Join the new world

От няколко седмици Заразата върлуваше в е-света. Пламна изведнъж и бързо се разпространи из целия Балкански полуостров, а нови случаи имаше вече навсякъде по земното кълбо. Коварната болест атакуваше главно централната нервна система като изтриваше целия разум и нормалните възприятия на засегнатите и ги оставяше да бродят като зомбита без ясна представа за случващото се около тях и собственото си положение.

Откъде бе тръгнало всичко? Според последните разкрития, Заразата започва след експеримент с нестабилен и крайно заразен вирус в лабораторията на доктор Криптос, след което е трудно да бъде овладяна.

Спомням си деня, в който започна всичко. Събудих се с усмивка, останала на лицето ми след приятната вечер, прекарана в компанията на Клуба на младите БДП-арки –манекенки. Първо обсъждахме последните идеи за развитие на партията ни, а след след сериозните дебати, разпуснахме напрежението в едно симпатично клубче с хубава музика, качествен алкохол и непринудени танци-манци.

Ето защо все още бях усмихнат и с чаша кафе в ръка вече чертаех програмата за деня в ума си. Предстояха ми няколко предизборни срещи, на които щях да доразвия ултра сериозната си програма, да прережа лентата на 2-3 нови детски градини, да проведа отворена среща с група пенсионери, с които да обсъдим цената на хляба к1, а между тези събития, вероятно щях да раздавам автографи на запалени фенки...

Излязох на терасата да се порадвам на сутрешното слънце – но от гледката навън усмивката ми замръзна, а после се превърна в озъбване..
На улицата цареше пълен хаос – колите бяха спрели безредно, магазините бяха изпотрошени, а хората беснееха, биеха се и се хапеха като обезумели. В първия момент помислих, че това е сън или че на улицата ми снимат някаква боливудска продукция с голям бюджет, но за съжаление не беше точно така. Кръвта си беше истинска, а това което се случваше беше самата реалност..



Оттогава досега положението само се влошаваше. Опитахме да проведем нормални избори, но заразените се увеличаваха лавинообразно – вече не ставаше въпрос за провеждане на политика или защитаване на идеи – това което се опитвахме със щаба ми бе да предпазим страната ни от разпадане.

За радост в БДП Заразата все още не беше проникнала. Разбира се и при нас имаше хора, подкрепящи идеята за война с Македония, но в това няма нищо лошо когато е добре аргументирано и изложено с реалистичен план. Изобщо, това си оставаше най-сигурният начин за разпознаване на зомбитата – пълна неорионтираност и несъобразяване с реалността и съществуващите условия. На място на това идваше непреодолима жажда за задоволяване на първичните потребности и то на всяка цена.
- Джей, положението е много сериозно! – каза plamen8612 по време на една от срещите ни за обсъждане на сътуацията. – Предполагам, че нещата скоро няма да се оправят и трябва да предпазим партията ни от Заразата. Предлагам, да приемаме нови членове само след успешно преминати Психо тест и Тест за интелигентност – само така ще сме сигурни, че някой заразен няма да се промъкне.
Звучеше малко крайно, но не можех да не се съглася, че има логика в предложението. Gruyo Gruev и Evil4o също кимнаха с разбиране.
Gruyo Gruev каза:
- Дано само хората от Правителството да успеят да се предпазят. Най-важното в момента е да запазим здравия си разум и да се действа мъдро. Ясно е, че нещата вече не могат да са същите, но също така е ясно, че всичките ни съседи са наточили ножовете и ни чакат да направим погрешна стъпка. Това ще активира Заразата допълнително, а ние ще се окажем в центъра на касапницата. А ако изчакаме и съумеем да лавираме дипломатически междувременно, ще имаме повече опции, а и ще спечелим общественото мнение в света на наша страна!
Gruyo звучеше мъдро както обикновено – немската школа явно си казваше думата.
- И трябва да внимаваме много с призивите на разните анархисти, расисти, мазохисти и всякакви други гъзисти, защото тласкат страната ни към заличаване – допълни Evil4o.

Наистина имаше различни пътища за развитието ни, но никой от тях не трябваше да минава през поредно заличаване!

Реших да изляза навън и отново да проведа терапия с най-тежко болните. Засега нямаше особен резултат от действията ми, но трябваше да продължа с усилията си за благото на страната ни. Методът, който използвах беше МоШно обливане... с аргументи. Смятах, че само със силна доза от разумни доводи страшното действие на вируса може да се спре, а засегнатите да се върнат към нормалното си състояние.

