Приказка за един БАВАРЕЦ :Д by Lito the Second

Day 1,275, 09:42 • Published in Bulgaria Switzerland • by LitoII


Здравейте драги ми присмехурници и ПРИСМЕХУЛКИ,


както знаете този месец си взех почивка от политическия модул, а и от всички останали 😃 Причината е проста – вчера и утре са Държавните Зрелостни Изпити в Република България(забележете, че няма „е” пред наименованията), а аз съм един от тридесет и петте хиляди „зрелостници” 😎 Та, днес ми забраниха да правя повече пробни по математика(даже ми взеха помагалата :Д) и реших да видя кво става в нашата еМила еРепублика. Отговорът е прост: ПРОСТА ТЪПНЯ... Много се учудих, че от две седмици насам все атакуваме Източна Сърбия – АЕ ТАЯ БИТКА ЗА 2 СЕДМИЦИ НЕ УСПЯ ЛИ ДА СВЪРШИ, или фиромците дадоха на върбите един от магическите си анти-БГ-скриптове :Д а уж ми бяха казали, че сме на един рунд от това да затрием сърбите... |-( -> тая емотка в скайп е много яка 😉


Но стига тролня – забелязах и две партийни статии на ПНБ – в първата ни тролеха, че не казваме, какво прави ПНБ, а във втората ни тролят, че се самохвалим – еми последно какво искат, любящите господа тролове 🙂 Искат да тролят – то е ясно 😃 Опа, този абзац май също спада към трол-частта :Д


Започвам нов: ЗАВРЪЩАМ СЕ В еПОЛИТИКАТА/даже сложих „е” 😃/ Както обикновено НЕ очаквайте от мен наденички, кебапчета, пържоли или подобни – най-много една бира да ви черпя, ама първо ще трябва да ме намерите на улицата 😃 /а, и да докажете, че сте на 18 години, че като нищо да ме вкарате в районното :Д/ Та, познавате ме повечето, а който не ме познава може да прочете първата статия на този вестник - там е моята еИстория. Всичко, което не го пише там, го има на профилната ми страница – можете да я интерпретирате както намерите за добре, но моля ви се, придържайте се към текста ; )


Добре, това беше достатъчно безсмислен текст, нека да преминем към забавната част от статията. От известно време наблюдавам бум във пресата на „интересни”(според някои тъпи) фиктивни разкази, истории, случки и тн. Преди време бях написал една приказка за един баварец. Дали заради думата „чекиджия”, или заради художествената собственост на краткия разказ за една седмица, почти всички в даскало я научиха :Д Когато дойде втората част – фурорът беше още по-голям, пак нз защо(не съм все пак Елин Пелин, нито ЕЛито Лин, че да ме мислят за майстор на краткия разказ, но както и да е 🙂 ). Тук можете да се насладите на първата случка – тя ще е може би забавна, а може би не. Героите в нея сега си ги измислих и преименувах съвсем случайно на базата каквото първо ми видят очите 😛 Ако искате да участвате в следващата част – пишете ми ЛС ; )

На съседната до нас улица в огромна бяла къща живее Лито Топката. Той е само на 16 години и учи в най-скъпото частно училище в града – 1ЕГ. Лито Топката всъщност е кръстен на дядо си Гавино и по кръщелно свидетелство се казва Гавино. Но понякога родителите се объркват, когато избират име на детето си и за това спрели да го наричат по паспорт, а Лито Топката. За това, в момента, в който проговори и една мила баба го попита как се казва, Гавино отговори:

- Лито Топката ...

Всъщност искаше да каже: “Казвам се Лито Топката и искам да си играя с топката”. Но май никой не го разбра правилно. Децата, с които играеше приеха, че това момченце със скъпи маратонки се казва Лито Топката и престанаха да се замислят, дали това е истина или не е.

Лито Топката, въпреки, че има всичко, ама всичко, даже преди да си го помисли, все пак е едно обикновено, добро хлапе. Е, доколкото може да бъде добро едно хлапе. Прави само по две пакости на ден. Тайно играе на FIFA 2012 нощем и то след като е казал лека нощ на родителите си. Дърпа косите на момиченцата от съседната уличка. Понякога, рядко наистина, крайно търпеливата му учителка, се обаждаше на родителите му и внимателно им обясняваше за отличните оценки на детето им и им казваше, че трябваше да изкарва по и някоя друга лоша оценка, защото неговите съученици са се комплексирали достатъчно много от неговата умнота. Разговорът, обикновено завършва с оплакване, че стипендията за отличен успех вместо 20, трябва да е 200 лева на месец.

Всяка сутрин от понеделник до петък, Лито Топката става, мие си старателно зъбите и очите и тръгва на училище. Въпреки че играе във юношеския футболен отбор на града, той се мята всяка сутрин в новото BMW X6 на шофьора на баща си.

От две седмици насам, всяка сутрин до портата стоеше и едно мърляво куче. Личеше си, че няма дом и момче, което да го обича. Малко по-далеч от кучето, обикновено чакаше и едно бездомно, никога некъпано коте.
И така, всяка делнична сутрин тръгваше за училището малка смешна групичка: Лито Топката в новата кола на телохранителя, мърлявото куче и никога некъпаното коте, които бягат след джибката. Винаги, ама винаги колата спира пред първата баничарница и си купува невероятно вкусна баничка със сирене. Това е една от онези мазни, триъгълни банички, с много, много сирене. Още топли и ухаещи.

