Join the new world

Един ден от живота на средносттистически еБългарин(ден 1)


Днес пак станах с кофти вкус в устата. Факта, че съм мъж ме накара да отхвърля някой предположения и вместо да си пълня главата с глупости си сипах една чаша... Чиста вода. Както уточнихме вчера - пари няма за това водата беше чешмяна. Водата беше сладка. Предполагам, че беше страничен ефект от приповдигнатото настроение по случай 3-ти март. В духа на днешната дата се втурнах през глава към завода за оръжия да си подам оставката за да мога да замина за Бразилия и да помогна на нашите съюзници в техния "3-ти март". Но както винаги се потвърди максимата "живота е това, което ти се случва докато кроиш планове как да го изживееш.". В готовност да дам живота си за да опазим бразилският регион бях похарчил пари за два билета и десет пушки, като едната даже беше второ качество - бях горд от саможертвата си докато не стигнах затворените врати на еквивалента на Терем в който работех. Бесен, че съм станал в ранни зори а нямаше кой да ме посрещне въпреки предизвестието, което бях пратил предната вечер аз прескочих високите заграждения с бодлива тел. Дори не обърнах внимание на това, че ми се разпори панталона на цепката. Стигнах до кабинета на директора а изпод вратата се процеждаше дим... Дам, и аз си помислих, че е пожар, но като нахълтах с ритник вътре, установих, че шефа пуши кубински пури - палил ги с писмата и за това не бил прочел моето... Поне така ми каза той. Нямаше значение - така и така бяхме там и му казах в прав текст: "Виж ся шефе. Телефони влизат, излизат. Трябва да напусна - жената болна, децата и те. Важното е пари да се въртят."
То той много не ми повярва ама и без това вика, че било без значение - не можело да напусна първите три дни след назначаването ми... "Ааааллоооу!" му викам аз а той повдига безпомощно рамене. Що за законодателство ще ми забрани да напускам работа първите три дни??? Т'ва ако го кажа на Бат Бойко, ще ги изрине с асфалта! Никакво зачитане на правата на човека - как да не сме на тоя хал? Тръгвам си аз, силно разстроен. Що за неправда ме беше сполетяла? Пътьом попсувах и комендантството ама ей така, под носле, че да не ме чуят... Пращат заповеди в 23:00... Цяло чудо е, че след порното си пускам пак еРепублик, иначе изобщо нямаше да разбера какво става. Прибирам се разбит вкъщи - нямам жена, нямам деца а майка ми крещи, че трябвало да си почиста стаята... Пробвай ти да почистиш с целия този арсенал вътре! Има място само за 2-3 хляба, колкото за черни дни!
Сядам аз на стола, пускам новините и там чета глупости - пак ме объркаха. Тъкмо бях решил за кой ще гласувам на изборите и те пак различни мнения - единия бил опитен ама не толкова опитен па и го дразнел нещо. Другия бил опитен ама по-опитен ама не съвсем а пък бил и приятел и мнението било пристрастно... А от дясно от рекламите ме гледа една кака с големи очи и ми вика "I need your VOTE"... Е па и аз имам нужда от стимул да ти го дам!
Лягам си сам и нещастен с мисълта, че само капитан Жан Люк Пикар може да ме разбере...