си. От две седмици насам, всяка сутрин до портата стоеше и едно мърляво куче. Личеше си, че няма дом и момче, което да го обича. Малко по-далеч от кучето, обикновено чакаше и едно бездомно, никога некъпано коте.

И така, всяка делнична сутрин за училището тръгваше малка смешна групичка: Лито Топката в новата кола на телохранителя, мърлявото куче и никога некъпаното коте, които бягат след джибката. Винаги, ама винаги колата спираше пред първата баничарница и момчето си купуваше невероятно вкусна баничка със сирене. Това е една от онези мазни, триъгълни банички, с много, много сирене: oще топли и ухаещи 😛

Лито Топката всяка сутрин изяждаше своята баничка. Без да се обърне. Без дори да погледне мърлявите животни. Те търпеливо следваха колата, стараейки се да не досаждат като я изпреварят. Стигаха с него до училището му с изплезени езици, а баварецът минаваше с бясна скорост на метри от входа на „Крак-Мак” с бясна скорост и силно ръмжащ двигател, за да го видят всички. Животните го чакаха да свърши с уроците и после го придружаваха обратно до голямата бяла къща. Гладни и изморени, това беше единственото им приключение. Стомахчетата им бяха забравили вкуса на прясна храна. Май почти бяха забравили какво е храна. Понякога, за да спечелят коричка хляб двете мърляви животинки правеха цирк за хората: убеден съм, че всички сте виждали как се бият кучета и котки...

В този ден, за който искам да Ви разкажа, Лито Топката отиде както всеки ден на училище в 08:00. Сградата се намираше в Цветния Квартал и беше построена специално за неговото училище – IEГ. Въпреки задълженията си на ученик той имаше една много по-важна задача, която щеше да изпълни следобеда – след 15:00 часа, когато свършва последният осми час за деня. Ето защо Лито Топката стана, изми си зъбите и очите, погледна мърлявото куче, никога некъпаното коте и бодигарда си, качи се в BMV-то му, купи си баничка. И си я изяде. Сам. Носеше и специална кутия със сандвичи с пуешко месо и домат. Нямаше намерение нито до ги яде, нито да ги даде на някого. Не му се мислеше за нищо друго, освен за предстоящата му задача, дори и за класното по английски не му се мислеше – той смяташе да напише в креативното съчинение преживяванията си до този момент спрямо бъдещата среща с журито. В последния час госпожата им по литература им даде за домашно да напишат есе, свободно съчинение, на тема „Робинзон и Сървайвър”. Ето защо по пътя към срещата със журито това беше задачата на Лито Топката: докато BMV-то се друсаше по варненските улици, той отвори тетрадката и записа: „Това е една не толкова забавна история като предишните на Лито Топката, но пък може и да придобие точно този успех, който придоби романа на Даниел Фо”. Докато пишеше, на лицето на ученика се появи една усмивка, показваща блаженство. Това бе, може би, защото той имаше намерение да се яви на кастинга за „Сървайвър – експедиция Робинзон”!...

