Данъците и митата - непотребното зло

Day 1,071, 15:50 • Published in Bulgaria Bulgaria • by pulss

Привет,

обещах на Мел да му отговоря как конкретно седят нещата и защо данъците и митата ни пречат.

Данъци

За по-лесно нека приемем следните входни параметри:
2ма работници скил 9, производителност 380.
Отрасли: Жито и Хляб

При нулеви данъци:
Първият работник работи и произвежда 380 единици жито, втория работник работи и произвежда 380/6=63 единици хляб. Двамата собственици на фирми формират някаква печалба, но тъй като и те са играчи, ще я вложат в консумирането на хляб. Така излиза,че всичко което се произведе от двамата работници ще се изконсумира от тях и двамата собственици на компании. Това ще ни е базовия идеален вариант - получава, се че ще се изконсумира 100% от продукцията без да се влива допълнително злато от играчите.

Но да видим какво ще стане ако платят 10% ДОД и 5%ДДС, а заплатите им са 20лв и фирмите работят на нормална печалба от 10%:

Първият работник произвежда 380 единици жито, получава 20 лв, плаща 2 лв ДОД и му остават 18 лева за харчене. От друга страна фирмата е платила 20 лв, начислява си 10% печалба и цената става 22лв без ДДС за 380 единици жито. При ресурсите няма ДДС, така че това е и крайната цена. Резултата е 18 лева за работника, 2лв за държавата и 2 лева за фирмата.

Тъй като във хлебната фирма също работи играч със скил 9, той ще използва всичките 380 единици жито и ще произведе 63 хляба. Тъй като заплатите са според скила, а не фирмата и той ще получи чисто 18лева и 2лв ще отидат за ДОД. Сега обаче фирмата е похарчила 22лева за ресурси + 20 лв за заплата = 42лв. Ако фирмата си начисли 10% печалба, цената става 46.2лева без ДДС или 48.51лв с ДДС

Крайния резултат е:
63 хляба на цена 48.51лв с ДДС
36лв чисти заплати в двамата работника(18лвх2)
6.2лв печалби в двете фирми
6.31лв ДДС и ДОД за държавата

Играчите (работници и собственици) разполагат общо с 42.2 лв за хляб, а хляба струва 48.51, т.е. не им достигат 6.31лв, за да изконсумират всичкия хляб. Какво съвпадение! Покупателната им способност се е намалила точно със сумата на данъците!

Нещата обаче не са точно така, тъй като хляба още не е продаден, собственика на втората фирма разполага с хляб, а не пари, затова нещата ще изглеждат реално по следния начин:

Продадени са 49 хляба за 38лв с ДДС от които 1.8 са ДДС и са останали 14 хляба на склад.
Втората фирма е получила реално 36.2лева, а дневните й разходи са 42. Собственика може да направи няколко неща да намали цената и да продаде малко повече хляб, но по този начин пак ще му остане резерв от една страна и парите няма да му стигат от друга. Може да инвестира още злато във фирмата и да трупа резерв докато му свършат средствата. Може да търси външни пазари и така да вкара злато в икономиката от другите страни. Важното е да се види, че данъците намаляват покупателната способност на играчите, създават условия за трупане на резерв от стоки на пазара(което си е положително), но най-важното е че забавят трупането на опит на играчите. Повече хляб=повече битки = повече експириънс!



D - платежоспособно търсене(заплатите и печалбата на собствениците)
S - Предлагането в икономика без данъци
S+Tax - Предлагането в икономика с данъци
P1 - Цена без Данъци, при която S😃 - всичко което се произведе ще се изконсумира
P2 - Цена с Данъци на която ще се търгува
Q1 - Количеството, което ще се потреби ако няма данъци
Q2 - Количеството, което ще се потреби ако има данъци

По принцип данъците не са нещо лошо, тъй като те позволяват държавата да си изпълнява функциите - плащане на съюзи, менторска програма, издръжка на армията. Но тъй като както се вижда те имат като цяло негативен ефект върху икономиката - създават по-голямо предлагане отколкото е платежоспособното търсене, изискват допълнително инвестиране на средства във фирмите, а това от своя страна води до намаляване на цените->намаляване на заплатите->намаляване на платежоспособното търсене->намаляване на платежоспособното търсене. Т.е. създава се "порочен кръг". Затова данъците трябва да се определят като минималните възможни, а това изисква предварително планиране на разходите и приходите на държавата /бюджетиране/. Освен това държавните разходи трябва също да се правят с повишено внимание и да се минимизират.

