Първата
AudAncho
Здравейте, еБългарки и еБългари!
Минава близо година, откакто се каня да напиша това и да ви попитам нещо.
От заглавието някои по-палави биха си помислили, че темата ще засяга интимни отношения. Не, не става! Хм, пак прозвуча двусмислено. Мда...
Исках да кажа, че причината е платоническа и се отнася до предмет. И не, нямам предвид фетиш.
Всъщност, цялото заглавие би трябвало да е "Първата книга, извън списъка със задължителната литература, която прочетох сам", ако не беше толкова дълго. Подхожда за дисертация, но не и за обикновена статия тук. Най-малкото, че има ограничения за броя символи при пращането на съобщения, чрез които после да рекламирам свършеното.
И така - първата книга.
Роден съм през миналия век, когато под СМИ се разбираше: една телевизия, радиоточка и вестници. Поради цензурата вестниците ставаха най-вече за шапки, импровизирани покривки и аксесоар за почистване. Радиото (= радиоапарат, а не радиоточка) имаше преимуществото, че ловеще КВ и мнозина "спортувахме" слушане на "черни радиостанции". Разбирайте - слушахме "Свободна Европа", "Свпбода", "Гласът на Америка" и др.под. Е, слушахме, ако хората от РЕБ (радио-електронна борба) не заглушаваха сигнала. Големият плюс на официалните медии беше, че там говореха на книжовен български език, което радко се среща вече дори в БНР и БНТ. В частните медии невежеството е с повишаващ се процент.
Снимка: kn34pc.com
Нашето не бе в синьо, а в кафяво. Бе на майка ми, която го получи като награда за това, че е станала "Първенец в социалистическото съревнование за 7-мата петилетка".
Както всяко дете, така и аз, обичах да рисувам и да запомням разни стихчета.
Бях на 4 или 5 годинки, когато научих "Гъбарко" и леля ми, която бе медицинска сестра, си правеше гаргара с лекарите. Казала им, че съм можел да чета. Е, някакъв се усъмнил и решил да ме изпита. Отваряше напосоки страница от въпросната книга и ме караше да чета. А аз бях свързал стихчетата с картинките и винаги "четях" правилния текст. Лекарят беше шашнат. Не знам леля ми как не се е пръснала от смях.
Но... истината е , че аз трудно се научих да чета. Не знам защо. Сега предполагам, че тематиката не ми е била интересна. Аз съм типичен сангвиник - когато нещо ми е интересно, го правя бързо и качествено. Но не ми ли е - голяма мъка е. Помня как в часовете по литература мечтаех да учим Жул Верн, вместо разни скучни класици.
Да, часовете по литература ми бяха кошмарни, но тези по езикознаие бяха друго нещо. Граматика, синтаксис, сказуми/глаголи и останалите, ми бяха странно привлекателни.
По принцип бях все отличник, но първи клас завърших с 5. Предполагам, че основната причина бе трудното ми четене. Писането, както при повечето момчета, бе отчайващо грозно. Едва в 10-ти клас се научих да копирам Диана - една съученичка, която се беше изхитрила да използва технически шрифт, вместо ръкописните букви. Благодарение на това, след време, написаното на ръка от мен не само се разбираше, но даже бе толкова впечатляващо, че неведнъж съм надписвал поздравителни картички.
😁
Благодаря ти, Диана!
Снимка: 4.bp.blogspot.com
Но темата е за книгите. По-точно за първата.
Неведнъж съм задавал този въпрос и обикновено отговорът е "Приказка". Е, при мен бе почти същото, но не точно - бе научна фантастика. Новелата "Крепостта на безсмъртните" от Светослав Славчев.
Книги като тази рядко се преиздаваха. Затова повечето хора познават заглавието от "Дъга".
Снимка: stilianpenev.eu
В моето детство т.нар. "научна фантастика" бе в силата си..
Беше лятото на 1974 година. Бях завършил 1-ви клас. Имаше книжки с приказки. Бяха пълни с картинки. Всъщнот, аз и до днес не обичам книжки без картинки. Но защо в онзи момент съм предпочелтази книжка без картинки, нямам обяснение.