Изведнъж баварският джип спря. Те бяха пристигнали. Бодигардът отвори вратата на колата и отвътре излезе Лито Топката. Докато си слагаше слънчевите очила, той погледна назад: мърлявото куче и никога некъпаното коте бяха изплезили езици, а лицата им показваха недоумение. Те никога не бяха слизали в центъра на града, никога не бяха се отдалечавали на повече от пет пресечки от дома на Лито Топката, където се намираше така наречената „Първа”. Ето защо двете улични животни никога дотогава не бяха виждали Спортната зала. Докато вървеше към опашката от чакащи да влязат при журито, Лито Топката си мислеше за положителните и отрицателните качества на това предаване. От една страна там той ще трябва да живее с хора, които не познава, които може да му направят фасон за неговата изисканост и интелигентност, обобщено там ще трябва да съжителства с хора от простолюдието. С Робинзон Крузо това не е било така. Той е бил 28 години абсолютно сам с изключение на Петкан и едно куче, които са ce грижели, той да не полудее от самота. Лито Топката искаше да изпита именно тази тръпка, но „Сървайвър” не му я предлагаше. В този момент главният герой си спомни, че сценаристите бяха обещали нова структура на развитие на състезанието и може би именно тя бе подтикнала младия баровец към това изпитание. В този момент той се позиционираше на края на опашката. След като я огледа малко и си помисли: „2+3*5 под корен … и така … още 2 часа ще постоим тук…” Това беше може би единствената му мисъл, различна от връзката между „Сървайвър” и Робинзон Крузо. Същевременно Лито Топката си спомни за развитието, което търпи героят на Даниел Дефо – в началото той не се вслушва в съветите на собствените си родители, а в последствие се завръща друг човек. При тези мисли Лито Топката се напъна да си спомни, дали участниците от първия сезон на „Сървайвър” са прогресирали по някакъв начин. След дълги размишления върху тази толкова важна за човешкото съсловие тема, той достигна до извода, че за три месеца никой не може да направи особен прогрес. Друг минус на телевизионното реалити бе, че там не отиваха много хора с качествата, които Робинзон Крузо проявява – мъжество, оптимизъм, изобретателност и практичен ум. Според Лито Топката никой от героите на Острова не проявяваше подобни качества. Това беше още една причина, според която не си струваше Лито Топката да се пече под жаркото слънце в този толкова топъл януарски ден. Той реши да се прибере и да си напише домашното по Литература, макар че имаше странното чувство, че вече го е написал… 😃

Изпълнил задълженията си към образователната система, Лито Топката се насочи към Морската градина. В този слънчев майски ден имаше много малко хора там. Явно почти целия град се беше насъбрал в Спортната зала за кастинга на Сървайвур :/ Въпреки това там имаше нещо интересно: един клас абитюриенти използваше зеленината на най-зеления град и най-големият парк в страната. Това бяха негови съученици от горния випуск и както всеки друг клас от елитната му гимназия и този се състоеше от два пъти повече момичета отколкото момчета. Фотографът явно заснемаше края на абитюриентския филм, тъй като всяко момче беше хванало по две мацки под ръка и подскачаха един зад друг, а с ръце махаха към камерата. Сцената беше много смешна и дебилна 😃

Лито Топката много, ама много, се развесели от тази гледка и реши да последва този задружен клас. Така те се озоваха на плажа. Слънцето вече беше доближило хоризонта и създаваше една уникална светлина за камерата, а три от най-коравите момчета от „класа” се опитваха да вкарат трето във водата. Единият го занимаваше с някви врели-некипели, докато другите две се промъкваха зад него. Лито Топката се кикискаше под мустак, но удоволствието му секна от раз. Вместо въпросният индивид да се озове във водата, неговите съученици бяха намокрените. Целият клас им се хилеше – те бяха станали причина за всеобщо веселие, а основна заслуга имаха мърлявото куче и никога некъпаното коте! Те изкочиха от нищото и се нахвърлиха върху зломислителите, които уплашени се втурнаха да бягат назад, където за тяхно нещастие се оказа да е водата 😃 А сега стояха встрани, а камерата ги снимаше, като че ли бяха Брад Лит и Ламела Ландерсон 😃

Но Лито Топката изобщо не остана доволен: това, което той очакваше не стана, а това е нещо, което Лито Топката не може да си позволи да се случва. По пътя към колата той измисли своя пъклен план и заповяда на шофьора да мине през една автомивка. Без да подозират нищо горките животни, мърлявото куче и никога некъпаното коте също тръгнаха към автомивката. Този „експеримент”, обаче, сполучи само на половина. Или защото кучетата наистина са близки по интелект до хората, или защото мърлявото куче надуши специалната кутия на Лито Топката със сандвичи с пуешко месо и домат и тръгна в нея посока, само тъпата котка последва колата. През това време мърлявото куче се нахрани обилно, а крайният резултат беше, че животните-спътници на Лито Топката вече бяха немърлявото куче и вече изкъпаното коте – ето какво получаваш след като ядосаш баварец 😃

Е, хареса ли ви? Ако да – постарайте се статията да стигне 150 вота, иначе няма смисъл да публикувам следващите серии от уникалния живот на Лито Топката 😎
Ако не – е, моля ви се, все още имам планове да не напускам играта 😃

Ваш любим драскач,
Лито Втори Топката