Митата

Ролята на митата е много интересна, но забелязах, че не се разбира от голяма част от играчите /разбира се не изключвам възможността да греша, но едва ли 😃/.

Да разгледаме варианта когато родните цени са по-високи от световните:



Domestic Supply - Предлагане на местните фирми
Domestic Demand - Търсене на националния пазар
World Price (Pw) - Световна цена
World Price + Tariff(Pw+T) - Световна цена + мито
Qs - предлагано количество стоки от родни производители на световни цени
Qd - търсено количество стоки на световни цени
Qs2 - предлагано количество стоки от родни производители при цена Pw+T
Qd2 - търсено количество стоки при цена Pw+T

Пресечната точка на двете сини линии, показва че ако пазара в затворен за външни фирми, тогава търсенето ще е задоволено при по-високи цени от световните, но количеството което може да се закупи е по-малко. Ако пазарът е отворен и няма мита, тогава потребителите ще могат да потребяват максимално количество стоки(играчите ще трупат повече опит), но държавата няма да получава никакви приходи от това. Ако се сложи мито, но цената на вътрешния пазар е по-висока от световната цена + митото., това ще даде възможност да се внасят стоки, от тук следва че държавата ще прибира приходи от митата, а играчите ще потребяват повече стоки отколкото при затворена икономика, но по-малко отколкото ако няма мита.В този случаи разликата между вътрешните цени и световните цени ще е в полза на държавата и играчите, като отношението се определя от размера на митата. Колкото са по-ниски, толкова повече ще е облагодетелстван играча.

Нека обаче да разгледаме митата в контекста на две държави, една която внася стоки и една, която изнася стоки:



За да има условия за внос/износ, това значи че търсенето и предлагането в двете страни се постигат при различни равновесни цени. Цената в едната страна е по-висока отколкото в другата. На лявата графика е страната с по-висока цена(вносителка), а в дясно е тази с по-ниска цена(износителка). Ако няма мита и международната търговия е свободна, тогава баланс на световно ниво ще се постигне, когато търсенето, в страната вносителка е задоволено с помощта на страната износителка при обща световна цена(синята линия на графиката). От тук какви ще са резултатите за двете страни?

За вносителката:

Ще може да потребява повече стоки на по-ниски от националните си цени, но затова ще трябва да плаща допълнително(ще изтича злато).

За износителката:

Нейните граждани, ще потребяват по-малко стоки на по-високи цени /международната цена е по-висока от тази на вътрешния пазар/, но ще бъде компенсирана с полученото злато от другата страна.

Какво ще стане ако страната вносителка има вносни мита?

Тогава тя ще получи приходи от митата, но нейните граждани ще могат да потребяват по-малко. Т.е. ще запази част от златото, което би изнесла за сметка на намаленото потребление от гражданите й.

Страната износител ще изнася по-малко стоки, тъй като при по-високото ниво на цени, търсенето ще е по-малко. Това обаче ще даде възможност нейните играчи да потребяват повече от стоките.

От тук се вижда, че митото действа против естествените реакции на пазара. От друга стана пазарът е динамичен и когато чужди фирми навлязат на националния пазар, това принуждава местните производители да реорганизират производството и да се стремят към по-ниските световни цени. Ако има вносни мита, тогава целта на местните производители ще е да постигнат баланс при международни цени+мита, което ще е баланс при по-малко потребление на гражданите. Митата дават възможност местните фирми да работят при по-голяма печалба за сметка на по-ниски заплати на играчите, което води до по-ниски приходи от ДОД, а по-малката покупателна способност води до по-ниски приходи от ДДС. Т.е. в крайна сметка приходите от мита са за сметка на приходите от ДОД и ДДС, което само по себе си обезсмисля използването им.

Трябва да знаем, че по-малкото потребление означава пряко по-малко трупане на опит от играчите и по-бавно развитие на страната. Като добавим и безсмисления ефект от митата, стигаме до извода, че митата трябва да се премахнат, за да се ускори развитието на играчите. Затова смятам, че при обстоятелствата на играта е разумно съюзническите страни да търгуват по между си при минимални мита, това ще гарантира стабилното развитие на гражданите им. По принцип, не пречи да се търгува и със страните от противниковия лагер, но това е въпрос на политика 😉

От гледна точка на финансите на страната имаме нужда от открито и точно бюджетиране, безразборното харчене трябва да остане в еИсторията.