Съжетът бе такъв.
Българин от съвремието или нашетобъдеще попада в миналото. И то в Италия. Там намира друг българин и чрез него се връща. Това помня.
Втората книга бе български народни приказки. Но бе особена книга. Бе пожълтяла от времето, със стария правопис. Липсваха страници от началото и края и единствено чрез надписите по кòлите разбрах, че името й е "Всички съкровища".
Да, бяха български народни приказки, но такива, които никога не бях чувал. Герои бяха таласъми, караконджули и всякакви други непознати същества. Нямаше картинки. Поне не бяха запазени, но много си я обичах тази книга и често я прелиствах като някаква странна и приятна връзка с нещо минало, но близко и топло. Може би оттам е влечението ми към стари книги.
Третата книга бе МЛФ.
На мнозина това не говори нищо. Но попитайте дядовците и бабите си и ще се учудите колко неща са вече неразбираеми. За щастие.
Е, добре, няма да ви мъча. МЛФ значи Марксистко-Ленинска философия. Тази книга бях почнал да я чета следващото лято - ваканцията между 2-ри и 3-ти клас. Но какво ме е приклякло в книгата ли? Със сигурност не глупостите на Маркс и Ленин. Но там имаше глави, посветени на астрономията и физиката. Това и бе причината за 8-мия ми рожден ден, дядо да ми подари "Учебник по астрономия за 11-ти клас". Беше му писнало да ми обяснява коя е тази звезда, а онази коя е.
Учебникът го бях изял с кориците. Навярно бях единственият 8-годишен, което знаеше имената на планетите в Слънчевата система и данни за тях. В МЛФ, пък, бях намерил допълнителна информация. А от главата за физика силно впечатление ми бяха направили елементарните частици. И навярно пак бях единственото 8-годишно хлапе, което знаеше що е неутрино и пи-мезони (пиони).
Разбира се не мога да пропусна "Френски приказки" с невероятните илюстрации на Сантен! "Маугли", "Капитан Немо", "Пинокио", разкази за хайдути, партизани и много много фантастика от библиотека "Галактика".
Снимка: knizhen-pazar.net
121 книги съдържа цялата колекция. 100 са до '89
Живеех в малко градче с чист въздух и пусти улици, идеални за игра. Но бях дебел. Много повече от сега и трудно се вписвах в гоненици, футбол и др. под. Пък и малко деца имаше наблизо. Затова книгите бяха моят "прозорец към Света".
Те ме възпитаваха и затова станах малко старомоден. Всъщност - много старомоден! Не влизам в театър без костюм, например. Някои влизат в него с дънки и едва ли не по чехли, но мен нещо ме възпира. В кинозала е друго, но в театъра срещам живи актьори, а и е храм на изкуството. В храм по къси панталони и чехли не се влиза. Най-малкото, не е учтиво, нали?
Имах много разочарования заради тези книги.
За мен "мъжка дума" и "чест на пагона" не бяха празни думи и когато влязох в БНА, бях потресен от липсата им даже у офицерите.
Но... спирам с оплакванията.
🙂
Сега е друго време.
Има книги, но има и електронни такива. Телефоните снимат даже видео, а интернет спестява часове ходене до библиотеките. Невероятно време е! Обичам го!
Обичам видеата. Те са следващото стъпало в изразяването. Да, 90% от видопотокът е направо за изтриване. За щастие, има и качествени неща.
Но въпросът ми е за книгите - онези, старите.
Коя е вашата първа книга?
Целият текст и рисунки от книгата "Френски приказки": http://detstvoto.net/arhiv/bib/print:page,1,1791-frenski-prikazki.html
===============
Първата
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2699951/1/20
Comments
yoro спи и не е първи.
