"Дядо" от Георги Бърдаров част 2
![Bulgaria](http://www.erepublik.net/images/flags_png/S/Bulgaria.png)
MattrimCauthon
Вдишвам горещия следобеден въздух, лавровишнята разнася свежест, а щъркелите от уличните стълбове тракат с клюновете. Питам се как всяка година намират пътя към дома. Какво ли значи за тях този уличен стълб срещу нашия комин. Две педи е цялото гнездо, но нали тези две педи са домът им! Хубаво е, че летят, така за тях няма и никога няма да има граници. Та нали всичко е кръговрат, и да бързаш, и да не бързаш – шо е „пишано“, рано или късно ще те стигне. В привечерния концерт на щурци, богомолки, жаби, комари, чаткащи копита и тракащи клюнове се включва и камбаната. Заслушвам се в напевният и звън. Носи омиротворение и мъдрост.
Дядо Георги бе над десет години клисар на селото и биеше камбаната. Все се чудех защо. Той не беше особено религиозен, често попръжваше, а като се запиеха с поп Маринча, стой и гледай. Но дядо много съвестно си изпълняваше задълженията на клисар и всеки божи ден по веднъж, а понякога и по повече, когато поредната кулалийска душица сменеше грешния с по-добрия свят, той се качваше на Тумбата над селото и блъскаше камбаната. Често ме взимаше със себе си. И това бяха едни от най-хубавите мигове в моя детски живот.
Камбаната се бие привечер, около 18 часа, когато лятоска туко що е преминала най-голямата тропическа жега в Кулата. Все още е жежко, де, и селото е притихнало в маранята. Ние чукваме портичката с дядо, вдигаме се по баирчинката на нашата улица, пресичаме площада, минаваме вадата и се изкачваме между къщи и плачещи върби право нагоре. Сякаш към небето, което в Кулата е толкова дълбоко и мамещо синьо, както никъде другаде в света. Когато покорим Тумбата и стигнем тясната, висока тухлена къщичка на камбанарията, се чувстваш като владетел на света. Издигнал си се над селото, над хората и колите, над всичко тленно и нетленно, погледът се рее до безкрая, а на душата ти е волно. Сякаш си птица и всеки момент ще се отделиш в свободен полет над света. Дядо удря камбаната, след това доволни слизаме надолу. Той бе мълчаливец и хич не говореше с мен. Един път само, може и да беше пийнал повечко винце на обяд, ме хвана за ръка, надвеси се над мен, посочи с пръст към Сенгелевска и Гърция и рече:
- Ее Георге, виждаш ли го оня кръст там?
Напрегнах очи и видях въпросният кръст, на баирчинка оттаък Пиринска Бистрица, а дядо продължи:
- Ей там Георге, съм роден, там съм израстнал и там мама беше жива!
Много след като дойде демокрацията и паднаха границите, посетих заедно с баща ми някогашното село Райковче. Погледнах от него Кулата, Тумбата, камбанарията и едва тогава разбрах защо дядо бе станал клисар и защо биеше камбаната седем пъти в седмицата, 365 дни в годината.
Стоях вцепенен и гледах през неговите очи. Видях тъжната процесия на изнасящите се към тая България български села. Чух лая на кучетата, плача на жените, смеха на децата, пръхтенето на магаретата, страха от неизвестното в душите на мъжете. А ти, Господи, беше ли там? Знам какво ще ми отговориш и знам, че ще си прав, но от това, повярвай ми, не ми става по-леко.
В Кулата сме сурови хора, учени, че мъжете никога не плачат. И аз гледах да спазвам тая максима в живота си. Но сега се обърнах настрани, за да не ме вижда татко и загледах Рупелския пролом. Очите ми се премрежиха, задуха поривист вятър, черновиолетови облаци се спуснаха над нас, задаваше се буря. По небето над граничната бразда, над някогашните къщи в някогашното село Райковче и над отдавна изгубилото се гробище тракаха с клюнове щъркели.
На слизане с баща ми, изтощени физически от дългото ходене и емоционално от завръщането на бърдарския род в Райковче, отидохме в селския хоремаг. Седнахме да отдъхнем под гаснещите слънчеви лъчи. Прегледах ценоразписа и погледът ми попадна върху мастиката. Не бях опитвал дотогава, но неясно защо погледа ми се задържа върху това питие. Докато татко се чудеше какъв алкохол да си поръча, аз рекох на пристигналия сервитьор:
- Мастика с доматен сок !
Защо с доматен сок ли? Ами защото не знаех с какво се пие.
Татко леко се учуди:
- Мастика?
- Да, защо?
- Дядо ти Георги много обичаше мастика… С доматен сок…
Comments
И за мен една.....
Отдавна не бях чел толкова хубаво нещо...Благодаря!
Думите са малко ...
FREE FOOD
http://www.erepublik.com/es/article/100-de-vitalidad-para-todos-free-food-2333486/1/20
А ти, Господи, беше ли там?
Чудесен разказ със силни преживявания.
Браво! Емоцята , която остави в мен е силна...но и разсмисъла след нея.
Браво Митак , много силни статии !
voted! 🙂
,,.......Стоях вцепенен и гледах през неговите очи.........'' Думите са малко ... +1111111
🙂
Те ти един съб 🙂
Браво!
"- Ей там Георге, съм роден, там съм израстнал и там мама беше жива!" - мн силно го почувствах целия разказ- особено това изречение...Душата ми се е събрала - отивам да запаля една цигара да отпусна...
Голяма мъка има на тоя свят, но това, което са преживели нашите предшественици се забравя от някои, а не трябва!
Благодаря ти за споделения разказ!
Защо ли няма някой издател да събере спомените на нашите деди от последните 100 години?
Бих чел по един такъв разказ всеки ден.
щото ше му затворят издателството преди да е издал книгата.. и наще, и гръцки и европейски политици
Въпреки,че мисля за една такава постоянна намеса в политиката ни и,че изобщо не си правим сами плановете.Не ми се иска да е възможно това.
Къде са ни неправителствените организации, гражданските сдружения? Всеки има право на мнение, колкото и да не се нрави на някого. Винаги има начин, ако трябва в чужбина ще се издаде първо, ако така е по-либерално. Но си искат топки за това!
Граждански сдружения,неправителствени организации,нали ги виждаме колко струват.Не могат да се застъпят за една теза,всеки дърпа чергата.Като ги гледах на разискванията за нова изборна система и нов изборен закон,уж добре говорят ама навън изобщо не им се чува думата.Предлагат разни градивни неща,а хората на площада ги надвикват и нищо не се случва.Искат нови хора в политиката,а не гласуват или гласуват пак за същите.И я искат тая промяна със стария изборен закон,който дава приемущество само на големите партии които имат пари да си плащат за медийно време и кампании.Еми няма да стане така.И 100 правителства да минат,същите хора ще са в парламента,защото са нагли и няма как да ги изгониш освен ако не избереш други,под други имам предвид други партии,а не те да те лъжат,че слагат нови хора,а те са си същите партийни мишки.
Болна тема,не искам да говоря повече.Ако смята Митака,че съм изцапал статията с тоя пост нека да го изтрие.
Браво!