Реших да се обадя на NKFV, за да проверя дали всичко при него беше наред.
- ОО, здрасти, Джейка, как си фермерче? – поздрави ме той и се засмя. Явно всичко при него беше наред.
- И ти ли започваш с глупостите? – подразних се аз. – Нито съм фермер, нито пацифист, нито съм писал подобно нещо в програмата си. Най-обикновен реалист и загрижен за родината си човек..
- Айде, айде не се пали! Всичко е агитация и PR човече – сам знаеш как се правят избори в БГ. Между другото партията ми Бойкот набира страховита сила и ще мачкаме на следващите избори. И освен това, Админа да го ду*а!
- Желая ви късмет! Айде и умната!

Радвах се, че все още има активни хора като него, които дори в трудната ситуация, продължаваха с нови планове и инициативи за развитие. Имах едно съмнение за мачкането, че може да се получи както с любимия му отбор срещу Локо Пд, но му го спестих.

Излязох навън и се огледах. Видях групичка от зомбита, които изглеждаха напълно обладани. Приближих се и ги огледах внимателно.



Единият от тях се носеше Волно насам-натам и кълнеше целият свят:
- Защо не ме уважаватеее??? Уважавайте меееее? Гадни комунисти, интернационалисти и фениксииии... Защо никой не ме уважавааа?....
Друг един юнак с фланелка на Берое се дереше до него:
- Знам, че не съм и за Б група, но искам в АААА. Искам в А групааа! Искам, искам искаммммм!
Около тях подскачаше и трети юнак, който май беше и кандидат президент;
- Искам да съм като големитееееее! – крещеше той. – Искам да съм с по-голямо национално самочувствиееее! Всичко бяхме уговорили с приятелите от Еденннн!

Гледката беше потресаваща, но трябваше да помогна на тези заблудени души. Затова бавно и методично започнах с обливането. Обливах ги с аргументи дълго и внимателно. За съжаление и този път нямаше видим ефект. Само нова порция псувни и някакви несвързани приказки за уважение и световно господство. Жалко, но утре щях да се пробвам отново – чувствах се длъжен да продължа с опитите.

Тръгнах обратно към базата на БДП, но на пътя ми се появи Емпире, целият в кръв и с налудничав поглед. Помислих че ще става бой, но в следващия момент Емпо ми намигна, а после се усмихна.
- Как е Жорe?
- Горе-долу. Помислих си, че и ти си от зомбираните.
- Аз? Няма начин човече, знам какво правя.
- Надявах се, че ще ме подкрепиш на изборите – намигнах и аз.
- Е, нямаше как! Искаме различни неща.. за мен е важно еБългария да е на три вселени, разбира се да събера повече медали и най-важното естествено – скоро да падне хубав сняг, за да имаме силен сезон в Боровец!
- Е то и аз исках нещо подобно... без вселените де.
- Нищо де, не губи кураж – и аз от първия път не успях, нито от втория, нито от третия – така че дерзай! Айде, със здраве!



Продължих пътя към базата, когато телефонът ми извъня. Погледнах дисплея и не повярвах на очите си – Антонио КК! Цяло лято нямаше никакви вести от стария приятел.
- Здрасти шефе! Реших да се завърна! – каза ми Антонио бодряшки.
- Хайде бе човече, къде се изгуби?
- Сложно нещо е живота – учене, работа, жени... знаеш как е. – Сега обаче отново съм на линия за нови подвизи в е-света – пак смятам да заема мястото си в средата на обществения живот!
- Браво – само така! – насърчих го аз.
- По този случай организирам едно купонче с люта ракия и благи проститутки!
- Не ми се занимава с хора, защитаващи Еден! – отсяхох твърдо аз.
- Стига с тази политика човече – става въпрос за истинска ракия и истински жени!
Мда, реалните неща наистина си имаха предимства, така че обещах на Антонио да го вместя в натоварената си програма.

Вървях по пустите улици и си мислех, че най-важното нещо в момента е Президентът и Правителството да са на сигурно място, далеч от Заразата. Смятах, че човекът, който може най-добре да ги опази и да помогне с мъдростта и здравия си разум беше Стоич. Цялата ми надежда за справяне с трудната ситуация беше насочена към него. Само той беше способен с няколко от типичните си кратки и болезнено ясни статии да върне разсъдъка на сънародниците ни и в същото време да обърка и дезорганизира враговете ни. Трябваше да говоря с него!

Вече бях почти пред базата, когато видях един добре облечен мъж да блъска главата си в близката стена.. В първия момент си помислих, че е поредното зомби, но изглеждаше съвсем нормален.



- Добре ли сте? – попитах го аз предпазливо..
Той ми хвърли поглед, изпълнен с болка и отчаяние и каза:
- Не! Ядосвам се, че не гласувах за J Grey на изборите.... – след което продължи да удря главата си в стената...

(следва продължение...)