°º¤ø„¤¤º°¨ ø„¸¸„¨ ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¸ GOD EMPEROR DIO BRANDO¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¸ DIO BRANDO GOD EMPEROR¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ ø„¸¸„¨ ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø............__¤º°¨¨°º¤ø„¸¸„ø ¤º°¨¨°º¤ø„ ¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø....../´¯/'...'/´¯¯`•¸¤ø„¸¸„ ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø.../'/.../..../......./¨¯\¸¸ „ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø.('(...´...´.... ¯~/'...')„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø..\.................'...../¸ ¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø......\.......... _.•´ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ø.....\..............(º¤ø„¸¸„ ø¤º°¨¨°º¤ø „¸
°º¤ø„¤¤º°¨ ø„¸¸„¨ ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¸ GOD EMPEROR DIO BRANDO¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¸ DIO BRANDO GOD EMPEROR¨°º¤ø„¸
¨°º¤ø„¤¤º°¨ ø„¸¸„¨ ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„¸¸„ø¤º°¨¨°º¤ø„
■ ♧¿¤
Първата ми книга, която наистина ме грабна беше "Земята на мамутите". След нея се запалих по индианските книги и общо взето този жанр ми беше любим.
Чел съм я и аз.
Като каза "мамути", се сетих за 2 филма. Първият бе игрален и съм го гледал по телевизията като много малък. Помня само, че един от героите се казваше Яо.
Вторият е леко посредствена американска анимация. От 90-те или по-късно.
-- Ог има уфче!
Aз па имах 2 първи, поне тях помня, кой знае защо - Невидимият остава на брега и Пипи - за Пипито знам горе долу за кво се разказва, ама за другата и хабер си нямам спомен...! 🙂 после се запалих по фантастиката и като се почна с Галактика-та - цялата по няколко пъти май... ай!
п.с. ного дълго бре ой мой и хай бай....! :Р
"Галактика"-та си беше голяма мания!
Помня първата книга - нещо за вода и море беше."Синият тайфун".
"Среща с Рама' колкото пъти и да я почвах, се не стигах до края.
"Чоки' не помня много, освен триъгълната пирамида.
"Дюн" бе нещо невероятно. Филмът - също.
Но най-гаден спомен имах от "Планетата на маймуните".
Леля ми и свако ми бяха запалени по поредицата. Живеят в Силистра. Винаги, когато им ходех на гости, правех две неща - слушах "Пинк Флойд' на магнетофон "Юпитер' и четях поредната книга от "Галактика".
Легнах си вечерта и реших да почета, докато ми се доспи. Но... осъмнах с прочетена книга, червени от безсъние очи и ужасни думи по посока маймуните.
"Пътеводител...'-ят, разбира се. "Ресторантът...' бе такъвпровал, че една позната написа протестен разказ, от който всеки умираше от смях
А "Галактическа болница" плаче за сериал. Дано някой го е направи вече.
" Ян Бибиян" чел съм я 14 пъти, докато ми купят "Остров Тамбукту"
Аз по едно време се оглеждах за дяволче, за да му откъсна опашката. 😁
Любима част - "Ян Бибиян на Луната".
😃
Каза Тамбукту, та да те питам знаеш ли къде се намира островът?
[removed]
Най- вероятно само в книгата на Марко Марчевски, защото когато го търсих все попадах на град Тимбукту, което няма нищо общо.
Точно така! 🙂
Помниш, значи. 😁
"От заглавието някои по-палави биха си помислили, че темата ще засяга интимни отношения. "
Ми сложи нормално заглавие ве!
Няма, пък!
Изчистете си това подсъзнание най-после!
Подсъзнанието им(ми) отдавна е преляло в съзнанието...
тая книга с френски приказки и аз я имам. Картинките бяха мн яки, особено жените все в някакви големи и хубави рокли
Да! Това е любимият ми илюстратор. Особено, ако сравнявах с недомислиците от родните такива.
По онова време в България се считаше,че илюстрациите за деца трябва да се примитивни, както съзнанието на художниците.
И когато се появи "Френски приказки',веднага стана любима книга.
Винету, том I, Карл Май
🙂
Индианците ми бяха също любимци. Не изтървах филм с Гойко Митич, но имах друга представа за киното.
