Изкуство и демотивация
Sirius Kampoff
"Zdr bepce ko pr?" - вероятно най-ниското и примитивно ниво на приветствие като способ за начало на комуникация между хората...към настоящия момент. Убеден съм, че човечеството може да падне и по-долу...
Ама така де, докато чакам в момента малко енергия за един ФФ рунд в Индия, реших да драсна нещо, че ТРЯБВА да пиша и в щатите, ама имам по-добър материал за тук.
Обичате ли изкуство? Аз да, ама класическото, не онуй, модерното, дето е мързеливо и криворазбрано, па и разни псевдоексперти с интeлектуалния капацитет на детско сметало му се кланят и придават грешно висока стойност.
А какво друго ми допада? Демотивация. Защото, да казваш положението такова, каквото е, без да лъжеш хората, че са няк'ви богоизбрани и значими, е безценно.
И тъй...имам изкуство...и'ам демотивация...Ъ! Изкуствена демотивация(тук пародирам оня галфон от оная дебилска песничка за ябълката и химикала...'щото са ми бая тъпи)
Останалото е картинки с по-малко текст(но пък е дълбокомислен...може би). Инджой.
Comments
Първи! О
All types of matter:
- Normal matter
- Anti matter
- Dark matter
- Doesn't matter
Чувал съм, че някои хора даже имат Grey matter... и не визирам "цимент".
Хареса ми! Ососбено онова със заместването на депресията с изтощение..
Ко? Не!
🙂
brrr
Демотивация. Защото, да казваш положението такова, каквото е,.. е безценно.
...
А ако разбереш положението защо е такова каквото е, е мотивиращо...
...
мотивиращо е когато разберАш демотивацията..
....
демотивацията мотивира
...
хм, парадокс
Найс, а?
Също както е по-успешно да кажеш някому "ай ве, туй не моеш го направи", вместо просто да го помолиш да извърши търсената дейност.