Кандидат-милионерска :D :D :D

Day 5,519, 01:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Guba Otrovna

Говорейки за пари напоследък, не мога да не споделя за предстоящото забогатяване на един младеж, който ме докарва до плач с бурно хлипане и мокри от сълзи цайси!


Получавайки поредната покана за приятелство, придружена с обяснение от сорта на:







Винаги следва дълъг и напоителен отговор, който Гугъл, уви, няма да успее да преведе успешно във всичките му нюанси на клетия подател на спама, но пък ме разплаква от хилеж! Как всеки път му идват на акъла толкова лакърдии на Ванката не знам, но може и вие да се посмеете, ако ви допада подобен хумор 😃



Надлежно ви запознавам с кореспонденцията си, чрез която се очаква за пореден път да стана милионер...


Вай, Аллах и сестра му Настрадин Ходжа! Не очаквах таквоз добро да ми дойде на главата, ма ей на - доде!
Аз съм благочестив чиляк и много са възрадвах, кога прочетох тайзи хубавиня. Шса възползвам, как няма!? Обаче и аз имам нещо за теб...
Преди години, през моето село мина един стар турски мъдрец на име Генчелер Бирлиги Тумсаваш. Сподели ми, че тръгнал на поклонение в Мека. Идвал от Диарбекир. Някога неговият пра-прадядо Галатасарай Бешикташ Тумсаваш (ко яко - презимето и фамилията му се римуват) бил надзирател в диарбекирската тъмница, където затваряли неверниците и враговете на султана. Случило се тъй, че веднъж заптиетата докарали някакъв, който се викал Вълчан Войвода. Той първо се наричал Наполеон, ама в крилото с психично неуравновесените към тъмницата вече имало един Наполеон, който даже си имал своята Жозефина, та нашия сменил рязко концепцията и се покръстил на Вълчан. Войвода нали. Надзирателят Галатасарай иначе не бил лош човек, съжалявал Вълчан и му давал по-лека работа. Например да прави сюнетите на другите затворници вместо да го кара да се бъхти по 18 часа в денонощие в цеховете за баклава и рахат локум захранващи с продукция местния башибозук.
Вълчан, на юбилейното си, десетхилядно обрязване, след като го извършил, прибрал сюнетчийския нож в канията му, преглътнал парчето родопски калмар пане, което дъвчел и казал на Галатасарай:
"Чоджум, аз тука ше си изгния, то сай видяло, ама за доброто, което ми сторваше толкоз години и ми носеше вечер през вечер купичка сутляш приготвен от жена ти Доксандокуз ханъм, искам да ти се отблагодаря. Аз в началото само се прайх на Наполеон. Всъщност, действително, наистина и самата истина нали, аз съм легендарния Вълчан Войвода и имам голямо имане заровено край едно малко варненско село в България. Селото сега се казва Нягуша, ама след време ще го нарекат Невша. Както и да е. Заровил съм там няколко делви със злато, диаманти и рубини ти обичаш забрави ме...ох, чакай че се отплеснах. Почнах да пея песен на Коста Марков, пък той ще се роди чак след век и половина. Та така. Искам да ти дам това съкровище като благодарност и най-вече щото аз хаир от него няма как да видя. И само последно бай Галатасарай - кажи на Доксандокуз да не слага толкоз канела на сутляша. С по-малко ше е по-добре. Тайната на добрия сутляш се състои... Ама айде, това друг път."
После Вълчан му нарисувал карта на имането, добавил няколко забележки кое как, лапнал една хЕЕва главичка да замези за добрата работа (освен изрезки имало и главички поради продуктивен брак), обаче се задавил и умрял на място.
Галатасарай са хванал за сърцето от мъка, ама бързо му минало, прибрал картата и...забравил за нея. След време му се родил син. С Доксандокуз го кръстили Фенербахче Тумсаваш. На свой ред и той се задомил след време и му се родил син, когото, заедно с булката си Башакшехир кръстили Карагюмрюк Тумсаваш. На тяхно име кръстили и турските футболни отбори в наши дни, щото Тумсаваш били славен род някога си.
И, Генчелер Бирлиги мина през моето село преди време, както ти споменах и като предпазна мярка, да не го ограбят по пътя сирийски мигранти ми остави картата за имането на Вълчан Войвода, която карта се е предавала в рода Тумсаваш от син на син и от hюмne на hюмne. Наскоро тука, от публикации в Туитър разбрах, че стария Генчелер Бирлиги е умрял внезапно от маймунска шарка в бежански лагер край Брюксел и сега само аз знам къде е заровено имането на Вълчан Войвода. Но тъй като съм благочестив и много красив, искам това имане да отиде там, където Вълчан е искал още някога, а именно в рода Тумсаваш. И сега - о, каква изненада, о, какъв орджан сини, о, какъв чок гьозел, о, какъв бен бини Джони Уокър! Ти носиш същата фамилия!
Не искам да вземам нещо чуждо, пък и винаги ме е било страх Реджеп Ердоган, като правоприемник на султан Баязид да не предяви претенциите си върху него, затова искам да дам картата на теб, а ти, ама само ако ти е на сърце, можеш да ми се отблагодариш като ми дадеш половината от него или ми изиграеш един кючек - което там от двете решиш. Само да знаеш, че по принцип кючек не ми се гледа...
Чакам да се свържеш с мен на моя таен имейл, който трябва сама да откриеш с оглед сигурността на двама ни. Агентите на Ердоган не спят, тия на Карадайъ също. Не бързай. Яваш-яваш.
Айде, поздрави, гюле-гюле и Байрактар за руската армия!