В"Белия вълк", ако не бъркам, Гойко го убиха. Реших, че това му е последния филм и бях много учуден, когато го убиха и в друг филм. 😁
Ей Бойко, 🙂
Ш-ш-шт, не го издавай! 😁
Гроб съм. 🙂
първата ... бил съм на 4.5 години и доколкото знам и си спомням е "Румцайс"
чета бързо, хубави книги (особено фантастика, любимият ми жанр) трудно се намираха и бързо се изчитаха
любимата ми детска книга - Емил от Льонеберя, съм я прочел сигурно 30-40 пъти
от странните книги ... по едно време от нямане на нещо интересно бях прочел Панчататра ... от която в момента малко си спомням, но имаше доста пикантни моменти като за едно дете 🙂
Румцайс, Манка и Циписек ги помня само като анимация. Не знаех, че е имало и книга тогава.
А за въпросните моменти в "Панчтантра" не си спомням,но помня как някой почва да разказва история, че срещнал еди-кого си, който ми разказал, че не знам си кой му разказал, че някакъв човек разказал на... и направо се обърквах кой какво и кому разказва. Друг страшен момент е приключването на историите. Пак почва, че еди-кой си така завършил разказа си.
Нямам никаква представа коя е първата книга, която съм прочел. Прекалено бледи са спомените им от онези години. Най-вероятно е била някоя приказка с много картинки.
Впрочем прави ми впечатление, че приказките на днешните деца вече не са същите, а са променени по безобразен начин. За промер мога да дам приказките на "Братя Грим". "Хензел и Гретел" от преди 40 години няма нищо общо със сегашната адаптация. Дори андерсеновите приказки са променени. Да не говорим, че са се опитвали да напрвят някакви съкратени версии на някои детски повести и романи. За пример ще дам "Пинокио". Купих нещо такова, което беше в не повече от 100 изречения. Гаранция давам, че ако не знаех смата история предварително нищо нямаше да разбера - толкова объркано беше.
По-скоро бих могъл да кажа кои са били любимите ми книги от юношеството, които съм препрочитал десертки, ако не и стотици пъти:
"Приключенията на Моливко и Сръчко" на Юрий Дружков
"Наследикът от Калкута" на Роберт Щилмарк
"Две години ваканция" на Жул Верн
"Черният корсар" на Емилио Салгари
"Братята с лъвски сърца" на Астред Лингрен
"Горе ръцете! Или враг номер 1" на Лев Давидичев
"Приказка за Стоедин" на Никола Русев
"Лукчо" на Джани Родари
"Тримата мускетари" на Дюма
"Малкият Никола" на Рьоне Госини
Има още доста и списъкът е прекалено дълъг, затова спирам дотук. Във всеки случай изброените по-горе заглавия са препоръчителни за всеки възрастен, който иска да си припомни детстовто.
Карандаш и Самоделкин съм ги чел на руски и първо във 'Веселите картинки". Бях абонат.
Пиратите ми бяха интересни до едно време. После станах заклет техен враг и поддръжник на Закона. Изключение правеха само Сюркуф - Тигърът на Седемте морета и Сандокан - Малаизийският тигър, особено след филма.
Трудно е да се каже,коя е първата ми книга.Арабски народни приказки(Шехерезада, Али Баба и т.н.),Том Сойер,Харесвах много приключенски книги,фантастика,исторически. Както и AUDAN страшно се запалих по астрономията. Жалкото е ,че от години не съм чел художествена литература, а само технически книги. 🙁
Аз даже бях в кръжок по астрономия в 8-ми клас. Но после се насочих към историята, заради разкопките, в които участвах.
Четях всичко, свързано с история до моментът, когато почнах да бъркам кое съм чел като художествена измислица и кое като факт от студио. Тогава спрях да чета "исторически романи",
Има една много хубава програмка за астрономия. Stellarium.
Като забогатея и се зачудя какво да си правя парите, ще си поръчам телескоп и ще организирам нощни срещи на вилата ми под открито небе.
Вилата ще е на някой родопски връх.