Лито Топката всяка сутрин изяжда своята баничка. Без да се обърне. Без дори да погледне мърлявите животни. Те търпеливо следваха колата, стараейки се да не досаждат. Стигаха с него до училището му с изплезени езици, а баварецът минаваше с бясна скорост на метри от входа на „Крак-Мак” с бясна скорост и силно ръмжащ двигател, за да го видят всички. Чакаха го да свърши с уроците и после го придружаваха обратно до голямата бяла къща. Гладни и изморени, това беше единственото им приключение. Стомахчетата им бяха забравили вкуса на прясна храна. Май почти бяха забравили какво е храна. Понякога, за да спечелят коричка хляб двете мърляви животинки правят цирк за хората: убеден съм, че всички сте виждали как се бият кучета и котки...


Този ден, за който искам да ви разкажа почти не се отличаваше с нищо различно. Лито Топката стана, изми си зъбите и очите, погледна мърлявото куче, никога некъпаното коте и бодигарда си, качи се в BMW-то му, купи си баничка. И си я изяде. Сам. Носеше и специална кутия със сандвичи с пуешко месо и домат. Нямаше намерение нито до ги яде, нито да ги даде на някого. Не му се мислеше за нищо друго, освен за предстоящия мач.

Футболният мач е за купата на юношеските отбори по футбол. По принцип бащата на Лито Топката рядко успява да се освободи от своите бизнес-задължения и да гледа играта на сина си. Този път, обаче, той дойде, макар и само за второто полувреме. Лито Топката, както всяко друго момче много, ама много му се искаше да покаже на баща си колко е пораснал. Колко е печен. И как баща му може да се гордее с него и с успехите му.

В последните минути на срещата, резултатът е 2 на 2. Топката: в краката на Монаха, най-добрият на терена, но непризнат поради популярността на бащата на Лито Топката, благодарение на която връзкарят беше считан за неутразим на футболното игрище. Той центрира топката ниско по земята, а тя премина покрай всички, включително и покрай противниковия вратар, известен с прякора 4040. Топката стигна до краката на Лито Топката, който се беше позиционирал точно на далечната греда. Всички на стадиона крещяха името му. Треньорът стана на крака, баща му пренебрегна мерките за сигурност, стана от мястото си и се втурна към игрището.

Лито Топката, останал сам срещу празната врата, се огледа за секунда. Зад вратата на противника стояха мърлявото куче и никога некъпаното коте. И не трепваха. Както винаги. Без да очакват детето да вкара гол. Без да изискват от него нищо. Без да пресмятат колко е богат, умен или колко е добър футболист. Без да се интересуват от невероятните му успехи или да му се подиграват на неуспехите. Просто го гледаха. В главата на момчето се върна разговорът от сутринта:

- Сине, само победата има значение. Нищо друго.
- За футбол ли говориш, тате? – сънено попита Пешо.
- И за футбол – отговори баща му – хайде, ставай сега. Чака те ден, изпълнен с победи.

Този ден, за който ви говоря, в този мач, момчето за първи път в живота си направи грешка. Тази секунда невнимание коства на чикиджията Лито Топката да не вкара гол. Стадиона затихна. Мълчаха даже феновете на противниковия отбор. Никой не повярва на очите си: най-добрият играч на терена направи грешка – вместо празната врата, той уцели бодигарда си!

Лито Топката се опомни чак когато стадионът вече беше празен. Той лежеше на терена, а от очите му се стичаха сълзи. Дори баща му си беше тръгнал. Може да е засрамен, а може би отново някой бизнес-партньор се е обадил по мобилния телефон. Извърнал глава, за да не се виждат сълзите му, до него стоеше бодигарда... От другата му страна стояха мърлявото куче и никога некъпаното коте. Момчето протегна ръка, и животинките се приближиха... Той искаше да ги удуши от ярост...


На следващата сутрин Лито Топката стана, старателно си изми зъбите и очите, погледна бодигарда си, на чиято глава се виждаше голяма цицина, мърлявото куче, никога некъпаното коте и, след като новото BMW спря на ъгъла, си купи баничка. После внимателно остави баничката на тротоара върху хартията. Мърлявото куче изяде част от нея. Другата част и сиренето остави на никога некъпаното коте, защото всяко куче, макар и гладно, си има достойнство. И не яде сирене. Кучето и котето, както никой друг ден, закъсняха за първия час, а дойдоха след последния, позиционираха се зад вратата и зачакаха момчето да свърши с тренировката си, по време на която той трябваше да вкара гол във вратата, зад която стояха бедните животни. Като ги видя там, Лито Топката се агресира още повече премина покрай НКФВ Валяка и я изпрати право по побратимените куче и котка. Никой не би искал да бъде по това време на тяхно място. Топката ги помля и двете толкова брутално, че ако бяха в чаша мляко, сутрешният шейк на Лито Топката като никога досега нямаше да бъде приготвен от камериерката му, 17-годишен модел, който отчаяно се нуждаеше от пари, за да финансира участията си в модни ревюта. Двете животинки се свестиха по пътя за в къщи. Те бяха вързани за теглича на BMW-то и на всеки 5 метра си блъскаха главичките в асфалта – ето какво получаваш след вкусна триъгълна баничка от баварец! 😃

Е, хареса ли ви? Ако да – постарайте се статията да стигне 100 вота, иначе няма смисъл да публикувам следващите серии от уникалния живот на Лито Топката 😎
Ако не – е, моля ви се, все още имам надежди за 6,00 на матурата 😃

Ваш любим драскач,
Лито Втори Топката