Join the new world

„...А в четвъртия ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области на небето им повери. И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го ръководи. И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела – един да го води, а друг да го пази.
Слънцето разпери криле над Египет, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника – Рим, а Звездата на Отшелника – Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но живееха в чертозите на Господнята Премъдрост. И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух.
Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух. И духна тогава Бог в простора – и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България...
И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха... Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде... ...Защото гаснат звездите една по една, ала
Божият пояс ще свети вечно – и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”
Из „За съдбата на народите” – 956 година
(Публикувано на български и френски в списание „Български писмена * Les lettres bulgares” – т. ІІ-2000)