Книгата която си спомням ясно като малък беше "Богатири" за Иля Муромец, Святогор, Сухман и други...още ми е пред очите, защото я препрочитах много пъти! Чета от както съм на 4-5 годинки. Още ми е пред очите! Запомнил съм я и заради едно мое изгубване във Велинград, когато бяхме с нашите на почивка точно в тая ми детска възраст, лятото точнопредида навърша 5 годинки! Бяхме на "Клептуза"и си играех с две близначки на моята възраст, реших да заобиколя езерото и да ги изненадам.Когато го направих не видях нито мама, нито тати, нито никой от друото семейство и си помислих че са си тръгнали! Притесних се много и си тръгнах по права линия, до колкото ми е детският акъл към вилата в Лъджене, знаете в центъра (която беше почивна станция на предприятието където работеше мама) прибрах си се, сложих си пижамката и се зачетох в любимата книжка! През това време нашите вдигнали цялото Велинградско МВР да ме издирва!майка ми направо полудяла. По някое време баща ми завсеки случай казал на всички че ще отиде да провери дали не съм се прибрал в квартирата и дойде, а аз си чета най-спокойно и и чакам...та това е спомена за първата ми книжка! Може би за това съм я запомнил!
Тц, тц, тц, тц... Какво ли не правим за да впечатлим жените? 😁
Ръкописният шрифт не струва и аз някъде 7-8 клас го смених по собствена инициатива с печатен или доколкото може близо до печатния като никой не ми е правил проблем....
Е, аз нямах толкова акъл тогава. Пък и имаше хубави момчета, които ми отвличаха вниманието от оскъдното ми мислене. 🙂
Първа прочетена книга от библиотеката на училището
"Мишкината грешка" и картинките от PIF
Ти си живял след '89 или в голям град, щом си чел "PIF".
Аз видях първото списание едва през 1988-ма.
Не си спомням за такава книга. Със сигурност я е нямало и в училищната и в читалищната библиотека. Нов първата намерих "Билбо Бегинс, дълго преди "Дъга" и "истерията с "Властелинът...".
Бях почнал 4-ти клас, но още помня колко необикновено почваше.
Чука сена вратата на Билбо. Той отваря, вижда Гандалф и му казва:
- Добро утро!
- Казваш, че утрото е доброили просто ме поздравяваш?
Билбо се замисля:
- И двете.
- Имаш право,- отговаря Гандалф и влиза.
Това рязко се отличаваше от всичко, което бях чел до онзи момент.
Михаил Лъкатник
http://prntscr.com/o9kuv0
И каква й е грешката?
За Пиф има издавани книжки на български език още през седемдесетте години. Не са комикси, но са с прекрасни илюстрации на В. Сутеев. Още си ги имам 😉
GubaOtrovna, хм, възможно е. Но аз живеех в Исперих - малко градче в средата на Нищото. Там такива нямаше.
Ето какви са горе-долу историйките вътре https://prnt.sc/oa1dlc При нас имаше редовно опашки пред книжарницата, когато се очакваха нови неща 🙂
Хехе!
Аз си спомням как Пиф трябва да полива градина. Последният му коментар е затова, колко е трудно да бъдеш градинар, а картинката - Пиф с чадър полива, докато вали дъжд.
И аз не си спомням първата книга, която прочетох. Май беше някаква книжка с картинки и много големи букви. Както и да е. Любимата ми книга обаче беше Старогръцки легенди и митове на Николай Кун.
Поздрав за първата, втората и третата https://youtu.be/ijOvUyMUR6o 🙂
Такива песни само поразии правят.
"Влади
Една виновна радост, преди малко уредбата ми счупи чашата за кафе и алкохол.'
Виноват 🙂
А... туй ВэФа деть дядо гу цъкашье да чуй Кидика уа...
Не е ВЕФ,"Велико Търново 78", специална партида.
Ако го отвориш, ще се изненадаш, че вътреима място за още 4-5 платки. Обяснението е, че има варианти с касетофон. нашият, обаче, си беше само радио.